Решение № 295 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. С., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500606 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 ГПК се развива по почин на съда, след дадени задължителни указания с Определение № 576/25.02.2026 г. по т.д. № 2217/2025 г. по описа на ВКС, ТК, II-ро т.о.

При извършената проверка във връзка с последните решаващият състав констатира, че по ясен и категоричен начин в мотивите на постановеното си решение под № 651/20.05.2025 г. по настоящето дело е очертал предмета на въззивното производство съобразявайки, че обжалваното пред въззивната инстанция първоинстанционно решение е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв. в полза на въззивника Г.

К. Г., ЕГН **********, платими от ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615.

По ясен и категоричен начин в мотивите на решение е извел и че първоинстанционното решение, с което в полза на въззивника-ищец Г. е присъдено обезщетение над посочените 35 000 лв. до присъдените 70 000 лв., е правилно, поради което и искът правилно е отхвърлен до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

Тази му решаваща воля не е намерила съответното точно отражение в диспозитива на решението, доколкото със същия е посочено, че първоинстанционното решение се потвърждава изцяло.

Приема се в теорията и съдебната практика, че диспозитивът на съдебният акт представлява източника на силата на пресъдено нещо.

1

Последното следва и от изричната разпоредба на чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, тълкуването на които сочи на извод, че мотивите към решението не са част от него.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението/определението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о./.

С оглед изложеното налага се изводът, че в конкретния казус е налице описаната хипотеза по отношение на произнасянето по основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение по реда на чл.432, ал.1 КЗ в частта му над сумата от 35 000 лв., за която първоинстанционното решение е влязло в сила, до присъдената такава от 70 000 лв.

В този смисъл и в случая е налице противоречие в изразената воля при формирането на мотивите в постановеното решение и отразеното в диспозитива на същото, доколкото волята на съда е изрично и недвусмислено изразена в изложените мотиви - за основателност на този иск и за правилност на решението в обжалваната му част по отношение на него, но е намерила частично неточно отражение в диспозитива на последното, като в този смисъл липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Касае се до очевидна фактическа грешка с изясненото вече съдържание, поради което и решаващият състав приема, че следва да допусне поправка на очевидната фактическа грешка в горния смисъл.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, ГО, 16-и състав :

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 651 от 20.05.2025 г., постановено по настоящето дело, като следва:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4758/07.08.2024 г., постановено по гр.д. № 731/2021 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на Г. К. Г., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 35 000 лв. до сумата от 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 22.04.2021 г. в с. И.яне, гр. С., причинено от водача на л.а. „Шевролет Авео“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане, която сума трябва да бъде заплатена по банкова сметка с титуляр Г. К. Г., както и в частта, с която над присъдената сума до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен.

2

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3