Решение № 1219 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110202425 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „******“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя А.Б.Д., подадена чрез процесуален представител адв. Й. К. Л. от Хасковска адвокатска колегия, с адрес за призовки и съобщения: област ****** (Адвокатско дружество „Л. и партньори“), против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506251181 от 30.03.2023 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – София.

С обжалвания електронен фиш на „******“ ООД, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро (равностойност на 2 500 лв.), като на основание чл.

10б, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) е определена и дължима такса в размер на 60,84 евро (119 лв.) и е посочена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 301,15 евро (589 лв.) в 14-дневен срок от получаването.

1

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Поддържа се, че към датата на констатираното нарушение разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а отговорността е следвало да бъде ангажирана по общия ред на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Навеждат се доводи за приложимост на по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 10б, ал. 7 – 9 от ЗП, за липса и неяснота на задължителни реквизити по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (относно мястото на нарушението, компетентността на издателя и словесното описание на деянието с въведена недопустима алтернативност), за изтекла погасителна давност по чл. 34 от ЗАНН, за недоказаност на нарушението и за противоречие на фиксираната имуществена санкция с принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, с позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Отправя се искане за отмяна на електронния фиш и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 336 евро с включен ДДС съгласно представен списък по чл. 63д от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката, депозирано чрез юрисконсулт В.П., както и в последваща молба чрез юрисконсулт С.С., се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на оспорения електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не депозира заключение по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „******“ ООД, ЕИК ******, е собственик на пътно превозно средство (ППС) – специален автомобил марка „****“, модел „****“, с регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 42 000 кг, 4 броя оси, категория N3G и екологична категория ЕВРО 6С, видно от 2 приложените по делото свидетелство за регистрация част I (голям талон) № 013513823 и справка за собственост от информационната система на АПИ.

На 30.03.2023 г. в 13:06 часа движението на процесното МПС е регистрирано в община Варна, по път А-5 при км 6+683, в посока „нарастващ километър“, от стационарно техническо устройство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. При автоматизираната проверка е генериран доказателствен запис за нарушение № F8E5D0B379DB1519E053041F160ADCDC и доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с приложени 3 броя статични фотоизображения, в който е отразено, че за превозното средство няма данни за валидна маршрутна карта или подадена валидна тол декларация за преминаването през съответния пътен сегмент от платената пътна мрежа.

Въз основа на така генерираните данни в електронната система е издаден обжалваният Електронен фиш № 8506251181 от 30.03.2023 г., с който на „******“ ООД в качеството му на собственик на превозното средство, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро (2 500 лв.), определена е такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 60,84 евро (119 лв.) и е посочена компенсаторна такса по чл. 10, ал.

2 от ЗП в размер на 301,15 евро (589 лв.).

Препис от издадения електронен фиш е изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка (известие за доставяне № ИД PS 16180P25E1 W) и е връчен на дружеството-жалбоподател на 12.05.2026 г.

Жалбата срещу електронния фиш е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) до Агенция „Пътна инфраструктура“ на 20.05.2026 г. (вх. № 11-00-2902/20.05.2026 г.), т.е. в законоустановения 14дневен срок.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства: Електронен фиш № 8506251181; Доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП; справка за собственост; статични фотоизображения (3 бр.); известие за доставяне; удостоверение за електронно връчване от ССЕВ; Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ и одобрени образци; свидетелство за регистрация на МПС; договор за правна помощ, фактура, 3 проформа фактура и платежно нареждане.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14дневен срок по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна – адресат на наложената имуществена санкция, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред Районен съд – Варна по правилата на местната подсъдност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията му, действала към датата на извършване на твърдяното деяние – 30.03.2023 г. (обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.): „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“ Видно от ясния и недвусмислен текст на приложимата процесуална норма, законодателят изрично е ограничил приложното поле на съкратеното производство по издаване на електронен фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП (незаплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП от водач на лек автомобил). В това изброяване не е било включено нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което с процесния акт е санкционирано дружеството-собственик.

Разпоредбите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП регламентират напълно самостоятелни и различни по своя фактически състав, субект и правни последици административни нарушения. Докато субект на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е водачът, управляващ ППС без платена такса за ползване на пътната инфраструктура на база време (винетка), то по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП отговорността е възложена на собственика (респ. вписания ползвател) за неизпълнено задължение за заплащане на такса на база изминато разстояние (тол такса) за тежкотоварни превозни средства по чл.

10б, ал. 3 от ЗП.

Разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е от процесуалноправно естество, тъй като урежда особен, извънреден ред за реализиране на административнонаказателната отговорност без съставяне на АУАН и без 4 издаване на наказателно постановление. Дейността по налагане на административни наказания е строго регламентирана от закона и изискванията за форма и процедура са императивни. По силата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) административна, наказателна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия или чрез разширително тълкуване на закона. Наличието на бланкетни препращания в чл. 167а, ал. 4 или чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП не може да компенсира отсъствието на изрична компетентност и процедурна норма в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща издаването на електронен фиш.

Възможността за издаване на електронен фиш за нарушения по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП бе въведена едва с изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, прието със ЗИДЗДвП, обн. ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., с което текстът придоби следното съдържание: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б...“. Новоприетата норма няма обратно действие и не може да санира незаконосъобразно проведеното производство за деяния, извършени преди нейното влизане в сила. Към датата на процесното деяние (30.03.2023 г.) единственият законоустановен ред за ангажиране на отговорността на собственика по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е бил общият ред по чл. 189е от ЗДвП, вр. ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и последващо издаване на наказателно постановление.

Издаването на електронен фиш при липса на нормативно основание представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което безусловно накърнява правото на защита на санкционираното лице (лишавайки го от възможността да направи възражения по чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на АУАН), и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за пълна отмяна на електронния фиш.

Този извод се споделя изцяло от трайната и непротиворечива практика на Административен съд – Варна, намерила израз в множество влезли в сила актове, сред които: Решение № 1356 от 03.02.2026 г. по к.адм.н.д. № 2934/2025 г.; Решение № 2963 от 10.03.2026 г. по к.адм.н.д. № 186/2026 г.; Решение № 4203 от 15.04.2025 г. по к.адм.н.д. № 376/2025 г.; Решение № 14277 от 19.12.2025 г. по к.адм.н.д. № 2709/2025 г.; Решение № 5974 от 03.06.2025 г. по к.адм.н.д. № 485/2025 г.; Решение № 6023 от 04.06.2025 г. по к.адм.н.д. № 73/2025 г.; Решение № 6717 от 19.06.2025 г. по к.адм.н.д. № 1034/2025 г. и 5

Решение № 1448 от 30.10.2023 г. по адм.д. № 2071/2023 г.

Наред с горното, оспореният електронен фиш е незаконосъобразен и на второ, самостоятелно материалноправно основание, произтичащо от примата на правото на Европейския съюз.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (изменена с Директива 2011/76/ЕС и Директива (ЕС) 2022/362), държавите членки въвеждат подходящ контрол и определят система от санкции за нарушения на националните разпоредби, приети по директивата, като тези санкции задължително трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С постановеното по преюдициално запитване от български съд Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ECLI:EU:C:2024:974), Съдът на ЕС постанови, че:

„Член 9а от Директива 1999/62/ЕО... трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.“ В мотивите към решението по дело C-61/23, както и в предходната си практика (Решение от 22.03.2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15 Евроo-Team и Spirál-Gép, ECLI:EU:C:2017:229; Решение от 04.10.2018 г. по дело C-384/17 Link Logistic N&N, ECLI:EU:C:2018:810; Решение от 09.02.2012 г. по дело C-210/10 Urbán, ECLI:EU:C:2012:64), СЕС изрично подчертава, че национална система, при която санкцията е законодателно фиксирана в абсолютен размер (в случая 1 278,23 ЕВРО / 2 500,00 лв.) и не позволява на правоприлагащия орган и на съда да отчетат индивидуалната тежест на нарушението, изминатото разстояние, размера на дължимата и незаплатена такса, формата на вината или причините за неплащането, грубо нарушава принципа на пропорционалност.