Решение № 827 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500522 по описа за 2026 година

Подадена е ВЖ от Д. Н. Г., ЕГН ********** от град *** против решение № 65/26.1.2026 г. по гр. д. № 856/2025 г. по описа на АсРС в уважителната му част, с която е прието за установено, че същата дължи на В. Н. А., ЕГН ********** от град ***, сумата от 599 лв., представляваща направени разноски по гр.дело № 1689/2023 г. по описа на РС Асеновград, от които 20 лв. внесена ДТ и 579 лв. заплатен хонорар за експертиза, ведно със законна лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 11.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за която е била издадена Заповед № 254/24.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 323/2025 г. по описа на РС Асеновград. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, за съществени процесуални нарушения и необоснованост, иска се неговата отмяна в уважителната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск изцяло, както и в частта на разноските. Претендира да й се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Конкретно са изложени оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част защото съдът трансформира процесуални разноски по едностранно производство по чл. 207 ГПК в самостоятелно материалноправно вземане по чл. 59 ЗЗД. Производството по чл. 422 ГПК има единствено установителен характер и служи за проверка дали твърдяното вземане съществува.

Разноските по обезпечаване на доказателства са предмет на специална уредба по чл. 209 ГПК, който предвижда, че те се вземат предвид при решаване на спора по същество, при което законът изключва възможността тези разноски да съществуват като самостоятелно вземане. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. разноските по обезпечителните и подготвителните производства следват делото по същество и се присъждат с окончателния акт съобразно изхода на спора. Логиката потвърждава, че тези разноски нямат самостоятелен живот извън спора по същество. Дори хипотетично да се приеме приложимост на чл. 59 ЗЗД, в конкретния случай няма неоснователно обогатяване, тъй катоищецът не е извършил плащане вместо Д. Г. в изпълнение на процесуална инициатива. Не са налице спестени 1 разходи, не е налице нито обогатяване на Г., нито обедняване на ищеца, нито причинна връзка между двете. От събраните гласни доказателства не се установява противоправно или виновно поведение от нейна страна, което да е наложило производството по чл. 207 ГПК.

Свидетелят В. Г. установява, че ремонти на покрива са извършвани както през 2013 г., така и през 2022 г., като Г. е заплащала припадащата й се част от разходите. През 2023 г. има разногласие относно обхвата на необходимия ремонт, но не е и отказ от участие в поддръжката на общата част. Не може да се приеме, че тя е създала пречки за доброволно уреждане на отношенията. Поради изложеното се счита, че липсва материално-правно основание за претенцията, липсва фактически състав на неоснователното обогатяване, липсва принос на Г. за предприемане на едностранното производство. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. Н. А., с който се оспорва същата като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно. Счита се, че жалбоподателката пропуска, че преди образуването на ч.гр.д. № 1689/2023 г. на АсРС, същата е оспорила необходимостта от ремонт на покрива, дори съпругът й потвърждава това и разкрива мотивите за спора, че след изготвената от вещото лице съдебна техническа експертиза по делото Г., която вече е предизвикала правния спор коригирала поведението си защото разбрала неоснователността на възраженията си и е предвидила неблагоприятния изход от последващо исково производство, но от предизвикания от нея спор ищецът е направил разноски. Производството по чл. 207 ГПК не позволява присъждане на самостоятелни разноски защото същото приключва с определение за приемане на обезпечените доказателства, цели се бързина и събиране на доказателства, които биха били заличени при предстоящите СМР. Отговорността за разноски е уредена от процесуалния закон. Насрещната страна с поведението си е предизвикала необходимостта от извършването им. Производството по обезпечение на доказателствата, когато се развива по повод на бъдещ исков процес не е охранително, а спорно. В този смисъл е „Българско гражданско процесуално право“ на проф. д-р Живко Сталев. В производството по чл. 207 ГПК има две срещупоставени страни и се подчинява на исковия процес. Разноски в това производство не се присъждат, защото зависят от изхода на бъдещия исков процес и се възлагат на виновната страна, предизвикала неоснователно правния спор, която в случая е въззивницата предвид нежеланието й да вземе участие в ремонта на покрива, поради което счита, че тя следва понесе разноските за производството по чл.207 ГПК, тъй като е предизвикала правния спор.

Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

ПОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на жилищната сграда, в която той е собственик на втория жил.етаж, а тя – на първия жил.етаж. Във връзка с теч от покрива, ищецът поканил ответницата да извършат ремонт на покрива и да и да вземат решение за разходите, но тя отказала.

Ищецът завел дело за обезпечаване на доказателствата по чл.207 ГПК, свързани с необходимостта от ремонт на покрива. В хода на образуваното гр.д.№1689/2023 г. на АРС ищецът направил разходи: 20 лв. за ДТ, 559 лв. за СТЕ, 500 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото е била приета СТЕ, в която ВЛ е дало заключение, че такъв ремонт е необходим, посочило е конкретните СМР и тяхната стойност. След приключване на делото по чл.207 ГПК, през 2024 г. страните извършили ремонта и заплатили стойността му според квотите си в съсобствеността. Ищецът не е завел иск срещу ответницата за заплащане на припадащата й част от стойността на извършения ремонт, тъй като ответницата доброволно е заплатила нейната част.Ищецът счита, че ответницата е станала причина за завеждане на делото за обезпечение на доказателствата, поради което е завел иск по чл.410 ГПК за платените от него разноските по гр.д.№1689/2023 г. В срок срещу издадената 2 заповед за изпълнение е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което е образувано исковото производство по чл.422 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Видно от приложената покана по Телепоща /л.38 от д.РС/, ищецът е изпратил до ответницата уведомление –покана за необходимостта от извършване на ремонт на покрива на ЖС, тъй като течал и наводнявал неговия етаж; той извикал майстори, които дали оферта за ремонт на стойност 6000лв., но ответницата не се съгласила, поради което я канил в 7-дневен срок да отговори на предложението му за ремонт на покрива, както и да дойде на 12.04.2022 г-14ч в кантората на нотариус Светлана Кожухарова за уреждане на отношенията им. Представен е констативен протокол от 12.04.2023 г. от нотариус Св.Кожухарова, в който е записано, че на посочената дата Д.

Г. не се е явила. На 05.09.2023 г. А. е образувал гр.д.№1689/2023г на АРС за обезпечение на доказателства по чл.207 ГПК с искане за назначаване на СТЕ със задача ВЛ да извърши оглед на покрива и да даде заключение какво е състоянието му, има ли следи от течове в подпокривното пространство; какви ремонтно –възстановителни работи следва да се извършат и на каква стойност са СМР за отстраняване на теча. По делото е приета СТЕ- заключение от 14.02.2024 г. и допълнително от 23.2.2024г., изпълнена от в.л.инж.Н. П., приета без възражения от страните.

Видно от приложеното гр.д.№1689/2024 г., молителят А. е заплатил по делото сумата 20 лв.- ДТ и 579 лв.- хонорар на ВЛ. Не се спори по делото,че след приемане на заключението на ВЛ, страните са извършили съвместно ремонта на покрива, поради което е отпаднал правният интерес на А. от предявяване на бъдещия иск във връзка с обезпечените доказателства.

По делото са разпитани свидетелите А. Н. Д. – сестра на ищеца и св.В. Н. Г. – съпруг на ответницата.

Св. А. Н. Д. установява, че в края на 2022 г. брат й се качил на покрива да подмаже някакви кръпки и изпратил снимков материал от таваните на Д. Г. на вайбър, както и покана да вземат решение за ремонта; вайбъра й не се отварял, поради което м.май 2023 г. брат й дал копие от поканата на съпруга на ответницата; тъй като те отказвали всякакъв контакт, брат й направил искане чрез съда за назначаване на ВЛ за доказване на този теч. Ремонт бил направен двамата през 2024 г. след заключението на ВЛ; останали неплатени разноските за ВЛ.

Св.В. Н. Г. установи, че през 2022 г. бил направен частичен ремонт на покрива, платен от двете страни; през 2023 г. ищецът и ответницата имали различни представи за ремонта – ищецът искал ремонт на целия покрив, а ответницата – да се ремонта проблемното място. Поканата не им била връчена; не знае документи и снимка да са изпращани на съпругата му; поканата Вл.А. му я дал през м.май 2023 г. в коридора на къщата. От документацията, изготвена от ВЛ се запознали за течове, снимки за петна по стаите, след които извършили ремонта.

По направените доводи и оплаквания ПОС намира следното: Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и достоверни, непротиворечиви, от които се установява, че разговори за ремонт на покрива са се водили между страните, но ответницата не е била съгласна да се извърши цялостен ремонт. От заключението на ВЛ се установява, че такъв е бил необходим. След приемане на СТЕ двамата ищецът и ответницата са извършили основен ремонт на покрива през 2024 г., но ответницата отказала да плати на ищеца направените от него разноски по обезпечителното производство. От горното следва, че ответницата е изпълнила задължението си да заплати припадащата й се част от стойността на извършения ремонт на покрива, но след като са направени разноските по гр.д.№1689/2023 г. от ищеца, поради което е станала причина за завеждане на делото за обезпечение на доказателствата по чл.207 ГПК, във връзка с което ищецът е направил разноски в размер на 579 лв. С посоченат сума ищецът е обеднял, поради което искът по чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД е основателен и доказан.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По отношение на разноските с оглед изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство в размер на 100 евро.- платено АВ.

С оглед цената на иска, решението е необжалваемо.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/26.1.2026 г. по гр. д. № 856/2025 г. по описа на АсРС.

ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН ********** от град *** да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от град *** сумата 100евро- разноски по делото пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4