Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 04.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 96/2023
Вид
Решение № 434
Подписан
04.04.2023
В сила
04.04.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Пловдив, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300500096 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на „*********** чрез пълномощника адв.Р.Я. против постановление за разноски,обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 27225/08.12.22г.,получена по имейл на 09.12.22г.,постановено по изп.д.№ 1353/22г.по описа на ЧСИ ********* по КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ,като се твърди,че дружеството не дължи разноски по изпълнителното дело,тъй като с поведението си не е дало повод за образуването му.Излагат се доводи за недобросъвестно упражняване на права и злоупотреба с процесуални права от страна на взискателя.Иска се отмяна на постановлението на ЧСИ за разноските по изпълнителното дело,като се възложат всички разноски на взискателя М. С.Претендират се разноски нв производството пред ПдОС.

Ответната страна по жалбата-взискателят М. Г. С., ЕГН-********** чрез процесуалния си представител адв.М.М. е изразил становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмено възражение.

В писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител също изразява становище за допустимост,но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и възражението,както и данните по изпълнителното дело,намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното производство,в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано на 02.12.22г.по молба на взискателя М. Г. С.,ЕГН********** против длъжника „**********,първоначално пред ЧСИ с район на действиеСГС,изпратено поради липса на местна компетентност на ЧСИ ****** с район на действиеПдОС,и впоследствие по молба на взискателя-пред ЧСИ *********** и район на действие ОС-Пловдив,като последно образуваното изп.дело е под № 1353/22г.Изпълнителното производство е образувано въз основа на изп.лист от 30.11.22г.,издаден от РС-Пазарджик за сумата от 690 лв.разноски.

Видно от приложеното по изп.дело платежно нареждане от 21.11.22г.на л.7 от изп.дело,още преди образуването на изпълнителното дело дружеството-длъжник е заплатило на взискателя сумата от 680лв.Независимо дали поради техническа грешка,както твърди жалбоподателят,или поради друга причина,не са били заплатени 10лв.,за които взискателят е поискал с молба образуване на изпълнително дело.С молбата са представени пълномощно за адв.М. и два договора за правна защита и съдействие-от 23.11.22г. и от 02.12.22г.,първият-за образуване на изп.дело,вторият-за процесуално представителство и съдействие по изп.дело,като и с двата е договорено възнаграждение в размер на по 200лв.,платени в брой при подписването на договорите.Претендирани са със списък на разноските общо 400лв.адв.възнаграждение,транспортни разходи-81,77лв.и ДТ за изп.лист от 6лв.

Поради минималната остатъчна стойност на дълга-само 10 лв.,с разпореждане на ЧСИ от 08.12.22г.са отказани да се приемат разноските за транспортни разходи и сумата от 200лв.адв.възнаграждение.В ПДИ до длъжника,изпратена по имейл на 08.12.22г.същият е уведомен,че следва да заплати: остатъка от дължимата по изпълнението сума от 10лв.,6лв.ДТ за издаване на изп.лист и 200лв.адв.възнаграждение „за процесуално представителство по изп.дело“,или общо 216лв.,които са заплатени изцяло от длъжника с пл.нареждане от 14.12.22г.Поради извършеното погасяване на всички дължими суми изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433 с постановление от 14.12.22г.на ЧСИ ******.

Настоящата инстанция намира постановлението за разноските,обективирано в ПДИ за правилно.Независимо от причините,сумата по изп.лист не е била изплатена изцяло и за остатъчната сума от 10лв.,макар и минимална,взискателят е имал правото да образува изп.дело,което е и направил.Правилно ЧСИ е уважил искането му за разноски за адв.възнаграждение само за 200лв.,които настоящата инстанция намира,че са за образуване на изп.дело.Те са дължими на осн.чл.10,ал.1 от НМРАВ именно за образуване на изп.дело,доколкото към момента на депозиране на молбата на М. Г. С. остатъкът от 10лв.от дължимата по изп.лист сума не е бил заплатен от длъжника.

Останалите 200лв.за процесуално представителство по изп.дело не са били дължими,доколкото пълномощникът на взискателят не е извършвал никакви процесуални действия по изпълнителното дело до прекратяването му от ЧСИ,поради което и правилно ЧСИ е отказал уважаването им.

Не се споделят съображенията в жалбата,че жалбоподателят не е дал повод за образуване на изпълнителното дело,тъй като се установява от данните по делото,че към датата на образуване на изп.дело не е била заплатена цялата дължима сума от 690лв.по изп.лист,а са останали неизплатени 10лв.

С оглед на изложеното дотук се налага извода,че атакуваното постановление за разноски,обективирано в покана за доброволно изпълнение,получена по имейл на 09.12.22г.от длъжника,е правилно и законосъобразно,поради което жалбата против него следва да се остави без уважение.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателя 2 независимо от изхода на делото,тъй като съгласно константната съдебна практика в производството по разноските страните не си дължат разноски.В производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски,поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „*************,със седалище гр.П. чрез пълномощника адв.Р.Я. против постановление за разноски,обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№

27225/08.12.22г.,получена по имейл на

09.12.22г.,постановено по изп.д.№ 1353/22г.по описа на ЧСИ ********** по КЧСИ и район на действие ОС-Пловдив,като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3