Решение № 558 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Велико Търново, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500702 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№902/06.06.2024г. по гр.дело№375/2024г. ВТРС е: -п риел за недоказано, на основание чл.194 ал.3 от ГПК ввр. чл.193 от ГПК, заявеното от „Спасов”ЕООД оспорване истинността на представения от ищеца „Екип 2000 Варна”ЕООД П. акт образец 19 от 29.11.2019г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа за „възложител” на В К С като управител на „Спасов”ЕООД; -приел за установено по отношение на „Спасов”ЕООД с ЕИК:104619481, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново ***, че дължи на „Екип 2000 Варна”ЕООД с ЕИК:203230738, със седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.„Д-р Пискюлиев”, бл.50 ет.II ап.4, сумата 4200.00лв. - главница, представляваща възнаграждение по Договор за СМР от 28.10.2019г., за което е издадена фактура№2000000134/29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед№1249/27.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№3052/2023г. на ВТРС; -осъдил „Спасов”ЕООД с ЕИК:104619481, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново *** да заплати на „Екип 2000 Варна”ЕООД с ЕИК:203230738, със седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.„Д-р Пискюлиев” бл.50 ет.II ап.4: сумата 734.00лв., представляваща направени по делото разноски; сумата 384.00лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№3052/2023г. на ВТРС.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх.№14082/04.07.2024г. от „Спасов”ЕООД(чрез адв.Д. С.-А. от ВАК) . Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока е 1 подаден отговор от „Екип 2000 Варна”ЕООД(чрез адв.М. Н. oт ВАК), с който се оспорва жалбата.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Спасов”ЕООД( чрез адв.Д. С.-А. от ВАК) против Решение№902/06.06.2024г. по гр.дело№375/2024г. на ВТРС. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. В делото не се съдържал писмен документ, от който да е видно че управителят „Екип 2000 Варна”ЕООД приел извършените СМР по сключения между страните договор - изрично в договора е записано как се приемат извършените СМР. Недопустим бил направеният извод от ВТРС, че П. обр.19 следвало да се счита за приемо-предавателен протокол, тъй като този протокол обр. 19 не замествал приемателен протокол за извършените видове СМР, подписан от страните по договора. Също, съставянето на фактура от страна на „Спасов”ЕООД не било абсолютно основание за извършване на плащане на възложената работа по СМР, без да има изрично приемане на същите тези СМР от страна на възложителя по договора. В Споразумението от 29.11.2019г., сключено между управителя на „Екип 2000 Варна”ЕООД с представители на „Спасов”ЕООД по договора за СМР, по изпълнението на възложените СМР е имало отново забележки(посочени изрично) и за възложителя „Спасов”ЕООД не било налице основание да приеме несвършените СМР - това е било второ по ред възражение за лошо изпълнение СМР, и отново бил даден срок същите да бъдат изпълнени в пълен обем и с необходимите материали - с качество, отговарящо на спецификациите, нещо повече - за да се изпълнят в пълен обем и качествено СМР управителя на ответното дружество е оставил и машина за полагане на мазилка на представители на ищцовото дружество. С този документ дружеството-възложител не разполагало при получаване на книжата по делото, тъй като бил част от документацията по текущия одит на дружеството и това било посочено в отговора на исковата молба. Съществували изрични клаузи от двустранния договор за извършване на СМР били приети за ненуждаещи се от спазване от ВТРС - протокол обр.19 - двустранно подписан протокол за приемане на извършените СМР, който обаче не замествал протокол за приемане на СМР , подписан от страните. Протоколът за приемане на СМР е официалния документ, съгласно който възложителят има правото да приеме или откаже приемане и изпълнителят, който е задължен да поиска приемане - с или без забележки, а ако има такива - да отстрани недостатъците на извършените СМР, начиная с влагане на материали с качество съгласно спецификациите, и отново да покани възложителя за приемане. Моли съда, на основание чл.271 от ГПК, да бъде отменено решението на Решение№902/06.06.2024г. по гр.дело№375/2024г. на ВТРС. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Прави искане да не се приема представеният частен документ с въззивната жалба, озаглавен Споразумението от 29.11.2019г., сключено между управителя на „Екип 2000

Варна”ЕООД с представители на „Спасов”ЕООД по договора за СМР, който бил с дата на съставяне преди образуване на делото и твърденията на страната, че не е разполагала със същия, защото се е намирал във фирма за одит, били недоказани. Този документ не бил сред документите, които обичайно се предават за извършване на одит, като датата съвпадала с представените от нас и разписани от ответника П. А. обр.19 и фактура. Предвид което няма житейска логика в един и същи ден ответникът да разпише П. А. обр.19 и фактура, без да оспорва и да възразява по отношение на същите, и в същия ден да подпише Споразумение с трето неизвестно лице, където да оспорва извършеното от ищеца в обекта. В случай, че съдът приеме документа, моли да не бъде кредитиран, доколкото не съдържал подпис на представляващия „Екип 2000 Варна”ЕООД, дори изрично било отразено, че управителят отсъствал при съставянето му, като 2 било отразено, че негов работник(без посочени имена) разписал документа. Ако е имало възражение по приемане на работата на „Екип 2000 Варна”ЕООД, такова никога не било стигало до „Екип 2000 Варна”ЕООД и ако такова е било направено нямало житейска логика „Спасов”ЕООД да разпише А. обр.19 и процесната фактура. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на ВТРС. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.266 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.

Между „Спасов”ЕООД(възложител) и „Екип 2000 Варна”ЕООД(изпълнител) е бил сключен Договор от 28.10.2019г. за СМР, с предмет извършване на вътрешни и външни довършителни работи, описани по вид и стойност в приложение №1(полагане на грунд против ръжда по метални части; полагане на бетонконтакт по бетонни части и полагане на машинна варогипсова мазилка на „Баумит рацио 1000“ и вароциментова мазилка на „Баумит примо 2“ – 8.00лв./кв.м; полагане на машинна подова земновлажна замазка с речен пясък и добавяне на фибри с максималнадебелина на замазката – до 5см. Труд и материал – 15.00лв./кв.м; полагане на шпакловка върху варогипсова мазилка. Труд и материал – 6.50лв./кв.м; фасадна топлоизолация без монтаж и демонтаж на скеле пакет – 24.00лв./кв.м) на обект - жилищна сграда в гр.Варна ***. Страните постигнали съгласие работата да се изпълни в срок от 28 работни дни, считано от сключване на договора, а дължимото възнаграждение да се плати от възложителя по банкова сметка на изпълнителя след приемането и чрез подписване на П. акт обр.19, съдържащ вид и цена на извършените дейности. Съгласно раздел VI от подписаният между страните договор, т.1 „работата се счита за завършена след подписване на приемо-предавателен протокол“.

На 29.11.2019г. управителите на търговските дружества подписали П. акт обр.19 за извършване на следните работи на обекта: грундиране и полагане на машинна варогипсова мазилка на площ 450.00кв.м на стойност 3600.00лв.(без ДДС) и монтаж на 133.33м PVC-лайсни по ъгли на стойност 600.00лв.(без ДДС). „Екип 2000 Варна”ЕООД издал фактура№2000000134/29.11.2019г. за плащане на възнаграждение по договора от 5040.00лв.(с ДДС), която била подписана от законния представител на „Спасов”ЕООД. Пред първоинстанционния съд е открито производство по чл.193 от ГПК във връзка с оспорване истинността на П. акт обр.19, в частта относно авторството на подписа за „възложител”. За оспорването на автентичността не са поискани и не са ангажирани никакви доказателства във връзка с разпределената доказателствена тежест, като първоинстанционният съд е приел, че оспорването на документа се явява недоказано.

Пред въззивната инстанция е представено „споразумение“ от 29.11.2019г., изготвено в 3 гр.Варна, с което Васил Костадинов Спасов като управител на „Спасов”ЕООД „отказва да приеме извършените СМР от страна на „Екип 2000 Варна”ЕООД с управител Гюрсел Камбер Джелил. Възложените СМР съгласно сключения договор не са изпълнени в пълен обем и част от вложените материали не са съгласно спецификациите. Поради отсъствието на Гюрсел Джелил оставя на работниците му машина за полагане на гипсова мазилка за довършване на възложените СМР и вместо плащане на работата, което отказва да приеме преди да се извършат, съгласно условията на договора“. Представеният документ, именуван споразумение е с положени подписи на Васил Костадинов Спасов като управител на „Спасов”ЕООД и положен подпис отдолу на документа в графата „приел“ от трето неизвестно лице без да е обозначено авторството му.

След липсата на доброволно изпълнение „Екип 2000 Варна”ЕООД предприел действия по събиране на вземането си. Било образувано ч.гр.дело№3052/2023г. по описа на ВТРС за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена била Заповед за изпълнение№1249/27.10.2023г. на парично задължение в полза на „Екип 2000 Варна”ЕООД против „Спасов”ЕООД, за: сумата 4200.00лв. - главница, представляваща възнаграждение по Договор за СМР от 28.10.2019г., за което е издадена фактура№2000000134/29.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок било подадено възражение от длъжника „Спасов”ЕООД реда на чл.414 от ГПК.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните правни изводи:

С договора за изработка(неформален, консенсуален, двустранен възмезден договор) изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя – чл.258 от ЗЗД. При учредено от него правоотношение за изпълнителя са породени две задължения:

-да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за възложителя - да приеме(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – чл.266 ал.1 изр.I oт ЗЗД ввр. чл.288 от ТЗ. В случая спрямо сключения договор за изработка, приложение следва да намерят и разпоредбите на ТЗ(правоотношението е възникнало между търговци). Така, възнаграждение се дължи само за изпълнената и приетата работа, а съгласно чл.264 ал.1 от ЗЗД възложителят е длъжен да приеме само извършената съгласно договора работа(съответна на уговореното). Според чл.266 ал.1 от ЗЗД по договор за изработка(с предмет постигането на един трудов резултат) изпълнителят се освобождава от задължението си по него само, ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация(уговореното възнаграждение) за възложителя възниква, след като възложената и извършена работа бъде приета от него.