Решение № 186 от 08.10.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Троян, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101187 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. С. Л. от гр. Троян срещу „Кредирект“ ЕООД – гр. София. Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата 5 968,69 лева, която сума Л. твърди, че е платил при начална липса на основание.

Твърди се, че страните са сключили договор за паричен заем № 1198782 от 02.12.2024 г., по силата на който ищеца е получил кредит в размер на 6 000 лева. Сочи, че е погасил задължението си по договора, намира същия за недействителен и процесната сума е заплатена при начална липса на основание.

В своя отговор ответното дружество оспорва предявения иск. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.

Намира, че недействителността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, като сочи, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Намира, че кредитополучателят е имал възможност да прецени изцяло риска преди сключване на договора за кредит. Излага подробни аргументи по наведените от ищеца доводи за нищожност на договора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: По делото е представено извлечение от договор за паричен заем № 1198782, сключен на 02.12.2024 г. между Г. С. Л. и „Кредирект" ЕООД . Не се оспорва от страните, че по силата на посочения договор на Л. е отпуснат кредит в размер на 6 000 лева, която сума същия се е задължил да върне на 18 вноски, при размер на възнаградителна лихва – 3 142,17 лева, неустойка при непредоставяне на 1 обезпечение - 5,905,83 лева, или общо дължима сума 15 048 лева.

Представени са доказателства, че на 25.08.2025 г. Л. е упражнил правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК като е отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. Извлечението е предоставено и видно от него, към 25.08.2025 г. ищеца е заплатил сума в общ размер на 6 733 лева.

На 26.08.2025 г. Л. е заплатил и сумата от 5 235,69 лева, за да погаси предсрочно задължението си. Установи се, че по този начин ищеца е платил сума в общ размер на 11 968,69 лева, от които - 6, 733 лева са признати от ответната страна, а сумата 5 235,69 лева не се дължи. Намира, че обективираната в извлечението неустойка е по същество скрита възнаградителна лихва, именувана по този начин за да не бъде включена в ГПР, с оглед на което счита, че процесния договор не отговаря на разпоредбите на ЗПК и същият е недействителен. Счита, че сумата от 5 968,69 лева е платена при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следното:

Предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, безспорно е свързан с недействителността на клаузата за неустойка от процесния договор. Не се оспорва от страните, че между тях са възникнали облигационни правоотношения в следствие на сключения договор за паричен заем № 1198782 от 02.12.2024 г., по силата на който ищ еца е получил в заем сумата от 6 000 лева. В договора за потребителски кредит е уговорена неустойка в размер на 5 905,83 лева, което се установява от представенто извлечение.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски и ищеца по него е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), а ответника е небанкова финансова институция– търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 о т ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая така определената неустойка е в размер почти колкото отпуснатия кредит, което се явява прекомерно. Съдът приема, че същата по същество е скрита възнаградителна лихва, което от своя страна води до недействителност на процесния договор, съгласно разпоредбите на чл. 22 от 2

ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

За пълнота на изложението - посочената неустойка не обезщетява вреди, претърпени от кредитодателя, тъй като няма нито намаляване на актива, нито увеличаване на пасива му, вследствие на това, че кредитът е останал необезпечен, а води единствено повишаване на риска от непогасяване на кредита. В същото време, този риск пряко се отразява на размер на договорната възнаградителна лихва – колкото по-рисков е кредитът, толкова по-висок е размерът на договорния лихвен процент. По този начин кредиторът кумулира възнаграждение за поетия от него кредитен риск чрез две вземания – един път посредством договорната възнаградителна лихва, а втори път– именно чрез процесната неустойка за непредоставяне на обезпечение, заобикаляйки по този начин обаче императивните максимални размери на ГПР и генерирайки извънредна печалба за сметка на кредитополучателя.

Поради това така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл напр.

Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./. В ЗПК има специална уредба в разпоредбата на чл. 23, която посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Установи се в процеса, че Л. е заплатил процеснта сума на ответника, както и се установи, че договора въз основа, на който е заплатил сумата, се явява недействителен.

Предвид на това настоящия състав приема, че ответното дружество е получило сумата без основание и ще следва да бъде върната на ищеца.

По разноските: При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Ищецът представя доказателства за заплатена държавна такса в размер на 238,75 лева, която сума следва да му бъде присъдена на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като в представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.

1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан по никакъв начин с посочените суми, тъй като съгласно цитираната горе разпоредба е оказана безплатна правна помощ и възнаграждението се опрделя от решаващия съд.

След постановяване на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (в което Съдът на ЕС се е произнесъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС) в практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се приема, че българският съд не може да определи следващото се адвокатско възнаграждение на база размерите, предвидени в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 3

09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която е издадена по законова делегация от чл. 121, ал. 1 вр. чл. 36 и 38 от ЗА. За да се произнесе по размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 в първата му част вр. ал. 1 от ЗА, според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер.

Приема се, че съдът следва да го определи в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие - явявания в съдебни заседания, техния брой, представените писмени защити, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, и пр. Тези критерии са залегнали и в т.

3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Следва определеното възнаграждение да бъде с включен ДДС, както е поискал адв. Г.. С решение на СЕС е прието, че: „Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер“.

Настоящият състав, като взе предвид, че адв. Г. е изготвил ИМ и едно писмено становище, не се е явил в проведеното едно с. з., и като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като касае правен спор, по който е налична многобройна и безпротиворечива съдебната практика, намира, че адвокатско възнаграждение, което съдът следва да присъди на адв. Г. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, следва да бъде уважено в минимално установените размер от 896,80 лева /определени според материалния интерес на предявения иск 5 968,69 лева/ - 550,26 евро с ДДС.

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградко шоке“ № 115 Е, ет. 5, представител Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „П.“ № 41, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 о т ЗЗД сумата от 5 968,69 лева – 3 051,74 /три хиляди петдесет и едно евро и 74 цента/, заплатена по договор за паричен заем № 1198782 от 02.12.2024 г. при липса на основание.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградко шоке“ № 115 Е, ет. 5, представител Н.П. да заплати на Г. С. Л., ЕГН **********, адрес: