Решение № 144 от 24.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100045 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Ищецът „***“ АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.... чрез пълномощника си адвокат Г. Х. от САК твърди , че на 10.12.2013 г. около 03.50 часа в гр.В.Търново, на улица „Краков“, ответникът М. Й. А. при управление на лек автомобил марка ***, в района на № 3, блъснал пресичащия на пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец Г.Н. Н., след което напуснал мястото на произшествието и виновно се отклонил от проверка за алкохол от полицейските органи на реда, като след откриването му , отказал да бъде тестван за наличието му в организма/ обстоятелствено уточнение и допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК в с.з. на 25.05.2022 г./. Към датата на събитието неговата деликтна отговорност е била предмет на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" съгласно полица

№23113002445831, валидна от 10.10.2013 г. до 10.10.2014 г. По случая е съставен констативен протокол за ПТП № 1137/10.12.2013 г., по описа на Служба „ПП“ при ОД на МВР - Велико Търново. Наказателната му отговорност за вредоносното престъпно деяние /чл.343, ал.3, пр.3-то и пр.посл., б.“а“, пр.2-ро, вр. с ал.1 , б.“б“, пр.2-ро, вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК , вр. с ал.5, ал.1, т.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, с което е причинил на пострадалия средни телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява ключица, счупване на крайните фаланги на втори, трети и четвърти пръсти на лявата китка, довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за срок от около 40-50 дена и многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост на подбедрицата, довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за срок от около 5-6 месеца и мозъчно сътресение със загуба на съзнание и проявена неврологична симптоматика, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота/ е санкционирана с одобрено по реда на чл.382 от НПК споразумение в с.з. на 16.04.2014 г. по НОХД № 1435/2014 г. на ВТРС. С влязло в сила решение от 12.12.2016 г. по в.гр.д.№ 3072/2016 г. на САС застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г.Н. Н. още 30 000 лева към присъденото му с Решение № 1635/24.02.2016 г. по гр.д. № 13768/2014 г. на СГС / по делото М. Й. А. е привлечен като помагач на ответника –застраховател/ 1 обезщетение за претърпените от събитието неимуществени вреди в размер на 50 000 лева/ заплатено по банков път с платежно нареждане на 21.06.2016 г. заедно с лихвата за забава и разноските / , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 10.12.2013 г. до окончателното му изплащане . Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20177820400011/2017 г., по описа на ЧСИ Данаил Ангелов. С платежно банково нареждане реф. № 124981/ 20.02.2017 г. сумите по изпълнителния лист, както и разноските по изпълнението са изплатени.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да възстанови в резултат на упражнено регресно право сумата 39 813,01 лева, включваща заплатеното на увреденото лице допълнително присъдено обезщетение за неимуществени вреди / 30 000 лева/ , както и лихвата за забава върху него / 9 813,01 лева /, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане , както и да заплати направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявения иск по основание и размер с доводи, изложени в писмена защита.

Ответникът чрез пълномощника си – адвокат М. Н. от ВТАК оспорва предявения иск и моли да претърпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан с възражения за липса и доказателствена неустановеност на обстоятелства, запълващи хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./: фактът на напускане на мястото на произшествието не е сам по себе си предпоставка за пораждане на регресно право на застрахователя срещу застрахованото лице –делинквент; дори и да би се приело , че напускането е с цел да се осуети проверка за наличие на алкохол в кръвта , не е налице категорична установеност на обстоятелства , че спрямо него като водач на МПС по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП и съответно потенциално годен да бъде субект на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са предприети непосредствено след настъпване на произшествието надлежни полицейски действия за извършване на такава проверка и той виновно е отказал/ отклонил се е / да се подложи на нея / в констативния протокол за ПТП е записано, че отказва проверка с дрегер и кръвна проба , но този отказ е час и 5 минути по късно, когато вече не е притежавал качеството водач на МПС и съответно не е могъл да бъде субект на нарушение/. При условие на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на вземането . Претендира присъждане на направените по производство разноски .

Съдът след като изслуша страните , обсъди доводите им и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обоснова следните правни изводи :

Правната квалификация на предявения иск намира своето приложно поле в нормата на чл. 274, ал.1, т.1, пр.4-то,предл. 5-то/ посл./ от КЗ/отм./ .

Този извод следва от очертания с твърденията в исковата молба модел на гражданскоправен спор , представящ настъпването на вредоносното събитие , при което застрахованото лице – делинквент се твърди да е проявило поведение/ основният правопораждащ юридически факт / съвместимо с хипотезата на горепосочената правна норма по време, когато е действал законът , съдържащ я , т.е. това е отмененият КЗ.

Твърдението, че плащането на застрахователното обезщетение на увреденото от това събитие лице е извършено по време на действието на новия КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ не квалифицира случая в неговото приложно поле / чл.500, ал.1, т.1 и/или т.3 /. Това е така, защото плащането, макар и елемент от фактическия състав на регресното право от гледна точка на възможността да бъде успешно упражнено по съдебен ред, има за своя последица единствено настъпването на изискуемостта му , тъй-като същото вече е възникнало в правната реалност под отлагателно условие / ако застрахователят плати обезщетението / още в момента, в който е възникнало задължението по прекия иск / чл.226, ал.1 от КЗ-отм/- без второто не може да възникне първото. За да е приложим новият КЗ е необходимо в същия да е предвидено с изрична норма така наречената обратна сила за преуреждане на такива случаи – чл.14, ал.1 от ЗНА, каквато няма в преходните и 2 заключителните му разпоредби.

Настъпилото по време , място , начин, участници/ пар.6, т.27 от ДР на ЗДвП/ и вредоносни последици застрахователно събитие / пар.1 , т.3 ,вр. с т.2 от ДР на КЗ/отм.// с характер на пътно- транспортно произшествие / пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП/, наличието на валидно правоотношение между страните към момента на събитието по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поставило ответника в положението на застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2,пр.2-ро от КЗ/отм./ поради обстоятелството/ безспорно/ , че е бил ползвател на законно основание на управлявания от него лек автомобил марка „Ауди“,за който собственикът е сключил договора, осъществената наказателна отговорност на застрахования за извършеното престъпно деяние , присъденото в полза на увреденото лице допълнително обезщетение за неимуществени вреди , заедно с обезщетението за забава в размер на законната лихва в резултат на предявения от него срещу застрахователното дружество пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, образуваното изпълнително дело и изплащането на дължимите му суми, са безспорни и установени в изпълнение на изискването на чл.154, ал.1 от ГПК юридически факти/ описани в исковата молба/ с представените надлежни писмени доказателства/ Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1137/10.12.2013 г. на ОД на МВР В.Търново, сектор „ПП“, чийто данни са потвърдени с изслушаните свидетелски показания на съставителя му полицейски служител; Справка от базата данни на ИЦ към ГФ към 20.01.2014 г. ; Протокол № 123/16.06.2014 г. по НОХД № 1435/2014 г. на ВТРС ; Решение № 2372/12.12.2016 г. по в.гр.д. № 3072/2016 г. на САС, платежно нареждане от 20.02.2017 г. до Общинска банка АД/ , поради което е ненужно подробното им повторно описание.

Страните спорят по материално правния въпрос дали ответникът при настъпване на събитието е имал поведение , покриващо обстоятелствата, абстрактно уредени в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ със словесните формулировки :“ виновно се отклонил от проверка за алкохол“ или „отказал да се подложи“ на такава проверка?

Отговорът е положителен.

Ответникът е напуснал мястото на събитието почти веднага след настъпването му/ избягал е от местопроизшествието, след като е слязъл за малко от автомобила, видял е какво е сторил, качил се е пак в него и подавайки много газ е потеглил бързо оттам / - безспорен, установен по наказателно правен ред/ чл.382, ал.7 , вр. с чл.383, ал.1 от НПК, вр. с чл.300 от ГПК/ и с показанията на свидетеля К. Н., факт.

Той е административно правонарушение , понеже неотменно задължение на всеки водач на ППС , участник в ПТП с пострадали хора е да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, като при това е длъжен/ освен много други неща / до тяхното пристигане да не употребява алкохолни напитки - чл.123, ал.1 , т.2, б”б” и б.“е“ от ЗДвП. Оставането на мястото на произшествието и неупотребата на алкохол докато пристигнат длъжностните лица от службите за контрол на МВР е предвидено с цел да се осигури възможност при изпълнението на тяхното задължение по чл. 125, т.1 от ЗДвП да го посетят, да изяснят по лесно причините и обстоятелствата, поради и при които е възникнало същото, както и да проверят водача с техническо средство дали към момента на възникването му е употребил алкохол – проверка , която освен че е тяхно право – чл. 125, т.5 от ЗДвП, подразбиращо/ правнологично/ е превърната и в задължение- чл.8 на Наредба № 1-167/24.02.2002 г. за условията и реда на взаимодействието между органите на МВР и застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития , издадена на основание чл.125а, ал.1 от ЗДвП.

Щом им е предоставено правото / и възложено задължението / да извършат проверката и без съдействието на водача е невъзможно да го упражнят/ изпълнят , то законът подразбираемо му вменява задължението да не я осуетява по какъвто и да било начин като се отклонява или отказва да се подложи, освен ако няма уважителни обстоятелства за това . Под „виновно отклонение“ би трябвало да се разбира водачът съзнателно с цел да избегне неминуемата проверка за употреба на алкохол да напусне мястото на произшествието/ отдалечаване в пространството дотолкова, че да не може да 3 бъде веднага или почти веднага проверен /, за да предотврати установяването й, а под „отказва да се подложи“да е останал или заловен там или в близост до него , но се е противопоставил на искането да бъде проверен със съответното техническо средство и по тази причина проверката не е извършена. Всъщност в първия случай е налице нещо като „предварителен / косвен/ отказ“, а във втория- пряк отказ. Те са форми на неизпълнение на едно и също административно задължение, което макар и изрично неупоменато в закона се извежда логически от функционалната свързаност и обусловеност/ насрещност/ на правата и задълженията в правото и от разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, уреждаща административно наказателна отговорност на водач на МПС , който е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, макар и прочитът й очевидно да насочва към приложение само относно случаите на пряк отказ. Всъщност виновното отклоняване от проверка за алкохол би могло да бъде „погълнато“ като санкционна последица от неизпълнението на задължението на водача да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на МВР – чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП или от общо формулираната хипотеза на чл. 175, ал.1, т.3, пр.2-ро на ЗДвП : „…или по какъвто и да било начин осуети извършването на проверка от органите на контрол“.