Решение № 485 от 12.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000384 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 368169/07.12.2021 г. – п. к. 06.12.2021 г., подадена от М.Е. чрез адвокат С.Д. срещу решение № 261505/16.11.2021 г., постановеното по търг. дело № 460/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на адреса гр.

***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * като адрес на управление на „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД с ЕИК:204786855 по партидата на дружеството в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което уважи предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.

Излага съображения, че по делото били събрани доказателства, от които се установявало, че от датата на първоначална регистрация до настоящия момент ответното дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД не е упражнявало дейност на адреса, вписан в Агенция по вписванията, поради което именно това несъответствие между вписания адрес и адреса, на който действително дружеството осъществява търговска дейност е следвало да бъде кредитирано от съда при преценка за наличие на фактическия състав по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Първоинстанционният съд неправилно обсъдил правния ефект на взетите решения от върховния орган на дружеството без да съобрази, че относно обстоятелството за седалището и адреса на управление на търговеца (чл. 12 ТЗ) бил приложим принципът на истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която 1 заявителят потвърждавал с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и в случая, с оглед установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър и изискването за истинност на вписваното обстоятелство, несъответствието между реалното и вписаното обстоятелство следвало да бъде отстранено по искове ред. Поради това, следвало да се приеме, че още към датата на подаване на заявлението за регистриране на ответното търговско дружество, същото не осъществявало дейността си от този адрес, като следвало да се приеме, че вписаното обстоятелство било несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и фактическо положение.

Също така, жалбоподателят твърди, че постановеното първоинстанционно решение било неправилно и в частта, в която било прието, че не се изисквало съгласието на собственика на недвижимия имот, в това число и последващо изразеното несъгласие във връзка с вписания адрес и получаване на съобщения на същия. Действително, при подаване на заявление за вписване длъжностното лице по регистрацията извършвало формална проверка по отношение на взетото от върховния орган на дружеството решение и не изследвало правоотношението, въз основа на което се искало вписване на адреса за управление. Същото обаче не следвало да води до обоснован извод за съществуване на вписаното обстоятелство и лишаване на собственика от възможността по исков ред да иска неговото заличаване. Именно възможността да бъде проведено последващо исково производство за установяване на несъществуващото обстоятелство осигурявало защита на действителния ползвател на недвижимия имот и уреждало занапред както правното, така и фактическото положение със същия. Да се приеме обратното, би означавало лицето, което действително ползвало имота и било негов собственик да бъде лишено от правна защита.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД не е подала отговор.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните не са се явили, като жалбоподателят е подал молба от 13.06.2022 г., с която заявява, че поддържа въззивната си жалба.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на М.Е. срещу „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр.

ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписването на адреса гр. ***, ж. к. „***“, ул.

„***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * като адрес на управление на „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД по партидата на дружеството в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Ищецът твърди, че бил собственик на недвижими имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, който адрес бил вписан на 03.10.2017 г., въз основа на вписване № 20171003115606, в Агенция по вписванията като седалище и адрес на управление на новоучредено търговско дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД.

При заявяване на първоначална регистрация на дружеството между ищеца М.Е. и предходния едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество - Б. И. К., била 2 налице уговорка относно използването на адреса на недвижимия имот. Поради тази причина, с учредителния акт за първоначална регистрация от 28.09.2017 г., едноличният собственик на капитала обективирал решение относно седалището и адреса на управление на дружеството, а именно - гр. София, ж.к. Лагера, ул. „Баба Илийца“, бл. 17, вх. Б, ет. 1, ап. № 3. Причината за посочване на този административен адрес, като адрес на управление на търговеца била възможността за получаване на книжа, адресирани от дружеството, от служители на адв. М.Е. в работните часове на деня на посочения адрес, на който същият продължавал да осъществява адвокатска дейност и към датата на администриране на настоящата искова молба.

Впоследствие обаче, в резултат на настъпила промяна на обстоятелствата по отношение собствеността на дружествения дял и управлението на ответното дружество от 17.06.2019 г., не била налице уговорка между дружеството от една страна и собственика на недвижимия имот (ищец в настоящото производство) по отношение на това, седалището и адреса на управление на дружеството да остане на същия административен адрес. Към датата на подаване на исковата молба, вписаното седалище и адрес на управление не било променяно, поради което обстоятелството продължавало да фигурира по партидата на дружеството, водена от Агенция по вписванията, въпреки изричното противопоставяне на собственика на имота, същият да продължи да бъде ползван за адрес на управление на търговеца - ответник в настоящото производство.

Тъй като ответното дружество не осъществявало търговска дейност на посочения адрес, с нотариална покана от 04.03.2021 г., връчена на 05.03.2021 г., ищецът поканил представляващия търговското дружество - Р. Т., в едноседмичен срок да бъдат предприети всички необходими правни и фактически действия по отношение на промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, каквито действия обаче не били предприети от неговия управител.

Въз основа на тези твърдения, ищецът счита, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство – горепосочения адрес на управление на ответното дружество, тъй като били налице елементите от фактическия състав на чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ: искът бил предявен от собственика на недвижимия имот; с оглед представения учредителен акт към датата на вписване на промяната на обстоятелства по партидата на търговеца не е била налице пречка за извършване на вписването в търговския регистър; ответното търговско дружество не осъществява търговска дейност на вписания адрес.

Също така, ищецът посочва, че датата на регистриране на дружеството, до настоящия момент, апартаментът се владеел и бил собственост на ищеца, като ответникът не осъществявал търговска дейност на адреса. Поради тази причина било налице несъответствие между вписания адрес в търговски регистър и адреса, на който дружеството действително упражнявало търговска дейност. Така посоченото обстоятелство несъмнено въвеждало в заблуждение и не кореспондирало с изискването за достоверност и истинност на вписаните по партидата на дружеството обстоятелства съгласно чл. 10 вр. чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Седалището и адресът на управление били елементи от статуса на търговското дружество, които го индивидуализирали в търговския оборот. Същите представлявали задължителни реквизити от съдържанието на учредителния акт и подлежали на вписване съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ, като търговецът бил длъжен да ги посочва в търговската си кореспонденция. Поради тази причина, доколкото било налице противоречие с чл. 12, ал. 2 ТЗ било налице обосновано твърдение за несъществуването на вписаното обстоятелство. Бил приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят потвърждавал с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от 3

ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършвало въз основа на простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган била формална и се ограничавала до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Адресът на управление обаче следвало да бъде достоверен и да не въвеждал третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществявало управлението на дейността на търговеца (което било изрично предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 ТЗ). Когато дружеството не осъществявало управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес било налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство, което следвало да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено по партидата на търговеца. Дори и от фактическите твърдения в настоящата искова молба да следвал извод, че към датата на първоначалната регистрация на дружеството съществувало основание за вписване на горепосочения адрес на управление, то следвало да се приеме, че след датата на вписване на промяна на обстоятелства, изразяващи се в промяна на собствеността и управлението на дружеството не съществували такива, т.е. към датата на администриране на настоящата искова молба било налице несъществуващо обстоятелство.

Ответното дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД не е подало отговор на исковата молба и не е взело участие в производство по делото.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗТРРЮЛНЦ е процесуално допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства и при справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД се установяват твърдените в исковата молба фактически обстоятелства, а именно:

Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100/16.07.2015 г., том III, peг. № 4842, дело № 419/2015 г., вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр. София с вх. peг. № 42398/16.07.2015 г., акт № 62, том С, дело № 30886/2015 г., партидна книга стр. 370867 ищецът М.Е. се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се на административен адрес гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, който адрес бил вписан на 03.10.2017 г., въз основа на вписване № 20171003115606 в Агенция по вписванията като адрес на управление на новоучредено търговско дружество „Ресторант Мениджмънт Груп“ ЕООД – с едноличен собственик на капитала Б. И. К., видно от приложения по делото учредителен акт на дружеството от 28.09.2017 г.