Решение № 4626 от 23.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4626 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина а.стасова

Членове:

Темислав М. Д..

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря М. Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина а.стасова Въззивно гражданско дело № 20221100505413 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20010437 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 19717/2020 г. по описа на СРС, 40 с-в, е признато за установено по предявения иск е правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу Л. Л. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж.к. „*******, ******* и съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, офис 1, и Н.

В. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* че ищците А. Ц.

Ц., ЕГН: **********, Л. С. Ц., ЕГН: **********, А. А. Г., ЕГН: ********** /лично и конституиран като стра. по реда на чл. 227 на мястото на починалата в хода на производството Л.Г.Б. - Г.а, ЕГН: **********/, М. А. М., ЕГН: ********** и А. А.ов Г., ЕГН: ********** /конституирани като страни в производството по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л.Г.Б. - Г.а, ЕГН: **********/, Д.

С. Н., ЕГН: **********, С. Н. Ч., ЕГН: **********, П. Ю. К., ЕГН: **********, Г. Б.

С., ЕГН: **********, А. П. С., ЕГН: **********, Х. Т. А., ЕГН: **********, Г. И. Ш.,

ЕГН: **********, И. П. Ш., ЕГН: **********, М. Е. М., ЕГН: **********, Н. Р. П.,

ЕГН: **********, В. П. И., ЕГН: **********, Н. И. Н., ЕГН: **********, Л. В. Н.,

ЕГН: **********, Л. П. Т., ЕГН: **********, Д. М. Т., ЕГН: **********, П. А. П.,

ЕГН: **********, Р. Н. П., ЕГН: **********, Б. Й. М., ЕГН: **********, А. К. Я. - П.,

ЕГН: **********, Г. Ц. Ц., ЕГН: **********, А. Ц. Л., ЕГН: **********, Р. Г. И., ЕГН:

**********, и Й. А. А., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: гр. София, ж. к.

1

„Красно село“, ул. „******* *******, са собственици на основание изтекла десетгодишна придобивна давност на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18- 50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Красно село, ул. „******* *******“, с площ 846 кв. м. по скица, стар номер 1929, квартал 312, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***,

*** и ул. „******* *******“, при квоти както следва: 4/81 ид. части за А. А.

Г., ЕГН: **********, по 1/81 ид. ч. за М. А. М., ЕГН: ********** и А. А.ов Г., ЕГН:

**********, и по 1/27 ид. част за оста.лите ищци.

В срок е подадена въззивна жалба от ответниците Л. Л. Л. и Н. В. Г. с излагане на доводи за недопустимост и неправилност, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложени са оплаквания за недопустимост на решението, поради това че съдът се е произнесъл по недопустима искова молба. Ищецът А. Ц. Ц. участвал едновременно в лично качество и в качеството си на адвокат на всички 27 ищци. От своя стра. в проведеното производство всичките 27 ищци поддържат твърдения, че са собственици и ползватели на обекти в сградата ЕС, като имотът предмет на спора не е прилежаща част към техния блок № 1. Освен това искът за собственост следвало да бъде предявен от етажната собственост, а не от физическите лица- собственици и ползватели на апартаменти в нея. Поради това исковете са предявени от лица без активна процесуална легитимация.

Излагат оплаквания и за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и нарушение съдопроизводствените правила. Поддържат, че в проведеното производство съдът не е докладвал делото съобразно изискванията на чл.146 ГПК. При постановяване на решението съдът не е съобразил, че в проведеното производство ищците не са установили упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене в продължение на десет години, явно, спокойно, непрекъснато, несмущавано. Противно на посоченото в мотивите на постановения съдебен акт не се съдържа подробен и задълбочен а.лиз на събраните в производството гласни доказателства. В последните са налице противоречия, които съдът не е обсъдил.

Молят за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковете по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС. Претендират разноски.

В срок въззиваемите страни А. Ц. Ц., Л. С. Ц., А. А. Г., /лично и конституиран като стра. по реда на чл. 227 на мястото на починалата в хода на производството Л.Г.Б.

- Г.а, М. А. М., и А. А.ов Г., /конституирани като страни в производството по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л.Г.Б. - Г.а/, Д. С. Н., С. Н. Ч., П. Ю. К., Г. Б. С., А. П. С., Х. Т. А., Г. И. Ш., И. П. Ш., М. Е. М., Н. Р. П., В.

2

П. И., Н. И. Н., Л. В. Н., Л. П. Т., Д. М. Т., П. А. П., Р. Н. П., Б. Й. М., А. К. Я. - П., Г. Ц.

Ц., А. Ц. Л., Р. Г. И. и Й. А. А. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправят искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно.

Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледа. по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалва.та му част, като по оста.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С оглед доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от А. Ц. Ц., Л. С. Ц., А. А. Г., /лично и конституиран като стра. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л.Г.Б. - Г.а, М. А. М., и А. А.ов Г., /конституирани като страни в производството по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството Л.Г.Б. - Г.а/, Д. С. Н., С. Н. Ч., П. Ю. К., Г. Б. С., А. П. С., Х. Т. А., Г. И.

Ш., И. П. Ш., М. Е. М., Н. Р. П., В. П. И., Н. И. Н., Л. В. Н., Л. П. Т., Д. М. Т., П. А. П.,

Р. Н. П., Б. Й. М., А. К. Я. - П., Г. Ц. Ц., А. Ц. Л., Р. Г. И. и Й. А. А. срещу Л. Л. Л. и Н.

В. Г. искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 846 кв. м., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В подадената искова молба ищците поддържат, че са собственици и ползватели на апартаменти, находящи се в сградата на жилищен блок № 1 в гр. София, ул.

„******* *******“ № 6, която сграда е изградена през 90-те години върху терен с площ от около 8000 кв. м., представляващ парцел X, кв. 312 по пла. на гр. София, м.

„Красно село“. Ищците от № 1 до № 23 се нанесли в апартаментите в периода 1994г.1999г.; Г. Ц. - от 2000г.; А. Л. - от 2007г. след закупуване на апартамент от К.Б., живял на адреса от 1994г.; Р. И. - от 2004г., след закупуване на апартамент от К.Г., живял на адреса от 1999г.; Й. А. - от 2007г. след размяна с неговия родител и наследодател Ата.с А., живял на адреса от 1996г.

Поддържат, че от на.сянето им в апартаментите от сградата до настоящия момент непрекъснато, явно и необезпокоявано ползват околоблоковото пространство, 3 представляващо половината от терена, върху който са изградени двата блока, включително цялата част, разположена западно от блок № 1 и граничеща на запад с имот пл. № 542, кв. 312 по стария устройствен план, а от юг - с ул. „******* *******“.

Около месец след въвеждане в експлоатация на сградата на бл. 2, ищците монтирали ограда от телена мрежа, с която свързали западния ъгъл на имот пл. № 536 и североизточния ъгъл на имот пл. № 542. След това почистили цялото пространство, отстранили обраслите треви, засадили дръвчета около него. Пред входа на блока и откъм западната стра. оформили със собствени сили и средства площадка за влизане и паркиране на автомобили с настилка от трошен камък и асфалт, която поддържали периодично. През 2001г.- 2002г. затворили прохода в оградата откъм улицата с метална механична врата, а през 2007г. закупили и монтирали на вратата автоматичен механизъм за отваряне и затваряне с дистанционно управление. Ищците поддържат, че през целия период от 90-те години досега се грижат за цялото пространство, представляващо паркинг и зелена площ, като за свое.

В изложените фактически и правни доводи поддържат, че със съдебно решение от 21.07.2000г. по адм. дело № 3434/1999г. по описа на СГС, влязло в сила на 13.10.2000г., било уважено искане на лицата М.М.С., Г.Т.С. и М.Т.С. за реално връщане по реда на чл. 2, ал. 5, изр. 1 ЗОСОИ на земята относно частта от имот пл. № 541, кв. 312 по пла. на м. Красно село - Боянско II част, обособена съгласно скица, изготвена от вещото лице, с площ от 850 кв. м. Така възстановеният имот попадал в границите на оградената площ, върху който ищците упражнявали фактическа власт в продължение на повече от 20г. След реституирането му, този имот бил нанесен в пла. на местността под пл. № 1929, а понастоящем бил с идентификатор № *** и предназначение - „за озеленяване“.

С нотариален акт от 09.10.2019г. имотът бил прехвърлен от Г.Т.С. и М.Т.С. на Д.

С., като според ищците към този момент правото на собственост вече не принадлежало на прехвърлителите, тъй като ищците са го придобили в резултат на изтекла след 13.10.2000г. 10-годишна придобивна давност в тяхна полза. След това пък с нотариален акт от 28.11.2019г. имотът бил прехвърлен на ответниците, но същите не придобили собствеността, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.

Съобразно изложеното отправят искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 846 кв. м., въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ответникът Л. Л. Л. е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че ищците не са били владелци на имота, а негови държатели в различни периоди от време и съответно не са придобили собствеността.

4

Изтъква, че ползването на имота за паркинг и поставянето на ограда и бариера е незаконосъобразно, тъй като предназначението на имота е за зелени площи, а постановяването на ограда и бариера изисква разрешение от общината. Ищците нямали намерение да ползват имота като свой, а като прилежаща територия на блока, в който живеят. Посочва се, че ищците не са предприели действия по деклариране на имота и заплащане на дължимите данъци за него, както и за снабдяване с констативен нот. акт.

Ищците държали имота за другиго с явното съзнание, че парцелът е държавна или общинска собственост. Ответникът твърди, че от възстановяването на имота до настоящия момент собствениците на имота не са губили интерес към него. С декларация от 10.02.1999г. имотът бил деклариран в данъчната служба от М. С., като през 2007г. била подадена коригираща декларация досежно площта му. До 2010 г. С. заплащала и дължимите данъци за имота. Всички данъчни задължения за имота били погасявани последователно от собствениците, като към настоящия момент нямало непогА.и такива, а имотът бил деклариран на името на ответниците. Евентуално се посочва, че дори да е текла придобивна давност в полза на ищците, същата е била прекъсва. многократно, без да е изтекъл непрекъснат период от 10 години. Твърди се, че с предявената искова молба се упражняват недобросъвестно процесуални права и това действие представлява злоупотреба с право. Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът Н. В. Г. оспорва исковете като неоснователни.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.