Определение № 3901 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3901 гр. Варна, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501494 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на И. Ж. С. чрез адвокат Р.

М. против определение № 7665 от 02.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 1474 по описа за 2026 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и девети състав, с което е прекратено като недопустимо производството по исковете с правна квалификация член 439 от ГПК, предявен от И. Ж. С. против Община Варна, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника Община Варна сумата от 31,77 евро /62,12 лева/ - данък върху недвижимите имоти за периода 2019 г. – 2023 г.; сумата от 8,70 евро /17 лева/ - такса за битови отпадъци, установени с акт за установяване на задължения по член 107, алинея 3 от ДОПК № МД-АУ-2572 от 18.04.2024 г., издаден от главен инспектор КРД, дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в който са установени непогасени задължения за собствения ми недвижим имот с партиден № ******, находящ се в град Варна - ****, ведно със законна лихва и лихва за забава за периода 13.09. - 01.11.2024 г. в размер на 0,16 евро /0,32 лева/; сумата от 12,83 евро /25,09 лева/, представляваща неолихвяемо вземане /мораторни лихви, обезщетения и УМ/, както и всички начислени такси и разноски по образуваното изпълнително дело № 20248930414385 по описа на ЧСИ Д. С., в общ размер на 125,65 евро, претендирани от ответника въз основа на акт за установяване на задължения по член 107, алинея 3 от ДОПК 1

№ МД-АУ-2572 от 18.04.2024 г., издаден от главен инспектор КРД, дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в който са установени непогасени задължения за собствения му недвижим имот с партиден № ******, находящ се в град Варна - ****, представляващ земя и сграда за периода 2019 г. – 2023 г. в общ размер на главници и лихви 99,81 лева не е настъпило поради заплащане на задълженията в срока за доброволно плащане; осъден е частния жалбоподател да заплати на Община Варна на основание член 78, алинея 4 във връзка с алинея 8 от ГПК 51,13 евро - разноски в производството.

В частната жалба се излага, че определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че предмет на исковата молба на частния жалбоподател е, че задълженията му не са принудително изискуеми, както и че таксите по изпълнителното дело не следва да бъдат заплатени от него, а изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Твърди се, че изпълнителното дело срещу С. като длъжник не е следвало да бъде образувано, тъй като актът за установяване на задължение не е влязъл в сила поради нередовното му връчване. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по подадена от И. Ж. С. против Община Варна искова молба, с която са предявени обективно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника Община Варнасумата от 31,77 евро /62,12 лева/ - данък 2 върху недвижимите имоти за периода 2019 г. – 2023 г.; сумата от 8,70 евро /17 лева/ - такса за битови отпадъци, установени с акт за установяване на задължения по член 107, алинея 3 от ДОПК № МД-АУ-2572 от 18.04.2024 г., издаден от главен инспектор КРД, дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в който са установени непогасени задължения за собствения ми недвижим имот с партиден № ******, находящ се в град Варна - ****, ведно със законна лихва и лихва за забава за периода 13.09. - 01.11.2024 г. в размер на 0,16 евро /0,32 лева/; сумата от 12,83 евро /25,09 лева/, представляваща неолихвяемо вземане /мораторни лихви, обезщетения и УМ/, както и всички начислени такси и разноски по образуваното изпълнително дело № 20248930414385 по описа на ЧСИ Д. С., в общ размер на 125,65 евро, претендирани от ответника въз основа на акт за установяване на задължения по член 107, алинея 3 от ДОПК № МД-АУ-2572 от 18.04.2024 г., издаден от главен инспектор КРД, дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в който са установени непогасени задължения за собствения му недвижим имот с партиден № ******, находящ се в град Варна - ****, представляващ земя и сграда за периода 2019 г. – 2023 г. в общ размер на главници и лихви 99,81 лева не е настъпило поради заплащане на задълженията в срока за доброволно плащане. Ищецът поддържа, че с акт за установяване на задължения по член 107, алинея 3 от ДОПК № МД-АУ-2572 от 18.04.2024 г. са установени негови непогасени задължения за собствения му недвижим имот с партиден № ******, находящ се в град Варна – ******, представляващ земя и сграда за периода 2019 г. – 2023 г. в общ размер на главници и лихви 99,81лева.

Поддържа, че сумите са част от вземания, за които на 19.09.2024 г. е образувано изп.д.№ 20248930414385 по описа на ЧСИ Д. С.. Твърди, че на 09.12.2024 г. е изплатил в полза на ответника претендираните вземания, за събиране на които по инициатива на ответника е образувано процесното изпълнително производство, както и, че към момента на образуване на изпълнителното производство не му е бил надлежно връчен посочения акт за установяване на задължения.

В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим. Поддържа, че задължението за заплащане на публични задължения е законово регламентирано и не е необходима изрично покана от ответната страна до задълженото лице.

3

Искът по член 439 от ГПК е отрицателен установителен иск, чрез който длъжникът оспорва принудителното изпълнение, като доказва, че вече не дължи сумата. Основната цел на делото е да се установи по съдебен ред, че правото на взискателя да събира вземането си по принудителен ред е отпаднало. Законът поставя строго ограничение - искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в процеса, по който е издаден изпълнителният лист и най-честите основания за завеждане на този иск са изтекла погасителна давност, изплащане на дълга, постигнато извънсъдебно споразумение за уреждане на отношенията след влизане в сила на решението.

За да е допустим настоящият отрицателен установителен иск по член 439, алинея 1 от ГПК, ищецът следва да се позовава на правопогасяващи вземанията факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание - в конкретната хипотеза на акт за установяване на задължение № МД-АУ-2572 от 18.04.2024 г. Основният довод в исковата молба е, че към момента на образуване на изпълнителното производство не му е бил надлежно връчен посочения акт за установяване на задължения.

Фактите, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, следва да засягат самото изпълняемо право, тоест да са от такова естество, че да променят дължимостта на вземането. Не по този начин обаче стои въпросът с плащането, което е факт, който се съобразява от съдебния изпълнител в хода на съденото изпълнение. Именно това е основната роля на съдебния изпълнител - въз основа на представените от страните доказателства да извърши преценка дали задълженията - предмет на изпълнителното основание - са били валидно погасени или не. Поради това и тази му преценка се контролира от съда по реда на член 435, алинея 2, точка 6 във връзка с член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК. Наличието на друг ред за защита изключва приложимостта на нормата на член 439 от ГПК по отношение на иска, основан на твърдения за погасяване на дължа чрез плащане. С оглед на това производството по иска с правно основание член 439 от ГПК, основан на твърдения за погасяване на дължа чрез плащане, е недопустимо.

С оглед на това обжалваното определение следва да бъде потвърдено като 4 правилно и законосъобразно.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7665 от 02.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 1474 по описа за 2026 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и девети състав

Определението не подлежи на касационно обжалване на основание член 274, алинея 4 във връзка с член 280, алинея 3, точка 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5