Решение № 399 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Е. Колева

Стефан Милев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Емилия Анг. Станинска като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за възобновяване № 20241000600975 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдената И. Н. И., подадено чрез процесуалния й представителадв. К. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3054/2020 г. на СРС и по ВНОХД № 4818/23 г. на СГС, оправдаването й или връщане на делото за разглеждането му от друг съдебен състав.

В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Отправен е упрек към двете инстанции по фактите, че са допуснали нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, като в тази връзка се поддържа, че първият съд е приел фактическа обстановка, базирана на необективен анализ и при наличие на противоречиви доказателства, респективно в мотивите на съда не бил даден отговор на нито едно от възраженията на защитата. Изтъква се, че и решението на въззивната инстанция не отговаря на стандартите, заложени в чл. 339, ал.2 от НПК, като и в него не е даден отговор на поддържаните във въззивната жалба възражения, касаещи анализа на наличната доказателствената съвкупност. Сочи се, че проверяващият съд е допуснал и нарушение на чл. 107, ал.3 от НПК, с отказа си да събере доказателства, оправдаващи осъдената И., по-конкретно допускане на освидетелстване на подс. И., 1 следствен експеримент и допълнителна комплексна съдебно видео- техническа експертиза.

С оглед горното се настоява за възобновяване на наказателното производство, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъдената И. И., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител- адв. М.. От същият е постъпила молба, в която заявява, че е ангажиран в разпоредително заседание по друго НОХД и в случай, че не може да се яви по настоящото дело, моли да бъде даден ход по същество, като поддържа подаденото искане за възобновяване и настоява същото да бъде уважено, по съображенията в него.

Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, като счита, че липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена някоя от предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Поддържа, че сочените съществени нарушения на процесуалните правила представляват собствена интерпретация на доказателствата и изяснените обстоятелства, които не кореспондират с действителното положение по делото. Както първоинстанционният, така и въззивният съд аргументирано са отхвърлили защитните доводи, като при извършената цялостна проверка на присъдата от въззивната инстанция не са установени поддържаните в искането нарушения, налагащи отмяна.

Апелативен съд - София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда от 06.04.2023 година, постановена по НОХД № 3054/2020 година на РС- София, НО, 22-ри състав подсъдимата И. Н. И. е призната за виновна в това, че на 29.11.2018г. в гр.

София, бул. „Тотлебен“ № 36, в магазин „Кауфланд“, чрез използване на специален начин проявила особена ловкост /бръкнала в дамската чанта на Георгиева/ отнела чужди движими вещи - 1 бр. портфейл от изкуствена кожа на стойност 12 лв., съдържащо сума от 400 лв., всичко на обща стойност 412 лв. от владението на М. В. Г., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК във вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.

С решение № 358 от 04.06.2024 година, постановено по ВНОХД № 4818/2023 година на СГС, НО, 3-ти въззивен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на 2 решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от осъдената И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства/изброени в мотивите/, приложените писмени доказателства /в това число протокола от извършеното разпознаване/ и ВТЕ, чрез които е установено точно поведението й.

При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимата. По реда на чл. 313 и 314 НПК е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви към въззивното решение.

Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика.

Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма. Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква усложненост, като обстоятелствата около отнемането на процесните вещи от владението на свидетелката Георгиева са изведени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на М. Г., Н. Д., Ц. С., М. Р., заключенията по изготвените ВТЕ и СОЕ, както и писмения доказателствен материал, приобщен по съответния ред.

Основните възражения в подаденото искане, развити като нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, касаят именно кредитирането на гласните доказателства, тяхната достоверност и правилност, респективно възможността съдебните инстанции да формират законосъобразен извод относно правната страна на деянието, за което се търси наказателната отговорност на И.. Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в безкритичност при оценката по същество на свидетелските показания на М. Г., Н. Д., Ц. С. и М. Р.. Напротив, след преценка на относимите към предмета на доказване факти, първостепенният съд аргументирано е посочил по отношение на кои факти ги кредитира като достоверни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви на останалите доказателства по делото. Обект на обстоен анализ са били и показанията на свидетеля Н. Д., предвид оплакванията на защитата за порочност на извършеното в хода на ДП разпознаване, като районният съд е аргументирал изводите си относно надеждността на този източник на информация относно проведеното процесуално следствено действие в съответствие със закона.

На свой ред, въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните 3 доказателствени средства – гласни и писмени /включително след провеждане на въззивно съдебно следствие/, и позовавайки се на заключението на ВТЕ, е изложила съображения в подкрепа на приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което е довело и до същата правна оценка. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал също не са били допуснати нарушения на процесуалните правила.

Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, по съдържание преповтаря някои от направените пред предходните инстанции възражения, на които не се дължи нов отговор.

Съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.

Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото при спазване на чл. 305, ал. 2 от НПК.

В този смисъл се явява необоснован прокараният упрек относно липсата на задълбочен анализ на събраните доказателства, респективно осланянето на осъдителната присъда преимуществено на показанията на М. Г. и на извършеното от нея разпознаване. И двете инстанции подробно са анализирали доказателствената съвкупност, като противно на развитото в искането за възобновяване, показанията на всички свидетели, чиито възприятия имат отношение към изясняване на фактите, от значение за предмета на доказване / М. Г., Н.

Д., Ц. С. и Е. С., а така също и обясненията на И. И. / са били обект на анализ и съпоставка.

С нужното внимание е било подходено към показанията на свидетелката Е. С. предвид близките отношения с осъдената /нейна баба/, като предвид отчетените противоречия, както между показанията на последната и депозираните в хода на въззивното съдебно следствие обяснения на подс. И., от една страна, а така и при съпоставка с останалите доказателствени източници, въззивната инстанция резонно не е възприела фактите възпроизведени посредством разпита й относно твърденията къде се е намирала И. към инкриминирания момент като правдиви, добросъвестни и логични. В този смисъл, неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Именно поради прецизността, с която първата инстанция е подходила към изясняването на всички релевантни към настоящия казус въпроси, както и извършената въззивна проверка /чиито обхват включва и изчерпателен отговор на оплакванията, поддържани във въззивната жалба на подсъдимата/, за настоящия съд не съществува правно валидно основание да сподели възражението за допуснати процесуални нарушения, свързани с наличната доказателствена маса, на базата на която съдебните инстанции са формирали правните си изводи. Доколкото последното рефлектира и върху правилното приложение на материалния закон, настоящият съд намира, че при спазване на процесуалните норми и изисквания, въз основа на всестранно проведено разследване, двете редовни инстанции са стигнали до законосъобразния извод за обективна и субективна доказаност на обвинението по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК. Поради тези съображения, в конкретния случай не е налице основание за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, само когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на 4 източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства, какъвто не е настоящия случай.

От друга страна, въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е кредитирал едни доказателства, а други-не. Не може да бъде отправен и упрек за това, че е отказал събирането на исканите от защитата на осъденото лице доказателства. В негова компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Видно от определението по чл. 327 НПК, въззивната инстанция обосновано и законосъобразно е отклонила доказателствените искания на защитника, като изрично и подробно в мотивите на своето решение е взела отношение за причината, поради която не е допуснала събирането на гласни и писмени доказателства. Въпреки това, именно с оглед обезпечаване в цялост процесуалните права на подсъдимото лице и защитата, пред въззивния съд е било проведено въззивно съдебно следствие за събирането на други релевантни доказателства, като е била разпитана свидетелката Е. С., подсъдимата е депозирала обяснения и са били събрани и допълнителни писмени доказателства/справки от НБД „Население“/. Това от своя страна е гарантирало възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила.