Решение № 151 от 12.04.2024, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 163/2023
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 12.04.2024
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.81 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. гр.Велинград, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210100163 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 109 ЗС
Предявени са от М. Г. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Велинград, ул. „*******“ № 7, против К. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Велинград, ул. „*******“ № 38, ет.4, ап.15 и Л. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „*******“ № 38, ет.4, ап.15, и двамата с алтернативен адрес за призоваване: гр.Велинград, ул. „*******“ № 55, искове с правно основание чл. 109 ЗС, с които се иска да се осъдят ответниците да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат необезпокоявано да осъществява правото си на собственост върху следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, обл.Пазарджик, одобрени със
Заповед
№РД-181214/06.06.2018г., изд.от ИД на СГКК Пазарджик, с адрес на имота:гр.Велинград, ул. „*******“ №55, ет.2, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, със застроена площ на жилищния етаж от 108.00 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, целият с площ от 395 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен 1 идентификатор - няма. номер по предходен план: 5361, квартал 351, парцел IX и при съседи по кадастрална карта: имоти с идентификатори:
***,
***.
***,
*** и
*** и ги осъди да й предадат ключовете от входната врага на сградата и от входната врата на жилището ми на втория етаж.
В исковата молба ищцата твърди, че е закупила съгласно нотариален акт №37, том II, рег. №647, дело №34 от 10.04.2012 г. на Велинградски нотариус №641 на ИК Юлиян Комсалов, от Е.Д.П., процесния недвижим имот за сумата от 17 000 лв., която внесла по банков път в деня на сделката 10.04.2012г. и в същия ден получила владението върху него. В него нямало мебели и се нуждаел от ремонт, но тя пренесла мебелите си и предприела извършването на текущи ремонтни дейности. Излага, че през м.септември 2019г., като самотна майка родила дъщеря си и заради неприключилият ремонт на санитарния възел й било удобно да отглежда новородената си и се установила да живее в жилището на майка си Магдалина Грамова. Сочи, че въпреки, че не обитавала постоянно жилището си в периода м.септември 2019г. -м.януари 2020г. редовно го посещавала, така на 03.02.2020г. отново го посетила и още от улицата видяла мъждукаща светлина и два силуета, тъй като се изплашила позвънила на тел.: 112 и пристигнали дежурни полицаи, които довели ответниците, като установили противозаконно проникване в жилището. Двамата били разбили входната врата, внесли старо легло и си светели със свещ. С влязло в сила Постановление на Велинградския районен прокурор по преписка с вх.№200/10.03.2020г. е било отказано да се образува досъдебно производство против двамата братя Д.и, които самоволно и противоправно накърнили правата й на собственост. Твърди, че към настоящият момент вече е известно, че първият ответник К. Д. не е собственик на ½ ид.част от по-късно закупеният от нея от Е.П. имот на 18.01.2012 г. на основание Нот.акт №9/2012г. за замяна на Велинградският нотариус Юлиан Комсалов. Поддържа, че вторият ответник - Л. Д., не е собственик на останалата половина от същия имот, тъй като го е продал на 08.03.2012 г. на купувачката Е.П., с нот.акт № 21/2012г. на същият Велинградски нотариус Юлиан Комсалов. Твърди, че когато тя, като добросъвестен купувач, на 10.04.2012г. закупила от Е.П. имота, ответниците вече не са били собственици. Излага, че не е знаела за техни спорове във връзка със сделките извършени от праводателката й. Поддържа, че дори и 2 ответниците да са претърпели някакви вреди от пълномощниците им, това не прави сделките недействителни. Твърди, че на 10.04.2012г. сменила патроните с нови, включително на входната врата и осъществявала непрекъснато и необезпокоявано владение през целият период oт 10.04.2012 г. до началото на м.февруари 2020 г.. Поддържа, че дори и да е имало някакъв порок в придобивните основания на нейната праводателка, тя е настоящият собственик на алтернативно оригинерно основание, тъй като е добросъвестен владелец на имота и тя го придобила на действително годно правно основание – покупко-продажба, сключена в предвидената от закона нотариална форма, като и при тази хипотеза е придобила собствеността на процесния имот, на основание кратката 5- годишна придобивна давност, изтекла още към 10.04.2017г.. Към настоящият момент ответниците - вече три години време, пречат да упражнява правата си на собственост върху процесния имот, като не е могла да получи защита на накърнените си права от органите на досъдебното производство. Предвид изложеното моли искът да бъде уважен.
Ангажират доказателства. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил отговор на исковата молба. С отговор на искова молба с вх. 2233/28.04.2023 г. излагат становище, че искът е допустим, но неоснователен и го оспорват изцяло.
Твърдят, че на основание н.а. № 32, том I, рег. №620, н.с.121 на нотариус Халачев, вписан в служба по вписвания са собственици при равни права на недвижим имот находящ се в гр.Велинград – ½ ид.части от дворно място, застроено и незастроено, цялото от 372 кв.м, представляващо урегулиран парцел IX отреден за имот пл.№ 5361 по плана на Велинград, ведно с целия втори етаж от построената в него полумасивна двуетажна жилищна сграда, както и ½ ид.части на сградата. Твърдят, че от датата на дарението до настоящия момент ползват собствеността си непрекъснато и никога не са го прехвърляли на никого. Сочат, че с Решение № 260138/26.01.2021 г. по гр.дело № 328/2020 г. е обявена за недействителна на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД продажбата на процесния имот от Л. Д. на Е.Д.П., праводателка на ищцата по настоящето дело. С Решение № 31/14.02.2022 г. по в.гр.дело 848/2021 г. Пазарджишкия окръжен съд е потвърдил решението на Велинградския районен съд. Делото не е допуснато за касационно обжалване с Решение на ВКС. По тази причина твърдят, че нотариален акт № 37, том I, рег. № 647, дело № 34/2012 г. е нищожен и молят да се обяви за такъв.
3
Твърдят, че им е известно, че имотът е станал обект на измама, като по случая е образувано НОХД № 5636/2018г. по описа на РС Пловдив, което не е приключило. Поради изложеното молят да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да установи правото си на собственост върху процесните имоти, както и извършено от ответниците действие, представляващо пречка за упражняване на правото й на собственост, като при установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат наличието на правно основание за това.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № № 32, том I, рег.
№620, н.с.121 на нотариус Халачев, вписан в служба по вписвания, се установява, че ответниците са собственици при равни права на процесния имот.
От Решение № 260138/25.06.2021 г., по описа на Районен съд Велинград, влязло в сила на 19.04.2023 г. се установява, че договорът за покупко продажба на ½ ид. ч. от процесния имот, обективиран в нотариален акт № 21, том 1, дело 20 от 2012 г. на нотариус с рег. № 646, сключен между ответника Л. П. Д. и праводателката на ищцата – Е.Д.П. е обявен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по отношение нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение в тази насока от заинтересованата страна, поради което настоящия съдебен състав намира, че следва да се произнесе по отношение действителността на приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 9, том 1, дело № 9 от 2012 г.. Видно от същия ответникът К. Д. е прехвърлил на праводателката на ищцата- Е.Д.П., собствената си ½ ид. част от процесния имот в замяна получава хладилник с вътрешна камера и сумата от 601 лв.. Видно от нотариалния акт е, че данъчната оценка на процесния имот към онзи момент е била на стойност 7961,10 лв., съгласно Удостоверение за данъчна оценка № 4
37/12.01.2012 г. на Община Велинград. В нотариалния акт не е посочена стойността на движимата вещ, предмет на замяната- хладилник, но е видно, че той е закупен на 04.08.2009 г., от което следва извод, че към датата на сделката не само, че не е бил нов модел, но е твърде вероятно и същият да е бил използван, което сочи че стойността му в никакъв случай не би могла да се съразмерява със стойността на прехвърлената идеална част от недвижимия имот. При съобразяване посочените обстоятелства съдът счита, че е налице явна неравностойност на насрещните престации по сделката, обективирана в процесния нотариален акт за замяна на недвижим имот.
Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранни договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето е лимитирана от императивните разпоредби на закона, като при преценка действителността на посочените видове договори следва да се преценява действителната воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД. В тази връзка при възмездните сделки, каквато е и процесната, която е и каузална е необходимо да се съобразява при преценка на действителността й целта, а тя е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извърши при съобразяване на преследваната от страните цел, удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. В случая съдът приема, че не е налице нужда от удовлетворяването на значим допустим от закона интерес, обосноваващ размяна на престациите, при която недвижимия имот ще се транслира по данъчна оценка, значително по- ниска от пазарната му срещу амортизирана движима вещ и незначителна парична сума, която е повече от 10 пъти по- ниска от данъчната оценка на имота. Не може да се приеме, че тази престация- хладилник, прехвърлителят на недвижимия имот не може да задоволи по друг освен, чрез прехвърляне на недвижим имот, поради което не може да се приеме, че каузата на договора, удовлетворява негов значим интерес. При договорът за замяна срещу изпълнението на своето задължение всяка страна получава насрещна престация, която счита за еквивалента, като по правило нито един от заменителите не участва в договора с дарствено намерение. При тази преценка съдът достига до извода, че е налице нееквивалентност на престациите, водеща до нищожност на процесната сделка.
5
Съгласно константната съдебна практика на ВКС нееквивалентността на престациите е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на порока следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.- в този смисъл Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о.. При съобразяване изложеното съдът приема, че сделката обективирана в процесния нотариален акт за замяна на недвижим имот № 9, том 1, дело № 9 от 2012 г., е нищожна на основание чл 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави.
Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3321e15-9a63-4f55-81c7-cc0c8f354ff3