Решение № 5902 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5902 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100511677 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „БГ Ф.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу разпореждане от 01.08.2023 г., с което ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и район на действие СГС е оставил без уважение искането на жалбоподателя за конституирането му като взискател по изпълнително дело № 20239240400293 на мястото на настоящия такъв – „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД, като негов частен правоприемник на основание договор за цесия.

Жалбоподателят намира, че има процесуална легитимация да предяви настоящата жалба, като развива становище, че отказът да се конституира взискател има правното значение на прекратяване на изпълнително производство. По същество навежда, че ЧСИ неправилно е приел, че представения договор за цесия не е достатъчно писмено доказателство по смисъла на чл. 429, ал.1, предл последно ГПК, а следвало да са налице и доказателства за уведомяването на длъжника по чл. 99, ал.4 ЗЗД, както и писмено потвърждаване не цесията от страна на цедента съобразно чл. 99, ал.3 ЗЗД. Отделно от това намира, че ЧСИ е излязъл извън обсега на своите правомощия като е направил преценка на направените от настоящия 1 взискател оспорвания на валидността на представения договор за цесия.

Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си.

С оглед горното иска от съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, съответно да постанови конституирането му като взискател по делото на мястото на досегашния такъв.

В срок по делото е постъпил отговор на жалбата от страна на „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД, с който се обосновава становище за недопустимост на същата, предвид факта, че към момента жалбоподателят няма качеството на взискател по делото и съответно няма и процесуална легитимация по смисъла на чл. 435, ал. 1 ГПК. Отделно от това намира, че действието на ЧСИ, което се обжалва, а именно отказ да се конституира взискател, не е сред лимитативно посочените в чл. 435 ГПК, предвид което отново е налице основание за оставяне без разглеждане на подадената жалба. По същество излага, че правилно ЧСИ е приел, че не са представени годни писмени доказателства по смисъла на чл. 429, ал.1, предл последно ГПК като в тази връзка посочва, че по делото не е представено уведомление по чл. 99, ал.4 ЗЗД, изходящо от цедента до длъжника, както и оспорва дружеството цедент да е сключвало процесния договор за прехвърляне на вземане и подписите на представляващите го лица. Излага подробно становище в подкрепа на доводите си и моли съдът да остави жалбата без разглеждане, евентуално да потвърди обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно.

По делото е постъпило становище и от страна на длъжника в изпълнителното производство – „И.-С“ ООД, с което се поддържат доводи за недопустимост на подадената жалба поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, почиващи на обстоятелството, че последният към момента не е взискател по изпълнителното дело, както и че се обжалва действие, което не е сред посочените в чл. 435 ГПК. По същество се поддържат доводи за правилност на изводите на ЧСИ касателно липсата на писмени доказателства по смисъла на чл. 429, ал.1, предл. последно ГПК, които да удостоверяват твърдяното правоприемство.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и район на действие СГС представя становище, с което сочи доводи за недопустимост на подадената жалба поради липса на процесуална легитимация и 2 необжалваемост на процесното действие по смисъла на чл. 435, ал.1 ГПК.

Евентуално намира, че жалбата е неоснователна по същество, тъй като по делото не са представени писмени доказателства за осъществено правоприемство, в частност липсва писмено потвърждаване на договора за цесия от досегашния взискател, както и доказателства за уведомяване от последния или по негово упълномощаване на длъжника за сключения договор за прехвърляне на процесното вземане. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че е излязъл от границите на своята компетентност като е направил преценка на направените от взискателя „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД за липса на подписан договор за цесия и твърденията му за наличие на престъпни действия от страна на претендиращия нов кредитор на вземането, ЧСИ излага, че е длъжен да вземе предвид тези факти с оглед постигането на правна сигурност и защита интереса на длъжника.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на взискателя „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД, длъжника по изпълнителното дело и ЧСИ, че не е налице процесуална легитимация на жалбоподателя, както и че обжалваното действие не е посочено сред лимитативно изброените в чл. 435 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 429 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства. В хипотезата, в която частното правоприемство е възникнало след образуването на изпълнителното производство качеството на кредитор, възникнало валидно по силата на договор за цесия не може да обоснове автоматично приемство в изпълнителния процес, в което страните се конституират единствено с нарочен акт на съдебния изпълнител. За разлика от исковото 3 производство в изпълнителното производство същото се развива въз основа на активното процесуално поведение на взискателя. С оглед на горното неконституирането на частния жалбоподател като взискател лишава последния от правната възможност да упражни валидно процесуалните си права, да посочи изпълнителен способ, въз основа на успешното провеждане, на което да събере вземането си /така ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС/. По тази причина за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на отказа на съдебния изпълнител от конституирането му като взискател в изпълнителното производство, което обосновава извод за допустимост на жалбата /в този смисъл и определение № 375/01.05.2017 година по в.ч.гр. д.456/2017 година на САС; определение № 1253/12.04.2016 година, постановено по в.ч.гр. д.1648/2016 година на САС; определение № 424, постановено по в.ч.гр. д.5195/2015 година на САС; определение № 2642/10.12.2012 година по в.ч.гр. д.3732/2012 година на САС , определение № 1948 от 20.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1400/2022 г. на САС /.

Процесуалната легитимация е обусловена от твърденията в жалбата, че лицето притежава качеството частен правоприемник на взискателя, Изводът, дали от представените писмени доказателства се установяват твърденията в молбата е въпрос по основателността на жалбата, по който съдът дължи произнасяне с акт по съществото на спора.

По съществото на спора съдът намира подадената жалба за основателна поради следните съображения:

От представените писмени доказателства се установява, че „А.ЕФФЕ.

К.“ ЕООД е подал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист №4 от 09.01.2023 г., издаден по ч.т.д. № 712/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, с който длъжникът „И.-С“ ООД е осъден да заплати сумата от 1 300 000 лв., дължими по договор за предоставяне на консултантски услуги от 03.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 28 500 лв., представляваща деловодни разноски по арбитражното дело.

С разпореждане от 16.01.2023 г. ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и район на действие СГС е уважил молбата на „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД и е образувал изпълнително дело № 293/2023 г. В рамките на производството са предприети 4 действия по проверка на имуществото на длъжника, както и изпълнителни действия, които не следва да се разглеждат подробно от настоящия състав, доколкото са ирелеванти за предмета на спора.

С молба от 30.06.2023 г. „БГ Ф.“ ЕООД с ЕИК ******* е поискало да бъде конституирано като взискател по делото на мястото на досегашния такъв като е заявило наличие на частно правоприемство въз основа на договор за цесия от 16.06.2023 г. Посочило е, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне като е изложило, че впоследствие ще приложи и доказателства в подкрепа на това твърдение. Към молбата е приложено копие от договор за цесия от 16.06.2023 г., както и заверен от нотариус препис от същия договор, от което е видно, че „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД е прехвърлило в полза на БГ Ф.

ЕООД вземането, въз основа на което е образувано процесното изпълнително производство. С молба от 03.07.2023 г. пред ЧСИ е представено и уведомление по чл. 99, ал.4 ЗЗД, връчено на длъжника „И.-С“ ООД на 03.07.2023 г. чрез ЧСИ, което изхожда от цесионера. Не е представено пълномощно, с което цедента да е упълномощил цесионера да извърши уведомяването за прехвърлянето на вземането. С молба от 03.07.2023 г. взискателят „А.ЕФФЕ. К.“ ЕООД е направило възражение срещу искането за конституиране на нов взискател на негово място като е посочило, че никога не е сключвало представения по делото договор за цесия, оспорило е положените в договори подписи от негово име, направило е възражения срещу достоверността на датата на същия и е посочило, че ще предприеме действия по сезиране на прокуратурата. В кориците на изпълнителното дело е налице и отговор на тези твърдения на взискателя от страна на настоящия жалбоподател, с който се изразява становище за тяхната неоснователност.

При преценката на заявените пред него искания и представените писмени доказателства ЧСИ е постановил обжалваното разпореждане, с което е отказал да конституира жалбоподателя като взискател по делото вместо настоящия такъв. Обосновал е изводите си за неоснователност на искането му с доводите, че по делото не са представени доказателства по смисъла на чл.

429, ал. 1, предл. последно ГПК за настъпило правоприемство, в частност такива за съобщаването на цесията на длъжника от страна на цедента или от цесионера въз основа на упълномощаване от първия, за писмено потвърждение на цесията и за наличието на съмнение в достоверността на датата на представения договор за цесия.

5

При така установеното настоящият съд намира изводите на ЧСИ за неправилни. Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството се установява с писмени доказателства. Следователно проверката, която съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист се ограничава само до правоприемството /така решение № 71/24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/18 г. на ВКС, III г. о./. В случая това правоприемство се установява от приложения към молбата за конституиране на нов взискател д оговор за цесия.

Ненадлежното уведомяване на длъжника и липсата на такова нямат оношение към действието на договора за цесия, тъй като не са елемент от фактическия му състав. Към датата на подаване на молбата за заместване на взискателя в изпълнителното производство договорът вече е бил сключен и действащ, съобразно представените пред ЧСИ писмени доказателства, съответно е произвел своето действие и е прехвърлил вземането в полза на жалбоподателя, който вече има качеството на частен правоприемник на вземането. В тази връзка писмено потвърждаване на прехвърлянето на вземането и необходимо само ако договорът за цесия не е сключен в писмена форма, тъй като последната изпълнява това законово изискване сама по себе си. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, сочеща, че цесията има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато бъде съобщена на длъжника от предишния кредитор, визира единствено последиците по чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД при извършено изпълнение на задължението /т. е. погасяване на паричния дълг/ спрямо цедента и няма отношение към правото на новия кредитор да бъде конституиран като взискател по делото, съответно да защити правата си и да инициира принудително изпълнение. Повдигнатите спорове, както пред ЧСИ, така и пред настоящия съд, във връзка с съобщаването на цесията и с наличието или липса на валидно сключен договор за прехвърляне на вземането са материалноправни въпроси, които биха могли да бъдат разрешени само в едно бъдещо исково производство, каквото настоящето не е. Следва в тази връзка да се има предвид, че правата на длъжника са защитени дори и да се конституира новия взискател на мястото на предходния, тъй като той ще следва да търпи предприето от ЧСИ принудително изпълнение и последното ще го освободи от дълга, а 6 конкуриращите кредитори следва да разрешат спора си за материални права по исков ред.