Определение № 717 от 20.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 790/2026
- Вид
- Определение № 717
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 20.07.2026
- Състав
- Вера Цветкова, Анелия Маринова Игнатова, Илияна Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 39, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 717 гр. София, 20.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Калин Ас. Стоилов като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600790 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК, във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С определение от 08.05.2026 г., постановено по н.ч.д. № 2313/2026 г. по описа на Софийски градски съд, 42-ри състав, НО в този съд е наложил на М.
Т. С., както следва:
- общо най-тежко наказание глоба в размер на 409.03 евро, с равностойност 800 лева, от наложените по н.о.х.д. № 2480/2023 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. № 7051/2023 г. по описа на СРС наказания;
- общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 255.65 евро, с равностойност 500 лева, от наложените по н.о.х.д. № 15058/2025 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС, като наказанието лишаване от свобода на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и от него да бъде приспаднато, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, бил е задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата в съвкупността, както и времето от 30.03.2026 г. до влизане на определението в сила, през което осъденият търпи наказание лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС.
Недоволен от извършеното групиране е останал защитникът на осъдения М. С. – адв. Ю. Д. от САК, който е обжалвал същото в срок, с доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Счита се, че определението е постановено от некомпетентен съд, тъй като е нарушена 1 разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК; при допуснати нарушения на процесуалните изисквания и материалния закон – без съдът да е обсъдил и съобразил всички налични по делото доказателства за осъжданията на С., в това число и по н.о.х.д. № 9952/2025 г. на СРС, НО, 107 състав, което не е включено във формираната втора съвкупност по определението; в нарушение на задължителната съдебна практика и при погрешна преценка и неправилно приложение на закона – чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 39, ал.
2 и ал. 3 от НПК. В подкрепа на твърденията на защитника в жалбата се излагат пространни доводи.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено, като съдебното производство по делото да бъде прекратено и изпратено по компетентност на СРС, НО, 107 състав /на тяхно ч.н.д. № 7224/2026 г./; или обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което на осъдения да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду тези по н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС, н.о.х.д. № 15058/2025 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 9952/2025 г. по описа на СРС, в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за подходящ изпитателен срок, и към това наказание да бъде присъединено наказанието глоба в размер на 511.29 евро /1000 лева/ по н.о.х.д. № 9952/2025 г. по описа на СРС, 107 състав.
Иска се от определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде зачетено и приспаднато частично изтърпяното наказание по н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС, 42 състав, считано от 31.03.2026 г. до настоящия момент, времето на задържане по реда на ЗМВР по н.о.х.д № 9952/2025 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. № 15058/2025 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, както и задържането за срок до 72 часа и времето, през което С. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, като един ден задържане бъде зачетен за един ден лишаване от свобода.
С жалбата се прилагат писмени доказателства - писмо от СГП, определение по н.ч.д. № 692/2026 г. по описа на СГС, протокол от о.с.з. по н.о.х.д. № 1639/2026 г. на СГС, НО, 42-ри състав и разпечатка от ЕПЕП и протокол за избор на съдия-докладчик по ч.н.д. № 7224/2026 г. по описа на СРС, НО, 107 състав.
Пред Апелативен съд – София жалбата се поддържа от защитника адв. Д. на изложените в нея основания.
Осъденият М. С. се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли жалбата срещу определението на СГС да бъде уважена.
Софийска градска прокуратура не взема писмено становище по жалбата на служебния защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – София прави искане за потвърждаване на първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно.
2
Апелативен съд - София, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:
От прокурор при Софийска градска прокуратура е внесено в Софийски градски съд предложение за групиране на наказанията, наложени на М. Т. С. по н.о.х.д. № 15058/2025 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС, като бъде определено общо наказание, което на основание чл. 24 от НК бъде увеличено до ½, към него да бъде присъединено наложеното по н.о.х.д. № 15058/2025 г. по описа на СРС наказание глоба в размер на 500 лева, и от определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и размера на изтърпяното наказание по н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС.
В производството пред СГС е приложен изисканият от съда протокол от проведено на 28.04.2026 г. открито съдебно заседание по н.о.х.д. № 9952/2025 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, в което е одобрено сключеното между прокурор от СРП и защитника на подсъдимия М. С. – адв. Ю. Д. споразумение за решаване на делото, като за извършено на 31.08.2022 г. престъпление по чл.
354а, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода да срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 511.29 евро, равняващи се на 1000 лева.
С оглед на това, защитникът адв. Д. е направил искане производството пред СГС да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК. Прокурорът от СГП е възразил на направеното искане с аргумента, че одобреното от СРС споразумение не е отразено в изисканата от съда справка за съдимост, поради което няма безспорни доказателства за влязла в сила присъда, след тази, постановена от СГП по н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС.
Съдът е възприел становището на защитника адв. Д., по отношение определящата подсъдността при групиране на наказания норма, но е счел, че няма пречка производството пред СГС да продължи и да бъде решено по същество, тъй като извършеното по него групиране не е пречка за последващо групиране от страна на СРС, който съд всъщност е постановил и последния акт, с който С. е осъден. С тези аргументи СГС е постановил определението, което е обжалвано пред настоящата съдебна инстанция.
Данните по делото сочат, че последният съдебен акт, с който М. Т. С. е осъден за извършено престъпление, е определението от 28.04.2026 г. по н.о.х.д. № № 9952/2025 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, за одобряване на сключеното между прокурор от СРП и защитника на подсъдимия М. С. – адв.
Ю. Д. споразумение за решаване на делото, като за извършено на 31.08.2022 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода да срок от шест 3 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, и глоба в размер на 511.29 евро, равняващи се на 1000 лева.
Въпреки, че тези данни са били известни на Софийски градски съд, съдът се е ограничил до обсъждане на осъжданията, посочени в определението по съществото на делото /тези по н.о.х.д. № 2480/2023 г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 7051/2023 г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 15058/2025 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 1639/2026 г. по описа на СГС/, игнорирайки определението на СРС по н.о.х.д. № 9952/2025 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото, което е влязло в сила последно и съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК е определящо за подсъдността на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Следователно, обжалваното определение на СГС, като постановено в нарушение на предвидената в посочената разпоредба подсъдност следва да бъде отменено, а настоящото производство прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Доколкото пред Апелативен съд – София са събрани писмени данни за това, че междувременно по молба на адв. Д. в Софийски районен съд е образувано производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК – а именно ч.н.д. № 7224/2026 г., НО, 107-ми състав, прекратеното производство следва да се изпрати за прилагане по него.
Предвид изложеното, Апелативен съд - София
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.05.2026 г., постановено по н.ч.д. № 2313/2026 г. по описа на Софийски градски съд, 42-ри състав, НО.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.н.д. №790/2026 г. по описа на Апелативен съд – София.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд, за прилагане по ч.н.д. № 7224/2026 г., НО, 107-ми състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4