Определение № 95 от 25.04.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Търговище, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500083 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С Определение № 324 от 06.03.2023 г. по гр. дело № 309/2023 година по описа на Районен съд – Търговище съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск с цена 10 920лв., в полза на „МЕТИС ГРУП“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 203131583, със седалище и адрес на управление:

[НАСЕЛЕНО МЯСТО], представлявано от управителя А. А. Я., срещу „СИМЕОН-73“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 121445403, със седалище и адрес на управление:[НАСЕЛЕНО МЯСТО], представляваща цедирано на 15.05.2020 г. задължение по търговски договор за извършени от „САН ИСИДРО БГ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 200927850, строителномонтажни работи в имот с кадастрален идентификатор ***, находящ се в гр. С., ул. *** и разположена в имот с идентификатор *** и застроена площ от 289 кв. м. (за топлоизолация на покрив от 100 квадратни метра на стойност 91.00 лева на кв. метър без ДДС, от които 51.00 лева на кв. метър без ДДС за материали и 40.00 лева на кв. метър без ДДС за труд), обективирани във Фактура № 0018118289 от 09.10.2018 г. на стойност 165.92 лв. с ДДС, от която се дължи остатък от 16.17 лв.; Фактура № 0005100826 от 03.12.2018 г. на стойност 1,236.97 лв. с ДДС; Фактура № 0240143537 от 11.10.2018 г. на стойност 169.99 лв. с ДДС; Фактура № 1

0001053053 от 09.11.2018 г. на стойност 1,631.45 лв. с ДДС; Фактура № 1700002805 от 22.10.2018 г. на стойност 272.90 лв. с ДДС; Фактура № 1000018340 от 20.11.2018 г. на стойност 480.85 лв. с ДДС; Фактура № 0005099142 от 08.10.2018 г. на стойност 1,100.52 лв. с ДДС; Фактура № 0001102612 от 16.11.2018 г. на стойност 1,211.15 лв. с ДДС, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 879/2022 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, № 781 от НК с район на действие СГС.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „БОМИНИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 207255774, със седалище и адрес на управление в [НАСЕЛЕНО МЯСТО], представлявано М. Б. Н., в качеството на управител чрез пълномощника адв. Р. И., член на САК, ЛНА **********, адрес за съобщения: [НАСЕЛЕНО МЯСТО], в която частна жалба се излага следното:

Жалбоподателят е взискател по изп.д. 879/2022 г. по описа па ЧСИ Георги Дичев и се легитимира като кредитор на длъжника „Симеон - 73“ ООД.

Доколкото допусната обезпечителна мярка е чрез спиране на изпълнението по изп.д. 879/2022 г. на ЧСИ Георги Дичев, то процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение в този случай не е само ответникът по иска, а взискателят по изпълнителното дело. Твърдят, че обезпечителната мярка не е подходяща и адекватна на търсената защита. С налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. 879/2022 г. на ЧСИ Георги Дичев, от една страна по никакъв начин не се обезпечава интереса на молителя, а от друга страна се допуска неправомерно нарушаване на правната сфера на взискателите по изп.д. 879/2022 г. на ЧСИ Георги Дичев. Твърдят, че вземанията в размер на над 2 700 000 (два милиона и седемстотин хиляди) лева са обезпечени с първа по ред договорна ипотека в полза на взискателите „Ди Гипс България“ ООД и жалбоподателя съгласно Договор за цесия с нотариално заверени подписи с per. № ***, акт № 12, том 1 от 19.01.2023 г. на нотариус № 065 на НК и Договор за цесия с нотариално заверени подписи с per. №***, акт№ ***, том 1 от 10.10.2022 г. на нотариус № 790 на НК, които прилагат към частната жалба.

Според жалбоподателя, в случай че „МЕТИС ГРУП“ търси действителна защита на своето вземане, то адекватна щеше да бъде обезпечителна мярка 2 като запор на вземания, запор на суми, възбрана на имот, което щеше да е в съответствие с чл. 459 от ГПК, където е посочено, че кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Жалбоподателят твърди, че спиране на изпълнението в момент, в който са налице данни за проведени множествено огледи на имотите и реален интерес от купувачи, единствено сочи за неправомерно навлизане в правната сфера на взискателите чрез осуетяване на законовото им право на удовлетворяване на техните вземания и не представлява адекватна обезпечителна мярка, а само опит за черпене на права от недобросъвестно поведение.

Предвид горното, частният жалбоподател моли въззивният съд да постанови определение, с което да отмени Определение № 324 от 06.03.2023 г. по ч.гр.д. 309/2023 г. на PC - Търговище, VIII състав, и да остави без уважение молбата за обезпечение на осъдителни искове чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението.

Не са постъпили отговори на частната жалба от молителя и длъжника в производството.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По допустимостта на частната жалба съдът се позовава на ТР № 6/2013 година от 14 март 2014 година на ОСГКТК на ВКС. В него се излагат следните съображения: Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК, легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са страните в обезпечителното производство. Когато страните в исковия и обезпечителния процес съвпадат, това са ищецът и ответникът по иска, явяващи се молител и ответник по обезпечението. Страните по исковия, обезпечителния и изпълнителния процес обаче не винаги съвпадат. Така при налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, т. 3 ГПК „спиране на изпълнението”, възможно е ищецът по иска да е длъжник по изпълнението, а ответникът - взискател, но възможно е да се иска спиране на изпълнението от ищец срещу ответник, който е длъжник по изпълнително дело с друг 3 взискател, който не е страна в исковия процес. В този случай допуснатата обезпечителната мярка не ограничава правната сфера на ответника по иска, длъжник по изпълнението, а правната сфера на взискателя, който не е страна по предявения иск. Процесуално легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение в този случай не е ответникът по иска, длъжник по изпълнението, чиято правна сфера не се засяга от спирането, а взискателят по изпълнителното дело, който не е страна по предявения иск, но е страна в обезпечителното производство, тъй като правна му сфера е засегната от обезпечителната мярка.

В случая частният жалбоподател се явява взискател по спряното изп. дело № 879/2022 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, № 781 от НК с район на действие СГС, поради което има правен интерес да обжалва постановеното от районен съд – Търговище определение № 324 от 06.03.2023 г. по гр. дело № 309/2023 година по описа на Районен съд – Търговище.

По съществото на спора съдът приема следното:

С оглед представените към молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск доказателства, може да се приеме, че бъдещият иск, който „МЕТИС ГРУП“ ЕООД възнамерява да предяви /такъв вече е предявен/ срещу длъжника „СИМЕОН – 73“ ООД е вероятно основателен. Молителят има обезпечителна нужда, която е налице, когато има опасност в хода на производството ответникът да се разпореди със свое налично имущество, за да затрудни удовлетворяването на кредитора. Именно такава е целта на допускане на обезпечение – да се запази имуществото на длъжника, тъй като без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Процедурата по обезпечение на иск има за цел да осигури, докато съдебният спор е висящ или дори още преди предявяване на иска, осъществяването на неоснователно отричаното право. Тя се прилага е оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца.

В същото време обезпечителната мярка следва да е подходяща и адекватна. В случая това не е така. Съдът изхожда от следните обстоятелства: Видно от приложените към частната жалба писмени доказателства, а именно: удостоверение от 10.03.2023 г. по изп.д. 879/2022 г. на ЧСИ Георги Дичев, удостоверение от 16.02.2023 г., договори за цесия 4 вписани в Служба по вписванията, уведомление от 16.01.2023 г. по изп.д.

879/2022 г. на ЧСИ Георги Дичев, частният жалбоподател е взискател по изпълнително дело № 879/2022 година по описа на ЧСИ Георги Дичев, образувано срещу „СИМЕОН-73“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 121445403, за сумата от 2 709 699.34 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2023 година до окончателното й изплащане, както и 112 380.39 лева натрупани лихви; 39 636 лева неолихвяема сума и авансови такси в размер на 636 лева като вземанията са обезпечени с договорни ипотеки върху недвижими имоти в гр. София. Спиране на производството по изпълнително дело № 879/2022 година по описа на ЧСИ Георги Дичев, образувано срещу „СИМЕОН-73“ ООД, несъмнено уврежда интересите на частния жалбоподател за неопределен срок от време, а не защитава интересите на молителя за бързо реализиране на неговите интереси за обезпечаване на вземането му. В случай че „МЕТИС ГРУП“ ЕООД действително търси защита на своето вземане, то адекватните обезпечителни мерки биха били такива, че същият да може да се конституира като присъединен взискател към вече образуваното изпълнително дело № 879/2022 година по описа ЧСИ Георги Дичев - чрез запор на вземания, запор на суми, възбрана на имот. Подходяща, съобразена и адекватна със субективното материално право, което се защитава, е спирането на изпълнението, но само във фазата на разпределението на сумата, за която е предявен иска срещу длъжника по изпълнението. Адекватност и съразмерност на нуждата от обезпечение е налице само досежно предстоящи изпълнителни действия - тези след провеждането на публичната продан и при пристъпване към разпределение в изпълнителното производство на сумата, за която молителят би се легитимирал с изпълнителен титул при уважаване на осъдителния иск. Цялостно спиране на изпълнителното производство e е необосновано като обезпечителна мярка. Обжалваното определение следва да се отмени като се остави без уважение молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Отделно от всичко изложеното, съдът държи сериозно да подчертае, че е недопустимо при аргументиране на дадена жалба, извън съображенията за нищожен съдебен акт поради незаконен състав, да се прилагат документи, касаещи етичните качества на съдията, постановил обжалвания акт и да се разсъждава в тази връзка доколко при постановяване на съдебния акт същият 5 е допуснал опущение или грешка, пред вид и на това, че процедура по чл. 253 от ГПК на обжалвания съдебен акт е недопустима. Такива аргументи, още повече изложени с прилагане на становище за етичните качества на съдията, въззивният съд приема като опит за натиск върху съдебната система като цяло, и в частност - на съдиите, които разглеждат дадения казус, отнесен пред тях. Ето защо въззивният състав отправя препоръка към жалбоподателя да се въздържа вбъдеще от такива действия и внушения по дадено дело.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 324 от 06.03.2023 г. по гр. дело № 309/2023 година по описа на Районен съд – Търговище, като вместо това постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „МЕТИС ГРУП“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 203131583, със седалище и адрес на управление:

[НАСЕЛЕНО МЯСТО], представлявано от управителя А. А.Я., срещу „СИМЕОН-73“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 121445403, със седалище и адрес на управление:[НАСЕЛЕНО МЯСТО], молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за сумата от 10 920 лева, представляваща цедирано на 15.05.2020 г. задължение по търговски договор за извършени от „САН ИСИДРО БГ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 200927850, строително-монтажни работи в имот с кадастрален идентификатор ***, находящ се в [НАСЕЛЕНО МЯСТО] и разположена в имот с идентификатор *** и застроена площ от 289 кв. м. (за топлоизолация на покрив от 100 квадратни метра на стойност 91.00 лева на кв. метър без ДДС, от които 51.00 лева на кв. метър без ДДС за материали и 40.00 лева на кв. метър без ДДС за труд), обективирани във Фактура № 0018118289 от 09.10.2018 г. на стойност 165.92 лв. с ДДС, от която се дължи остатък от 16.17 лв.; Фактура № 0005100826 от 03.12.2018 г. на стойност 1,236.97 лв. с ДДС; Фактура № 0240143537 от 11.10.2018 г. на стойност 169.99 лв. с ДДС; Фактура № 0001053053 от 09.11.2018 г. на стойност 1,631.45 лв. с ДДС; Фактура № 1700002805 от 22.10.2018 г. на стойност 272.90 лв. с ДДС; Фактура № 1000018340 от 20.11.2018 г. на стойност 480.85 лв. с ДДС; Фактура № 0005099142 от 08.10.2018 г. на стойност 1,100.52 лв. с 6