Решение № 501 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500655 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 192/29.12.2025 г., постановено по гр.д. № 285/2024 г., по описа на Софийски окръжен съд, 1-ви търговски състав, съдът е осъдил на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.429, ал.3 КЗ, „ЗАД Асет иншурънс“ АД да заплати на М. К. М. сумата 120 000 лв., обезщетение, за причинените й неимуществени вреди болки, страдания и стрес от ПТП, настъпило на 28.06.2024 г. по вина на застрахован при ответника „ЗАД Асет иншурънс“ АД водач С. Л. А. на лек автомобил марка „Додж" модел „Чарджер", с peг. № *** по ЗЗГОА по застрахователна полица № BG/33/123002436527, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане. С решението „ЗАД Асет иншурънс“ АД е осъдено на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.429, ал.3 КЗ да заплати на М. К. М. сумата 667.26 лв., обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, от ПТП, настъпило на 28.06.2024 г. по вина на застрахован при ответника „ЗАД Асет иншурънс“ АД водач С. Л. А. на лек автомобил марка „Додж" модел „Чарджер", с peг. № *** по ЗЗГОА по застрахователна полица №BG/33/123002436527, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.12.2024г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за остатъка до пълния предявен размер от 1 496.59 лв., като неоснователен.

Срещу това решение, в частта му с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 50 000 лева до размер от 120 000 лева, е подадена въззивна жалба от „ЗАД Асет иншурънс“ АД, което моли то да бъде отменено за частта от 70 000 лева. Счита, че определеното от съда обезщетение в размер на 120 0000 лева не съответства на претърпените от ищцата неимуществени вреди като същото е прекомерно, като не е ясно как съдът е определил този размер. Съдът нарушил принципа на справедливостта, прогласен в 1 чл. 52 от ЗЗД, както и константната и задължителна съдебна практика по неговото прилагане. Не били изложени никакви мотиви относно принципа на справедливостта и неговото съдържание. Не били обсъдени доказателствата по делото в тази насока от всички страни и това какви факти установяват същите. Присъденият размер не съответствал на размерите на обезщетенията, определяни от съдилищата по сходни казуси, което било необходимо при съобразяване на принципа на справедливостта. Съдът не взел предвид редица обстоятелства от значение към справедливото обезщетение. Не отчел в достатъчна степен обстоятелството, че на ищцата е проведена терапия, изразяваща се в безкръвно наместване на фрактурите, което означавало, че не е имало никакви оперативни интервенции, които да водят до допълнителни болки, страдания, неудобства и които да налагат последващи оперативни процедури и т.н. Ищцата престояла в болничното заведение 13 дни, след което е била изписана и била на постелен режим, като е провела на два пъти процедури по рехабилитация и физиотерапия. Съгласно показанията на разпитанияпо делото съпруг на ищцата, същата се е възстановила бързо, благодарение на проведените процедури.

Бързото възстановяване на ищцата, съответствало и на заключението на СМЕ, съгласно което ищцата била възстановена до степен да се придвижва без помощни средства с болезненост и затруднени движения в областта на таза. Това възстановяване ищцата е постигнала в рамките на около година след инцидента. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочели, че в рамките на година след инцидента ищцата вече е могла и е работила на половин работен ден /4 часа/. Работата й изисквала същата да стои права, но обстоятелството, че можело да работи права за 4 часа на ден, означавало, че същата се била възстановила в голяма степен. Този факт съдът игнорирал. Ищцата пътувала няколко пъти след инцидента до Франция и обратно до България със самолет, което изисква седене за няколко часа на едно място, което означавало, че може да понася ежедневни натоварвания и да работи на половин работен ден. Това било позитивно развитие на здравослвоното състояние на ищцата, което съдът не отчел, като се ограничил да посочи само нанесените увреждания на здравето т.е. само най-негативните факти, което представлява едностранчиво и необективно объсждане на фактите и обстоятелствата по делото. Съдът не взел предвид, че не всички твърдени в исковата молба увреждания на здравето на ищцата били доказани в хода на производството при условията на главно и пълно доказване. Заключението на КСППЕ било, че при ищцата има данни за леко депресивно тревожно състояние, а не както се твърдяло в исковата молба - биполярно афективно разстройство - умерено тежък депресивен епизод, от което ищцата страдала много преди процесното ПТП. ид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Разликата в степените „леко депресивно тревожно състояние“ и „умерено тежък депресивен епизод“ следвало да бъде съобразена. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието "справедливост” не било абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябвало да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Ответникът по жалбата М. К. М. я оспорва и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. К. М. срещу „ЗАД Асет иншурънс“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ за сумите 120 000 лв., обезщетение, за причинените й неимуществени вреди болки, страдания и стрес, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата 1 496.59 лв., обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.12.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба е посочено, че на 2

28.06.2024 г., около 10:10 часа на АМ „Хемус" на 39+500 км в тунел „Топли дол", с посока на движение от гр. София към гр. Варна, С. Л. А., при управление на лек автомобил марка „Додж" модел „Чарджер", с peг. № ***, в началото в тунела, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция, станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, като ударил движещият се пред него лек автомобил марка „Форд" модел „Фиеста", с peг. № ***, управляван от П. С. М., който спазвайки правилата за движение, не е имал техническа възможност да предотврати удара.

М. М. пътувала в автомобила управляван от П. М., на задна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан. От удара ищцата получила множество травматични увреждания: Фрактура осис пубис рамус инфериор декстри ет синистри / фрактура на долния клон на лонната кост от ляво и от дясно/; Фрактура на ацетабулума; Фрактура процеси трансверзи Л1-Л4. /Фрактура на странични израстъци на лумбални прешлени Л1 и Л4/; Фрактура ребра 5,6,7,8 в ляво по скапуларна линия и 10 ребро в ляво по аксиларна линия. Счупване на пубиса - закрито. След пътнотранспортното произшествие пострадалата била транспортирана по спешност от екип на ЦСМП в УМБАЛ "Света Анна" АД - София, където била приета и настанена за лечение в Клиниката по Ортопедия и травматология.

Ищцата имала оплаквания от силни болки в областта на таза, болки и ограничени движения на тялото. Вследствие причинените травматични увреждания не можела да се придвижва самостоятелно. Биловзето решение от медицинският екип за извършване на операция още същият ден и била извършена операция под анестезия и чрез съответните методи и техники било направено безкръвно наместване и имобилизация. Проведени били: рехабилитация по програма; дихателна рехабилитация; изометрични и активни упражнения. М. М. била дехоспитализирана от болничното заведение на 11.07.2024 г. с указания да е на постелен режим за срок от 30 дни, след което да се вертикализира с рехабилитатор. Била предписана антикоагулантна профилактика; рехабилитация и дихателна гимнастика в леглото; хранително-двигателен режим и медикаментозно лечение в дома, както и да е под наблюдение от личния лекар. Получените травматични увреждания довели до трайно затруднение на движенията за дълъг период от време, по-голям от 30 дни. На 10.09.2024 г.

М. М. постъпила във „ВМА - БПЛР Банкя" в отделението по физикална и рехабилитационна медицина. Проведено било лечение и рехабиритационни процедури на счупванията на гръдния кош и таза, както и медикаментозна терапия. Дехоспитализирана била от болничното заведение на 17.09.2024 г. с препоръки за хранително -двигателен режим и медикаментозно лечение, както и проследяване от личен лекар. Поради частично повлияване от проведените рахабилитационни процедури, и изпитваните силни болки в областта на пубисната кост, тазобедрените стави и затруднени и ограничени движения, на М. М. било издадено медицинско направление за хоспитализация за провеждане на 20 броя рехабилитационни процедури. На 23.10.2024 г. постъпила във „ВМА - БПЛР Банкя”, в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на сърдечносъдови заболявания, където било проведено лечение и рехабиритационни процедури на счупвания на гръдния кош и таза, както и медикаментозна терапия. Дехоспитализирана била от болничното заведение на 30.10.2024 г. с препоръки за хранително -двигателен режим и медикаментозно лечение, както и проследяване от личен лекар. Месеци наред след пътно-транспортното произшествие ищцата била в тежко физическо състояние като лечението на ищцата продължавало и към настоящия момент. Състоянието й било свързано със силни болки и страдания, като причинените й наранявания водели до силни и продължителни болки в областта на, сакрума/таза, болки и ограничени движения в тялото, които продължили и при претърпяното продължително лечение - болнично и амбулаторно, извършените оперативни интервенции. И към момента на подаване на исковата молба ищцата имаала болезнени движения в увредените области, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност. М. М. понасяла от 28.06.2024 г. и трудности в обслужването и извършване на обичайни ежедневни дейности. Процесът на възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки в травмираните области. Налице били и други отрицателни изживявания - слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, страх да пътува. След процедурите за раздвижване и към 3 момента ищцата се придвижвала с помощни средства, като до средата на октомври месец използвала проходилка, а до настоящия момент - бастун. Поради изключително тежкото състояние, бавен възстановителен процес и трудна подвижност на ищцата били издадени болнични листове за период от над 5 месеца. Травмите и продължителния процес на оздравяване довели до срив на самочувствието й и тежък психически шок, стрес, предизвикан от пътнотранспортното произшествие - страхувала се да излиза навън, не спяла спокойно след инцидента, станала много чувствителна, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост - симптоми, които не се наблюдавали преди това при нея. И към момента ищцата изпитвала болки на травмираните области. Потърсила специализирина помощ и на 28.10.2024 г., била прегледана от психиатър, който установил описаните състояния, като поставил диагноза: F 31.3 Биполярно афективно разстройство - умерено тежък депресивен епизод. Предписано било медикаментозно лечение. На 22.11.2024 г. М. М. посетила психолог, който установил симптоми на посттравматичен стрес и депресия.