Решение № 20124 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20124 гр. С, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110122543 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Образувано е по искова молба на „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес: гр. С, п.к. 1404, р-н Т, бул. “Б” № 81 В, представлявано от управителите П В и Х М, срещу длъжника Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес: С, 1000, ул. “К 1050” №...., съдържаща претенция спрямо ответника да бъде установено, че дължи в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 800 лв, представляваща предоставена сума по договор за потребителски К с № ... със „С – К“ АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на вземането; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50.63 лв. за периода от 13.07.2018 г. до 13.10.2018 г.; лихва за забава върху главницата в размер на 655.56 лв. за период от 13.10.2018 г. до 05.08.2024 г.; неустойка по чл.17 от договора за К в размер на 2 953.92 лева. В исковата молба са наведени следните твърдения на 13.07.2018 година Р. Р. Р. е сключил по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ договор за потребителски К с № ... със „С – К“ АД, по силата на който е получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне три броя вноски от по 367.94 лева в срок до 13.10.2018 г., но не изпълнил изцяло задълженията си по договора. С договор за продажба и 1 прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „С К“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски К на цесионера „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК ..., за което ответникът бил уведомен с нарочно съобщение. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети към доказателствената маса, като претендира разноски.

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответника, в който се възразява: договорът и приложенията към него не били подписани от страна на ответника и не били представени доказателства за предоставяне на заемната сума; посочват се определени клаузи от договора, които страната намира за нищожни, като се твърди и че посоченият размер на ГПР е прекомерен; оспорва цесията да е била съобщена на ответника, като навежда и възражение за погасителна давност на вземането. Иска се отхвърляне на исковите претенции.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

По делото са представени неподписани договор за потребителски К № ... от 13.07.2018 г., ведно с погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските Ки, общи условия, както и извадка от електронен сайта на дружеството Кор, съдържаща попълнени лични данни на ответника, разписка за извършено плащане в размер на 804.40 лева. От така представените доказателства, по мнение на този състав на съда, не може с категоричност да бъде установено, че между длъжника и първоначалния Кор е бил сключен договор за К. Това е така, предвид следните аргументи:

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски К се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Чл. 5, ал. 13 от ЗПК регламентира сключването на потребителски договор за К от разстояние, като нормата препраща към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като в този случай се изисква Корът да предостави преддоговорната информация посредством формуляр незабавно след сключването на договора. Потребителят следва преди сключването на договора да бъде уведомен за обстоятелствата по чл. 8 2 вр. чл. 10 от ЗПФУР, като именно в тежест на доставчика на финансовата услуга е да докаже, че е предоставил тази информация и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Когато са налице електронни изявления между страните, тоест изявления, представени в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР. Чл. 3 ал. 2 и чл. 4 от ЗЕДЕУУ провъзгласяват, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, като за автор на електронното изявление се смята за физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Счита се, че електронното изявление е получено от неговия адресат с постъпването му в посочена от последния информационна система, а ако такава не е посочена, изявлението се получава с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система, с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило (чл. 10 ЗЕДЕУУ). За електронен подпис се смятат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва; усъвършенстван електронен подпис и квалифицираният такъв. Първите два имат сила на саморъчен такъв, тогава когато страните са уговорили това изрично - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.

От представените към исковата молба доказателства не може да бъде прието с категоричност, че е налице електронно изявление, отправено от страна на ответника, респ. че същият е посочил електронен адрес, на който да се смятат получени електронните изявления на Кора по реда на чл. 10 ЗЕДЕУУ. Нещо повече, в исковата молба не са наведени дори твърдения за това как конкретно ищецът счита, че е постигнато съгласие за сключване на договор и как потребителят е получил необходимата преддоговорна информация, съответно и доказателства за това по делото няма ангажирани. Не са налице и доказателства, че Корът е изпълнил условието на чл. 5, ал. 13 ЗПК вр. чл. 9 от приложимите общи условия на Кодателя. Така в Решение № 2198 от 10.04.2025 г. по в. гр. д. № 5315/2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 1059 от 02.03.2023 г. по в. гр. д. № 4096 / 2022 г. на Софийски градски съд в 3 хипотеза като процесната е прието изрично, че наличието на лични данни на ответника - ЕГН, лична карта, мобилен телефон и имейл адрес в представените хартиени документи не удостоверят получаването им от ответника, а още по - малко насрещно волеизявление, което обективира съгласие по смисъла на чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ вр. чл. 180 от ГПК вр. чл. 18 ал. 8 от ЗПФУР. Като краен извод се налага, че не се ангажирани доказателства за изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията по договора и с общите условия, както и че приел същите, съответно не може да се приеме, че е налице постигане на съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. Представената разписка за плащане не отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, тоест че тази сметка в конкретната платежна система е посочена от страна на ответника и че по същата действително е получена процесната сума, поради което не може да служи за доказателство в този смисъл.

С оглед на посочените аргументи, исковете на ищеца подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание чл. 235, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, предявени от „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК: ... със седалище и адрес: гр. С, п.к. 1404, р-н Т, бул.

“Б” № 81 В, представлявано от управителите П В и Х М, срещу Р. Р. Р., ЕГН ********** с адрес: С, 1000, ул. “К 1050” №...., за признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 800 лв, представляваща предоставена сума по договор за потребителски К с № ... със „С – К“ АД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на вземането; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 50.63 лв. за периода от 13.07.2018 г. до 13.10.2018 г.; лихва за забава върху главницата в размер на 655.56 лв. за период от 13.10.2018 г. до 05.08.2024 г.; неустойка по чл.17 от договора за К в размер на 2 953.92 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

4

410 ГПК по ч. гр. д.№ 50399 от 2024 г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на особения представител - адв. Г., представляваща ответника Р. Р. Р., възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, за което да се издаде РКО.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5