Решение № 260142 от 29.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

260142 29.12.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на девети декември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Константина Рядкова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№768 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №142 от 22.07.2020г. постановено по гр.д.№13/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от

"ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. Б. № **, бл. **, вх. В, против М.С.Б., ЕГН ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М.Б. дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит №********от 22.12.2018г., задълженията по който да са предсрочно изискуеми, а именно: сумата в общ размер на 6917.81 лева, включваща 2917.47 лева – главница; 568.05 лева- договорно възнаграждение и 3432.29 лева - възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва считано от 22.11. 2019г., за което е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1226/2019г. на ВлРС.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „Профи Кредит Б.“ ЕООД в частта с която са отхвърлени претенциите за претендираната главница и договорно възнаграждение. Твърди се, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането на кредитора като се поддържа, че в случая не намират приложение постановките на ТР

№4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4 от 2013г. на ОСГТК. Повтарят се доводите развити и поддържани и в производството пред първоинстанционния съд, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ; че стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на ЗКИ поради което се явява неприложима разпоредбата му в чл.60 ал.2 и доколкото небанковите финансови институции не фигурират след лимитативно предвидените в чл.417, т.2 от ГПК субекти; че ТР №4/2013г. следва да се прилага единствено само за вземания произтичащи от договори за банкови кредити, без да засяга заемните съглашения с кредитодатели небанкови субекти, каквото е и дружеството жалбоподател. Коментирани са разпоредбите от ОУ към ДПК за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, като се акцентира на липсата на необходимост от изрично уведомяване на потребителя за настъпването й като задължителна предпоставка за превръщането на кредита в предсрочно изискуем. От жалбоподателя се отчита и противоречивата съдебна практика по този въпрос като се поддържа тази, че единствено в хипотеза на договор за банков кредит автоматичното прекратяване и предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника за да породи правно действие, каквато хипотеза в случая не била налице. При условията на евентуалност се поддържа, че ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост по процесния договор не е надлежно обявена на ответника, то в полза на кредитора да бъде присъден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания. Цитира се съдебна практика в тази връзка според която не може да се отрече съществуването на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по аргумент на разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Поддържат се и доводите изложени в производството пред първата инстанция. С жалбата е направено възражение и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна-ответницата по исковете М.Б., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна и се моли да не бъде уважавана. Поддържат се доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение и за неустановеност на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на кредитора по процесния ДПК и че ако същата е настъпила с подаването на исковата молба, то това е станало след иницииране на заповедното производство, което не може да намери приложение в настоящото исково установително производство поради свързаността на двете производства. Като неоснователно се определя искането направено при условията на евентуалност и че с него в същност се променя първоначално заявената петитум на исковата молба кореспондиращ със заявлението по чл.410 от ГПК. Моли да се потвърди решението Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца „Профи Кредит Б.“ ЕООД, както и отговора на въззивната жалба от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск правно основание в чл.422 във връзка с чл.410 от ГПК, чл.79 във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против М.С.Б. ***, ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД,, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.53 Е, вх.“В“ твърди, че предявява установителен иск с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК относно вземанията му като заявител в заповедно производство по ч.гр.д.№1226/2019г. по описа на Велинградски районен съд срещу М.С. Б. в размер на 6917.81лв включващо главница от 2917.47лв; договорно възнаграждение в размер на 568.05лв и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3432.29лв, представляващо неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит/ДПК/ №**********.Твърди се, че вземането на кредитора произтича от сключен на 22.12.2018г. ДПК между дружеството и ответницата М.С.Б. като длъжник при параметри-сума на кредита-3000лв; срок на кредита 24месеца; размер на вноската от 185.46лв; годишен процент на разходите/ГПР/ -**.89%; годишен лихвен процент от 41.17% ; лихвен процент на ден -0.11% и общо задължение по кредита от 4451.04лв;по избран и закупен пакет от допълнителни услуги -възнаграждение от 3601.44лв и размер на вноската по закупения пакет от 150.06лв, или общо задължение по кредита и по пакета от 8052.48лв,общ размер на вноската от 335.52лв с дата на погасяване-26-ти ден от месеца. Твърди, че длъжницата съгласно декларации т.А към ДПК и неразделната част от него Общите условия /ОУ/ предадени на длъжника при подписване на договора, внимателно се е запознала с тези документи, приема ги и няма забележки и се задължава да ги спазва, за което полага подпис под ДПК и ОУ. Твърди се, че на длъжницата е била представена безвъзмездно и на хартиен носител информация под формата на Стандартен европейски формуляр/СЕФ/ в ясна и разбираема форма на български език въз основа на която клиентът да прецени доколко предлагания му ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние, като са направени разяснения и по допълнителния пакет услуги, като при желание от клиента се подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /СППДУ/. Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 27.12.2018г. превежда парична сума от 3000лв на посочената от длъжника М.Б. банкова сметка /*** № 067029970075334 от същата дата/. Твърди се, че от своя страна длъжникът поема задължение по ДПК като го сключва за срок от 24месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 335.52лв и падежна дата -всяко 26-то число на месеца. Поддържа, че длъжникът Б. съгласно чл.4 от ОУ към ДПК дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в погасителния план, като задължението възниква за клиента към деня на отпускане на заема и да бъде разсрочено във времето и да се погасява в рамките на този погасителен план. Твърди се, че неизпълненото договорно възнаграждение е в размер на 568.05лв, начислено до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по ДПК на 31.07.2019г. По отношение на сключеното от страните СППДУ се поддържа, че длъжникът дължи възнаграждение от 3601.44лв и от него остават да бъдат заплатени 3432.29лв. Предвид на обстоятелството, че по отношение на претенцията за възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /ПДУ/ е постановен отхвърлителен диспозитив от първоинстанционния съд и в тази част няма подадена въззивна жалба от ищеца, то решението на първата инстанция по отношение на тази претенция е влязло в законна сила, поради което въззивният съд не намира за необходимо с оглед нуждите на въззивното производство да коментира фактите и обстоятелствата подробно изложени в исковата молба и касаещи именно тази претенция, след като същата не е предмет на въззивен контрол. Твърди се още, че при входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в същото е посочено с грешна основание, като дружеството претендира неизпълненото задължение от страна на М.Б. на основание обявена предсрочна изискуемост на задължението по кредита, като в условията на евентуалност и в случай че не е настъпила такава, на ищеца да бъдат присъдени падежиралите вноски до края на устните състезания. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само една пълна погасителна вноска и една непълна, последната от които е на дата 28.01.2019г.Твърди се ,че съгласно уговореното и приетото от страните в т.12.3 от ОУ, в случай ,че кредитополучателят просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление и че на 31.07.2019г. ДПК е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, като на М.Б. е изпратено уведомително писмо за неговата предсрочна изискуемост.

Твърди се ,че към момента размерът на погасеното от М.Б. задължение по процесния ДПК е в общ размер на 437лв, с която сума е погасила част от номинала по заема от 354.61лв, а сумата от 52.39лв е отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита по т.12.1 от ОУ. Предвид изложеното ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД поддържа, че М.С. дължи на дружеството кредитор сумата от 6917.81лв, включваща главница от 2917.47лв, договорно възнаграждение в размер на 568.05лв и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3432.29лв, представляващо неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит/ДПК/ №**********. Твърди се, че ответникът не се отказал при желание от негова страна от договора в срок от 14дни без да посочва причина за това и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 от ОУ, а е усвоил кредита, направил е плащания по заема, като израз на неговото съгласие за получаване на заема по одобрените параметри, че се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, бил е наясно с общата сума, която трябва да се върне както и с правото си да се откаже от договора и от погасяването на кредита. Твърди се, че поради неизпълнението на договорното задължение „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД е инициирало заповедно производство подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред Велинградски районен съд, по което е образувано ч.гр.д.№1226/ 2019г. като на дружеството е указано да предяви иск за установяване на вземането си, получено на 10.12.2019г. като исковата молба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо на 10.01.2020г.

Моли ищецът да се приеме за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД срещу длъжника М.С. Б., в размер на 6917.81лв, включващо главница от 2917.47лв, договорно възнаграждение в размер на 568.05лв и възнаграждение за избран и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на