Решение № 1351 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.андър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А.андър В. Цветков Гражданско дело № 20253110110902 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощника адв. К. Д. К., Адвокатска колегия – Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Русе" № 27А, срещу А.

А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, С.О. ****, с предявени искове по чл.

49, ал. 1 от СК за прекратяване на гражданския брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, и небрачни искове по чл. 59 от СК, касаещи непълнолетното дете Е. А. Т., ЕГН **********, родена на **** г., а именно: предоставяне упражняването на родителските права върху детето на майката; определяне местоживеенето на детето при майката на адрес: ****; определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, включващ преспиване; осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 550,00 лв. за детето, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж от 1-во до 10-то число на месеца, ведно с законната лихва върху всяка закъсняла вноска; и установяване, че вина за прекратяването на брака носи ответникът.

Ищцата П. Г. Т. твърди, че на **** г. е сключила граждански брак с ответника, обективиран в акт за граждански брак № 1242, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. От брака са родени две деца – А. А. Т., ЕГН **********, роден на **** г. (навършил пълнолетие), и Е. А. Т., ЕГН **********, родена на **** г. (непълнолетна). Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, тъй като: считано от 2015 г. ответникът злоупотребява с алкохол и играе хазарт, в резултат на което е станал вербално и физически агресивен; от 2010 г. работи в Швеция и се прибира два-три пъти годишно, без да осигурява в достатъчна степен финансова издръжка на семейството; след завръщането му в България конфликтите са се изострили; завела е производство по ЗЗДН, приключило с 1

Решение № 3520/09.10.2024 г. и издадена Заповед за защита № 139/09.10.2024 г. Счита, че разполага с необходимия родителски капацитет, жилищни условия и финансова възможност за упражняване на родителските права върху непълнолетното дете Е..

Ответникът А. А. Т. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В проведените открити съдебни заседания ответникът е заявил, че не оспорва предявените искове и не претендира детето да остане при него. Желае да поддържа контакти с детето без фиксиран режим – в свободна форма, когато то само пожелае да го посещава. В обясненията по чл. 176 ГПК е признал, че е нарушил Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., като е посетил веднъж работното място на ищцата в Гранд мол – Варна, погрешно смятайки, че заповедта е отпаднала след оттеглянето на предходно дело по ЗЗДН, и е заявил, че след като е разбрал, че заповедта е все още в сила, е преустановил посещенията.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" – гр. Варна е редовно призована, не е изпращала представител в откритите съдебни заседания, но е представила Социален доклад изх. № ПР/Д-В/189001/19.02.2026 г., изготвен от Отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" – Варна.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните правоотношения, приема за установено следното от фактическа и страна:

От удостоверение за сключен граждански брак № 1242 от **** г., дубликат, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.

Варна, се установява, че страните – П. Г. Т. (преди брака с фамилно – П.), ЕГН **********, и А. А. Т., ЕГН **********, са сключили граждански брак на **** г. в гр. Варна.

От удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 498 от **** г., се установява, че по времe на брака е роден А. А. Т., ЕГН **********, на **** г. Лицето е навършило пълнолетие и не е предмет на небрачните искове по настоящото производство.

Видно от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 57 от **** г., е, че по времe на брака е родена непълнолетната Е. А.

Т., ЕГН **********, на **** г. – дете, по отношение на което са предявени небрачните искове.

По силата на влязлото в сила Решение № 3520/09.10.2024 г. по гр. д. № 20243110111555 по описа на ВРС, 31 състав, приобщено към доказателствения материал по настоящото дело, се установява, че е доказано упражняването на домашно насилие от страна на ответника А. А. Т. спрямо ищцата П. Г. Т..

Решаващият по посоченото дело съдебен състав е установил наличие на трайна злоупотреба с алкохол от страна на ответника, като под нейно въздействие същият е ставал агресивен и е отправял заплахи спрямо молителката. Установено е и предходно осъждане на ответника с наказание 2 лишаване от свобода за три месеца с изпитателен срок от три години за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2,03 промила. Съдебният акт установява системното упражняване на психическо и физическо насилие от страна на ответника. Въз основа на посоченото решение е издадена Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., с която ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ищцата, забранено му е да се доближава на по-малко от 100 метра до нея лично, до жилищния й адрес и до работното й място – ****, Гранд мол, ****, и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца.

От обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 ГПК в открито съдебно заседание на 06.03.2026 г., се установява, че ответникът е нарушил Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., като е посетил веднъж работното място на ищцата в Гранд мол. Ответникът е признал посещението, обяснявайки, че е смятал заповедта за отпаднала, и е заявил, че след като е разбрал, че тя е все още в сила, е преустановил посещенията. Независимо от изложените мотиви, самото нарушаване на действащата заповед за защита е безспорно установено с признанието на ответника.

Видно от Социален доклад изх. № ПР/Д-В/189-001/19.02.2026 г., изготвен от ОЗД при Дирекция „Социално подпомагане" – Варна и приобщен към доказателствения материал в заседанието на 20.02.2026 г., е, че непълнолетната Е. А. Т. живее заедно с майката П. Т. и пълнолетния си брат А. на адрес: ****. Жилището представлява преустроен двустаен апартамент с усвоени тераси, в който са обособени три самостоятелни стаи, трапезария и кухня, обзаведени с всички необходими мебели и електроуреди. Апартаментът е наследствен имот, в който ищцата и децата притежават дялове. Жилищните условия са оценени като подходящи за отглеждане на дете. Основните грижи за непълнолетната Е. – за здравето, образованието, ежедневните нужди и извънкласните занимания – се полагат изцяло от майката. Детето посещава 10. клас в **** – гр. Варна, самостоятелна е при подготовката по учебни предмети, адаптирана е в училищна среда и разполага с приятелски кръг.

Допълнително посещава школа по модерен балет, чиято такса се заплаща от бащата. Детето е в добро общо здравословно и емоционално състояние – без хронични заболявания, изискващи специален медицински режим. Личният лекар на детето е ****, ДКЦ III – гр. Варна. Социалното проучване установява, че ищцата П. Т. е работеща, изпитва известни финансови затруднения поради два кредита, единият от които е изтеглен по молба на ответника за погасяване на хазартни задължения. Ответникът А. Т. живее в двуетажен семеен имот в С.О. **** – семейна имуществена собственост.

Кухненските шкафове все още не са окончателно завършени, санитарното помещение на приземния етаж не разполага с душ. Стаята, обособена за Е., е снабдена с легло, но без матрак. Ответникът декларира липса на официален доход, разчита на спестявания и помощ от роднини в чужбина. Поддържа добра емоционална връзка с Е., заплаща таксите за школата по модерен балет и й предоставя джобни. В хода на проучването детето Е. е заявило, в самостоятелен разговор, „че не желае родителите й да се разделят, но може би щом не се разбират, по-добре е да се разделят"; живее основно при майка си;

3 гостува на баща си когато пожелае; отказва да взима страна в спора на родителите; изразява желанието й двамата родители да носят заедно отговорност за отглеждането й. Социалното проучване достига до заключение, че за детето се полагат добри грижи, основните му потребности се задоволяват адекватно, като водещ родител е майката.

От показанията на свидетеля В.В.Й., разпитана в открито съдебно заседание на 20.02.2026 г., се установява следното: свидетелката познава ищцата от 7-8 години и поддържат приятелство; наблюдавала е ищцата на родителски срещи и при пазаруване на учебни материали; по информация, споделена лично от ищцата, и въз основа на собствени наблюдения, ответникът е употребявал алкохол, играел е хазарт и е проявявал физически и вербален тормоз спрямо ищцата – хващал я е за гушата, душел я е и я е блъскал; при един конкретен инцидент детето Е. е присъствало, а свидетелката лично е отишла да вземе ищцата и тя е прекарала нощта при нея; ищцата е поемала изцяло физическото и финансовото обгрижване на децата; ответникът е бил продължително отсъстващ поради работа в чужбина; свидетелката лично е оказвала финансова помощ на ищцата в труден период.

Свидетелката е заявила, че не познава лично ответника и не е присъствала пряко при проявите на насилие, черпейки информация основно от разказите на ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетелката Й. в частта, в която те кореспондират с писмените доказателства по делото – влязлото в сила решение по ЗЗДН и социалния доклад – и ги цени при съответна осторожност, предвид близкото приятелство на свидетелката с ищцата, по правилото на чл.

172 ГПК.

По силата на справка на ТД на НАП – Варна, постъпила под вх. № ЕВ55-03-3119/27.02.2026 г., ведно с Приложение 1 – Актуално състояние ЕЕТЗ, и Приложение 2 – Справка за данните за осигуряване по ЕГН, изготвени на 04.03.2026 г., се установява, че ищцата П. Г. Т. е в трудово правоотношение при „****" ЕООД (ЕИК ****) по безсрочен трудов договор от 18.01.2024 г., при пълно работно времe с 8-часов работен ден и сумирано отчитане; длъжност – „продавач-консултант"; с последно допълнително споразумение в сила от 01.02.2026 г. Декларираният осигурителен доход варира между 1 500,00 лв. и 2 317,69 лв. за различни месеци в периода 2024–2025 г., с последни данни за 01.2026 г. – 834,07 евро. За ответника А. А. Т. справката установява, че за периода 01.02.2024 г. – 31.01.2026 г. няма регистрирани трудови договори и няма данни за осигуряване.

Видно от справката на ТП на НОИ – Варна, постъпила на 05.03.2026 г., е, че на ищцата П. Г. Т. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 1 404,35 лв. (501,55 лв. за 07/2024 г. и 451,40 лв. за 07 и 08/2024 г.). Обезщетения за безработица, помощи от ДОО или пенсии не са изплащани. По отношение на ответника А. А. Т. справката удостоверява, че за периода 01.03.2024 г. – 05.03.2026 г. не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, за безработица, помощи от ДОО или пенсии от ТП на НОИ – Варна.

При изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, 4 извършено в открито съдебно заседанието на 06.03.2026 г. ищцата заявява, че се грижи изцяло и самостоятелно за двете си деца; посочила е, че детето Е. само изразило нежелание да се премества при баща си; допуснала е бащата да взима детето при него с преспиване, без да оспорва подобни контакти.

Ответникът е заявил, че не претендира детето да остане при него, желае единствено да го вижда, когато то само пожелае, осигурил е на детето стая в имота си и й е предоставил ключ за свободен достъп.

Въз основа на така приетата фактическа установеност, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК, всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимото разстройство на брака е налице, когато е изчезнала взаимността в брачните отношения, когато помежду им са изчезнали доверието, уважението, духовната и физическата близост, и когато запазването на брака е лишено от смисъл за самите съпрузи и за обществото.