Решение № 27 от 18.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Плевен, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600903 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от НПК

Образувано е по повод въззивна жалба от подсъдимия К. Д. А., чрез защитника му адв. А. А., и въззивен протест на прокурора срещу Присъда №23 от 30.10.2024 г. по НОХД №165/24 на Районен съд - Левски, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да се търпи при строг режим, като е осъден да заплати и разноските по делото.

Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди, че към момента на деянието бил силно стресиран и уплашен, тъй като един час по-рано бил спрян и проверен от същите полицейски служители, които се държали грубо с него. Обръща внимание, че на посоченото от прокурора място на спирането му – с.

**********, ********** се намира домът му. Оплаква се срещу отказа на съда 1 да назначи съдебно-психологична експертиза за състоянието му по време на деянието. Изтъква представеното решение на ТЕЛК, според което страда от множество заболявания, включително паник атаки. Оплаква се срещу това, че съдът не е съобразил обстоятелството, че подсъдимият не е оспорвал основните факти и така реално е съдействал за разкриване на обективната истина. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. Затова иска присъдата да бъде изменена и да му се наложи другото предвидено в закона наказание – глоба, в размер на 1000 лв., с което счита, че ще се постигнат целите по чл. 36 НК.

Въззивният протест на прокурора е само относно индивидуализацията на наказанието с оплаквания, че не са отчетени отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – осъждан многократно и изтърпените наказания не са постигнали желания ефект върху личността на дееца; самото деяние е извършено с арогантност и се отличава с по-висока степен на обществена опасност спрямо обичайното; реализирано е на територията на различни населени места в продължителен пътен участък, в тъмната част на денонощието.

Във възивното заседание жалбоподателя К. А. се явява лично и със защитника си, като поддържат оплакванията изложени в жалбата и исканията си. В последната си дума А. заявява, че се признава за виновен и иска от съда да го накаже с глоба.

Окръжна прокуратура – Плевен поддържа въззивния протест за увеличаване на наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода на една година и 6 месеца, позовавайки се на обстоятелствата, посочени в протеста и продължителността на последното изтърпяно наказание от 10 месеца лишаване от свобода, което не е било достатъчно, за да се постигне целения резултат.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата и протеста, становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, прие следното:

С обжалваната Присъда №23 от 30.10.2024г., постановена по НОХД №165/2024г. по описа на РС – Левски първоинстанционният съд е признал подсъдимият К. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1, 2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 24.02.2024г. по третокласен път 3501 от с.**********, общ.Пордим до с.**********, общ.Левски, при условията на продължавано престъпление, противозаконно пречил на органи на властта да изпълнят задълженията си по ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият К. Д.

А. на 23.02.2024 г. вечерта в с. **********, общ. Пордим управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. №**********, когато бил спрян за проверка от служители на ЗЖУ Плевен. Поради съмнение за употреба на алкохол бил повикан екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, като на място пристигнали свидетелите Д.А.Х. и Х.И.И. - мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР Плевен, които установили, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние - лъхал на алкохол, със забавени говор и реакции.

Подсъдимият отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер, поради което му бил съставен АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, като с акта било иззето свидетелството му за правоуправление с №**********. Издаден бил талон за медицинско изследване, като му било указано, че следва да се яви в срок от два часа в медицинско заведение, където да даде биологичен материал за лабораторно изследване. Свидетелите Х. и И. разпоредили устно на подсъдимия, че не следва да управлява МПС. След приключване на проверката тръгнали от мястото, където А. бил спрян.

Полицейските служители продължили да изпълняват служебните си задължения по контрол движението по пътищата на територията на с.

**********, общ.Пордим. Около 3,00 ч. на 24.02.2024г. при обход в населеното място, свидетелите възприели същия лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, управляван от подсъдимия, който се движел без включени светлини.

Затова с патрулния автомобил марка „КИА Сийд“ с рег. №********** последвали автомобила, като подали светлинен и звуков сигнал и разпоредили на водача по уредбата на автомобила да спре за извършване на проверка.

Въпреки, че възприел подадените му сигнали, подсъдимият не изпълнил разпореждането на полицейските служители и не спрял автомобила, преминал на по-ниска предавка, рязко ускорил скоростта на движение на автомобила и продължил движението си по третокласен път 3501, с посока към град 3

Летница.

Полицейските служители продължавали да го преследват и да му подават знаци, сигнали и разпореждания по уредбата на патрулния автомобил да отбие вдясно и да спре. Водачът продължавал да не изпълнява разпорежданията, не спрял на подадените сигнали, като продължил движението си през град Летница, обл.Ловеч в посока към с.**********, общ.Левски, обл.Ловеч. Свидетелите Х. и И. се движели непосредствено зад автомобила, като междувременно поискали и съдействие от екипи на РУ Левски. След близо десеткилометрово преследване, около 03.40 часа управляваният от подсъдимия автомобил бил застигнат в село **********, общ.Левски, като А. спрял пред дома си на ул.Бузлуджа №1.

Свидетелите Х. и И. веднага слезли от служебния автомобил и разпоредили на подсъдимия също да излезе от автомобила. К. А. не се подчинил на разпореждането, поради което свидетелите пристъпили към принудителното му извеждане и задържане, което наложило използването на физическа сила и помощни средства. След като бил изведен от автомобила, било установено, че водачът е подсъдимият К. Д. А., на когото по-рано същата вечер било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. През цялото време, от подаване на сигналите и разпореждането за спиране към водача на автомобила, полицейските служители имали пряк визуален контакт към водача, който бил сам в автомобила.

Въззивната инстанция възприе същата фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд правилно и обосновано е извел изводи за фактите въз основа на събраните доказателства.

Правилно са ценени доказателсвата, по-специално показанията на свидетелите Д.А.Х. и Х. И. Д. и частично на обясненията на подсъдимия; писмените доказателства и доказателствени средства - АУАН сер. GA №1214767/24.02.2024г., АУАН сер. G A №1188065/24.02.2024г., Заповед за задържане на лице от 24.02.2024г., удостоверение от Началник сектор КАПОЧР при ОД МВР Плевен, длъжностна характеристика на длъжността мл.автоконтрольор, Заповед №3311/13.09.2023г. на ГД „Национална полиция“, график за месец февруари на служителите в СПП при ОД МВР Плевен, СУМПС №**********, издадено от Република Чехия, експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“, гр.Плевен от 03.06.2024г., справка за 4 нарушител/водач, характеристична справка, справка за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената видео-техническа експертиза.

Основните факти за изпълнителното деяние – отказът на подсъдимия да се подчини на полицейските разпореждания да спре движението си при управление на МПС, са възприети пряко от полицейските служители, чиито показания правилно са кредитирани от районния съд. Тези свидетелски показания намират пълно съответсвие с видеозаснемането, извършено с автоматизираната системата на МВР, представено на електоронен носител по делото. Техническата експертиза, назначена в досъдебното производство, е установила, че записът не е манипулиран, като относимите кадри към инкриминираната деятелност са представени хронологично в снимков вид.

Подсъдимият признава, че е възприемал полицейските сигнали „те караха през цялото време след мен, на 15-20 метра…подаваха звуков сигнал и светлинен, …виждам сини лампи, светлини, звуци. 10-15 минути те се движиха след мен…“.

Правилно контролираният съд е отхвърлил обясненията на подсъдимия за причините, поради които не се е подчинил на полициейските разпореждания, като защитна версия, която се опровергава от доказателствата.

Заявеното от подсъдимия и пред въззивната инстанция, че изпитвал силен страх и паника, защото бил уплашен от грубо полицейско отношение, подробно е обсъдено и отхвърлено от Районен съд – Левски с убедителни мотиви, изградени върху свидетелските показания и които също се допълват от съдържанието на записа от служебните камери, възпроизведено от техническата експертиза.

Оплакването във въззивната жалба на подсъдимия, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил искането му за назначаване на съдебно-психологична експертиза е неоснователно. От доказателствата по делото, включително представеният от подсъдимия документ – експертно решение на ТЕЛК, не може да се направи извод, че е налице обективна нужда от изследване на психичното му състояние към момента на деянието. В експертното решение са посочени кардиологични и неврологични заболявания с хроничен ход, които не могат да доведат до съмнение, че се налага да бъде изследвано научно тяхното въздействие върху поведението му.

5

Изявленията на подсъдимия за това колко уплашен и стресиран се чувствал съдът правилно е оценил като защитна теза. Фактите от психичния мир обичайно имат своето обективно проявление в поведението на лицето. В случая няма никакви индикации, които да пораждат обосновано съмнение, че подсъдимият се е намирал в особено психическо състояние в резултат на стрес, което да е повлияло на демонстрираното поведение. Единствените сигурни източници, които разумно обясняват и неподчинението, са свързани с очевидните признаци на алкохолно повлияване, които са били възприети първоначално от служителите на жандармерията. Именно поради това са изискали съдействие от екипа, в който са полагали дежурство св. Х. и св. И., с компетентност да проверява водачите за употреба на алкохол.

Св. Х. И. установява пред първоинстанционния съд, че след спирането пред дома в с. ********** на въпроса защо не е спрял на светлинните и звуковите сигнали от патрулният автомобил, подсъдимият отговорил, че трябвало да се прибере, а нямал с какво да го направи.

Поради горното въззивната инстанция намери оплакванията във въззивната жалба, свързани с нарушения при събирането и оценката на доказателствата, за неоснователни.

Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа обстановка е обосновал правилно правния си извод, че подсъдимият К. Д. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.270, ал.1, вр. чл.26, ал.1от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Двете деяния, с които е осъществено едно продължавано престъпление, обективно покриват изпълнителното деяние на чл. 270, ал. 1 НК. Първото деяние - на 24.02.2024 г. около 3,25 часа в с.**********, се е изразило в пречене на служителите да извършват проверка на водача и автомобила, като подсъдимият не е спрял на светлинен и звуков сигнал, подадени му за спиране, и чрез активно бягство, което е наложи преследването му. Второто деяние е осъществено около 3,40 часа в с. **********, общ.Левски, при същите проявни форми на преченето.