Решение № 29 от 05.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело № 20221100102125 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Д. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, професионалист в производството на мебели и спедиция, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес, и влошаване на цялостното му физическо и психично здраве, в резултат на незаконосъобразното повдигане на обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК , по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от привличането му като обвиняем на 16.11.2016 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава иска си с твърденията, че е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство, пр. пр. на СРП 43254/2015 г. на 16.11.2016 г. за това, че на 05.01.2010г. в гр. София, противозаконно е присвоил, като не предал владението й, чужда движима вещ - влекач марка „Скания" модел „R 124.420" с рег.номер СА 08 66 НК на стойност 31500 лева , собственост на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, която владеел по силата на договор за финансов лизинг № 85110/04.09.2008 г. сключен между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" АД, като лизингодател и „Н.**" ЕООД представлявано от Г., като лизингополучател - престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. В съда бил внесен обвинителен акт за съответното престъпление, вследствие на което било образувано НОХД № 22535/2016 г. по описа на СРС - 109 с-в. Производството по това дело приключило с присъда от 23.05.2018 г., с която подсъдимият бил признат за невиновен по

1 повдигнатото срещу него обвинение. С оглед протест от страна на СРП срещу оправдателната присъда, пред СГС било образувано ВНОХД № 74 по описа на СГС, НО за 2019 г., IV въззивен състав, приключило с решение, с което съдът е потвърдил оправдателната присъда с мотиви, че престъплението не е извършено от субективна страна.

В исковата молба се сочи, че повдигането на обвинение и внасянето на обвинителен акт за тежко умишлено престъпление – обсебване, причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, професионалист в производството на мебели и спедиция, накърняване на честта и достойноството му, дългогодишен стрес, и влошаване на цялостното му физическо и психично здраве. С оглед гореизложеното, моли съда да осъди Прокуратура на Република България, да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразното повдигане на обвинение, в размер на сумата от 30 000.00 лв., ведно със законната лихва от привличането му като обвиняем на 16.11.2016 г., до окончателното изплащане на претендираната сума.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България, представи писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск в частта, относно твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените вреди, както и за наличие на действително претърпени вреди от ищеца. Излага възражения, че посочените два елемента са недоказани от ищеца. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено- икономическите условия в страната. Твърди, че наказателното производство е проведено в разумен срок – 2-3 години, като е преминало през две инстанции в съдебна фаза, като в исковата молба не се твърдели трайни вреди върху психическото и физическото здраве на ищеца. Противопоставя се на доказателственото искане за събиране на устни доказателства чрез разпит на двама свидетели. С допълнителна молба, вх. № 35202 от 07.06.2022 г., депозирана в срока за отговор, ответникът оспорва и началния момент, от който се дължи законната лихва. Твърди, че лихвата се дължи от датата на влизане на присъдата в сила, а именно: 17.04.2019 г.

В съдебното заседание, ищецът не се яви лично, той беше представляван от процесуалния му представител адв. А., която моли съда да уважи предявения иск по изложените в исковата молба съображения, като претендира за разноските по делото.

В съдебното заседание ответникът се представлява от прокурор Стоев, който оспорва предявения иск, като сочи, че той е останал недоказан, както по основание, така и по размер. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорът, 2 събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към Досъдебно производство № 3382/2015г. по описа на 07 РУ СДВР, НОХД №22535/2016г. по описа на СРС, НО и ВНОХД №74/2019г. по описа на СГС материали е видно, че на 23.11.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл206, ал.1 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 21.12.2016г. на основание чл.68 НПК прокурор от СРП е наложил забрана на обвиняемия да напуска пределите на страната, която е отменена от съда с определение от 24.01.2017г. На 23.12.2016г. в СРС е внесен обвинителен акт срещу С. Г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК. В първа инстанция съдебното производство е продължило до 23.05.2018г., когато е постановена оправдателната присъда на СРС. В тази фаза делото е отлагано неколкократно като единствено относно периода от 30.10.2017г. до 20.12.2017г. делото е отложено поради неявяването на защитника на подсъдимия.

Оправдателната присъда на СРС е протестирана с протест на прокурора от 29.05.2019г. По повод на този протест е било образувано ВНОХД №74/2019г. по описа на СГС, НО. Въззивното производство е приключило на 17.04.2019г. с постановяването на решение, с което присъдата е потвърдена и тя е влязла в сила.

В производството по делото бяха ангажирани гласни доказателства, чрез разпита в качеството на свидетел на И.Ф.Ф.. От показанията на този свидетел се установи, че той е работил заедно с ищеца, бил е управител на негова фирма за производство на мебели в гр.Годеч. Той сочи, че срещу ищеца било заведено дело за изчезването на един камион, в следствие на което той бил много притеснен, защото много от хората, с които е работил помислили, че е измамник. Той много се променил, спрял да ходи на лов заедно с дружината си, защото му било отнето оръжието, затворил се в себе си. Имал и семейни проблеми покрай тази история с обвинението. От около 1-2 години, започнало да с е усеща, че вече е по-спокоен, станал отново същия човек, който бил преди това.

От така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действие на правозащитните й органи е обективна. За ангажирането й ищецът следва да установи, че действията на правозащитните органи на държавата по повдигането и поддържането на обвинението са 3 незаконосъобразни и че в резултат на тях, са настъпили посочените неимуществени вреди.

С влизането в сила на оправдателната присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство се осъществява фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, пред. I от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) и Прокуратурата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които ищецът е претърпял в хода на наказателното производство.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял поради незаконното обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер. Основава иска си на твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име като човек, професионалист в производството на мебели и спедиция, накърняване на честта и достойноството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо, и психично здраве.

Съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение за частично основателен.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.206, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от 1 до 6 години, като това престъпление е тежко съгласно чл.93, т.7 НК.

Установи се, че във връзка с обвинението спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, с което правата му са били засегнати в минимална степен. За периода от 21.12.2016г. до 24.01.2017г. спрямо него е действала и мярката за процесулна принуда-забрана за напускане пределите на страната. Предвид изложеното съдът счита, че спрямо ищеца е осъществена по-скоро ниска по интензитет процесуална принуда.

За доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на обвинението в настоящото производство беше разпитан свидетелят Филипов, чиито показания съдът кредитира, но от които се установи само, че за период от около 2 години, ищецът се затворил в себе си и се чувствал притеснен от повдигнатото му обвинение, че някои от хората, с които работил започнали да го считат за измамник, както и че не е ходил на лов, защото му било отнето ловното оръжие. От показанията на свидетеля се 4 установи и, че от около 2 години, ищецът вече е спокоен и е станал същия човек, какъвто бил и преди обвинението.

Тук следва да се отбележи, че самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване (Решение от 10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу България (съединени жалби №4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от 10.02.2011 г. по делото Радков срещу България (жалба №18382/05).

Поради това, в процеса се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ, състоящи се в уронване на доброто му име, накърняване на честта и достойноството му и изживян стрес.

Съдът счита, че в производството не се установи, че ищецът е изпитвал дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо, и психично здраве, в следствие на повдигнатото му обвинение.

Продължителността на наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза развила се пред първоинстанционния и въззивния съд, съдът намира, че не излиза извън рамките на разумните срокове, доколкото от привличането на ищеца като обвиняем до приключване на наказателното производство са изминали по-малко от 3 години. Няма данни по делото, че поведението на ищеца или защитникът му са допринесли за продължителността на наказателното производство, освен за периода от 30.10.2017г. до 20.12.2017г.

С оглед на всички тези обстоятелства и при прилагането на принципа на справедливост за определяне на размера на обезщетението, съобразявайки периода на развилото се наказателно производство и отражението му върху личността и начина на живот на ищеца и при отчитане на вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането й, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, накърняване на честта и достойноството му и изживян стрес възлиза на сумата от 5000 лева. Относно претенцията от над 5000 лв. до 30 000 лв., съдът намира предявения иск за недоказан, поради което в тази му част той следва да бъде отхвърлен.