Решение № 572 от 05.04.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 572 град Пловдив, 05.04.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1831 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба, предявена от Н.К.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 12.01.2018г. до 06.07.2021г.

/датата на депозиране на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /06.07.2021г./ в Затвор гр.Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация, което водила до задух и кашлица; санитарните възли са с неработещи казанчета, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; банята е обща за целия отряд, освен това в нея работят само 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода; водата е с лошо качество и не е годна за пиене; прозорците са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ; спалното му и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата; в килиите има дървеници и хлебарки, а също така мухъл и плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Редовно призован, Н.К. не се явявва и не се представлява. С исковата молба се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Г.М., съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът

- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

В постъпила по делото справка относно правното положение на Н.К., се установява, че същият е пребивавал в Затвора-Пловдив от 19.02.2019г. до 17.02.2020г., когато е освободен по изтърпяване. На 30.12.2020г. отново е постъпил в Затвора-Пловдив и към 06.07.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ се намира там.

По данни от становище и таблица от 09.06.2021г., от Затвора-Пловдив /л.28-29/, се установява, че подробна информация за настаняването на К. е налична налична за периода от 30.12.2020г. до 30.07.2021г.. В този период ищецът е пребивавал последователно в следните спални помещения:

В този периоди К. е пребивавал последователно в следните помещения:

-

На 30.12.2020г. постъпва в Затвора-Пловдив и до 05.01.2021г. е настанен е в ОП-2. Квадратура на помещението без санитарен възел 26,28 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,70 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,44м.х1,18м. и 0,98м.х1,18м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,35м.х1,18м.; брой лиш. св. при 4 кв.м. – 6;

-

От 06.01.2021г. до 28.01.2021г. е настанен в пета група, стая №61. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,00 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,50 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,44м.х1,17м. и 0,95м.х1,17м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,34м.х1,17м.; брой лиш. св. при 4 кв.м. – 6;

-

От 29.01.2021г. до 30.07.2021г. е настанен в трета група, стая №26. Квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,80 кв.м.; квадратура на санитарен възел 3,76 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,92м.х1,17м. и 1,11м.х1,00м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,50м.х0,50м.;

В периода на изтърпяване на наказанието, със Заповед № Л-223/27.01.2021г., К. е назначен на работа в „Особено производство“. Не е изявявал желание за включване в индивидуална или групова работа. С К. са провеждани беседи при планиране и препланиране на присъдата, за участие в групова работа, при мотивиране за започване на работа и др.

В становището се посочва още, че отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график, а работещите имат достъп до баня ежедневно. Хигиената в спалните помещения се поддържа от настанените там лиш.св., за което им се осигуряват почистващи препарати и прибори.

В справка и становище от Затвора-Пловдив /л.34 и л.35-36/ се посочва, че при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. При захабяване на бельото и при желание от страна на лишените от свобода може да бъде заменено. Няма данни К. да е депозирал молба, с която да иска получаване на допълнителен постелъчен инвентар или изпиране на зачисления му такъв, на която да е получил отрицателен отговор. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, освен в случаите на остстраняване но ВиК аварии. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода. При извършени проверки е установено, че хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта.

През

2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. Проветряването е посредством процорците в спалните помещения и санитарните възли. Възможна е появата на мухъл, поради факта, че затворниците сушат дрехите си в спалните помещения. Външна и вътрешна изолация на стените на Затвора-Пловдив не е правена.

По делото са приложени множество протоколи за изпълнени ДДД обработки.

По делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел М.Р.Л., който даде своите показания за условията в Затвора Пловдив, в частност касаещите престоя на ищеца за процесните периоди.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от от 12.01.2018г. до 06.07.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказа-нията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства, се установява, че ищецът Н.К. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по периоди, както следва:

-от 19.02.2019г. до 17.02.2020г. в Затвора-Пловдив;

-от 30.12.2020г. до 06.07.2021г. в Затвора-Пловдив.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Разпечатката съдържа 41 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a32ecd33-00ea-4725-9c84-98915af5bb21