Определение № 413 от 29.07.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 186/2026
- Вид
- Определение № 413
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Елизабета Кралева, Кристина Савова Янкулова, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 413 гр. Монтана, 29.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елизабета Кралева
Членове:
Таня Ж.а
Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500186 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на Ц. Е. Н. против определение № 210/06.02.2026 г., с което е прекратено производството по гр. д. № 3234/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана като недопустимо.
Жалбоподателят Ц. Е. Н. твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено и делото върнато на РС Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 38 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Твърди, че съдът не е изследвал предпоставките, които са необходими за да се предостави защита по този закон. Сочи, че подаденият сигнал не попада в предметния обхват на закона и не е установена добросъвестност на подателя на сигнала. Навежда доводи, че дори да е подаден сигнал, това не изключва гражданската отговорност, ако се установи, че сигналът съдържа неверни твърдения и е подаден недобросъвестно.
Твърди, че преценката дали лицето се ползва от защита по закона е въпрос по съществото на спора и следва да бъде извършена след събиране на доказателства. Счита, че ответника не попада в нито една от групите лица, като този закон е неприложим за него. Моли за отмяна на процесното определение, в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба М. Ж. Т. оспорва доводите в нея и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа твърдението си, че частната жалба е неоснователна, а определението на районния съд е правилно и в унисон с материалния и процесуалния закон. Посочва, че правилно Районен съд Монтана е прекратил делото, предвид процесуалната недопустимост на предявения иск, като законосъобразно е констатирал, че ответникът е лице, посочено в чл. 5, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН, ползващо се със защита по този закон.
1
Твърди, че посочените в сигнала нарушения са разкрити и констатирани, видно от писмо изх. № С-ЗЗЛ-2/27.12.2024г. на Инспектората при МЗХ.
Претендира присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Пред Районен съд - Монтана Ц. Е. Н. е предявил срещу М. Ж. Т. осъдителен иск на деликтно основание – чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1431,62 евро, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие от изнесени клеветнически твърдения, обективирани в Сигнал с рег. № С-ЗЗЛ-2/10.10.2024г., депозиран до Главния прокурор на Република България, до Министъра на земеделието и храните и до Изпълнителния директор на ДФЗ.
С обжалваното определение Районен съд - Монтана е приел, че М. Д. е лице, посочено в чл. 5, ал. 2 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, ползващо се със защита по този специален закон, както и че сигналите попадат в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. ж и т. 2 от ЗЗЛПСПОИН, поради което на основание чл. 130 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗЗЛПСПОИН е прекратил заведеното дело с ищец Ц. Н..
Така направеният извод на първоинстанционния съд е незаконосъобразен по следните съображения:
Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/ е в сила от 4.05.2023 г. и е приет в изпълнение на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Предметната му уредба се свежда до "условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация" – чл. 1 ЗЗЛПСПОИН.
Съгласно чл. 2 ЗЗЛПСПОИН неговата цел е "да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен 2 контекст".
В чл. 5 ЗЗЛПСПОИН лимитивно са изброени защитените лица.
Мерките за осигуряване на тази защита са посочени в Глава трета /чл. 33- чл.
40/. Съгласно чл. 38 ЗЗЛПСПОИН, чл. 21, пар. 7, съображения 39, 79 от Директива 2019/1937, когато срещу лице има образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, то има право да поиска прекратяване на това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били необходими за разкрИ.е на нарушение.
За да се ползва от защитата, предвидена в чл. 38 от ЗЗЛПСПОИН спрямо ответника следва да са налице следните условия: сигналът да е за нарушение, което попада в материалния обхват на закона, лицето да е узнало за нарушението в работен контекст, към момента на подаване на сигнала лицето да е имало основателна причина да счита, че информацията е вярна, както и лицето да попада в категорията изрично изброени лица. Районен съд Монтана е посочил, че ответникът попада в тази категория лица, но не е посочил към коя група лица точно. В чл. 5, ал. 2 са изброени седем групи лица, като общото между тях е, че лицата са или са били в работни отношения, предстоящи работни отношения или някакъв работен контекст с лицето, обект на сигнала. Определение за „работен контекст“ е дадено в ДР на ЗЗЛПСПОИН – „настоящи или минали работни дейности в публичния или в частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество, лицата получават информация за нарушения и в рамките на които тези лица могат да бъдат подложени на ответни действия, ако подадат такава информация.“.
В настоящия случай Ц. Н. е земеделски производител, също както и ответникът М. Т.. Не се твърди да се били в работни отношения или да бъде възможно да се подложи ответника на ответни действия, в резултат на подадения сигнал от страна на ищеца. Изнесените в сигнала данни за потенциални нарушения от страна на ответника не се твърди да са получени при работа в организацията или в друга организация, с която е работил сигналоподателя или е бил в контакт по време на работата си /§ 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛПСПОИН/.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът М. Т. не се ползва със защита по ЗЗЛПСПОИН и като е прекратил делото като недопустимо, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение, затова същото следва да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 210/06.02.2026 г., с което е прекратено 3 производството по гр. д. № 3234/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4