Решение № 25 от 05.02.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Карлово, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И.ов Гражданско дело № 20255320100383 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.342 ТЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „К.А.Т“ ЕООД, ЕИК: 204673398, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Сердика, ул. „Клокотница“ №2А, ет.5, офис 19, представлявано от управителя И. С. Г., чрез адв. С. Ж., против Ц. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и ответницата бил сключен Договор за финансов лизинг № *** от 03.07.2024 г., по силата на който Ц. В. Б. възложила на „К.А.т“ ЕООД (лизингодателя) да придобие лизинговата вещ – лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера ГТС“, рама № ********************, с рег. № ******, и да я предостави на ответника (лизингополучателя) за временно и възмездно ползване за срок от 36 месеца считано от датата на предаване на вещта. В изпълнение на договора за лизинг ищецът сключил договор за покупко-продажба на 03.07.2024 г. с „*************, по силата на който придобил собствеността върху лизинговия актив, избран от ответницата, срещу цена от 56 000 лева, платена с платежно нареждане № 100/113/38182080/04.07.2024 г. Лизинговата вещ била избрана и посочена от лизингополучателя, като всички рискове от частично или пълно погИ.е или повреждане на лизинговата вещ, включително и поради форсмажорни обстоятелства, били изцяло в негова тежест, от момента в който той я получава, до момента, в който същият я предава обратно на лизингодателя.

Твърди се, че за установяване факта на предаването на лизинговата 1 вещ, съгласно уговореното в чл. 1, ал. 6 от Договора за лизинг, страните се разбрали да бъде съставен приемо-предавателен протокол в три екземпляра, като с подписването му лизингополучателят потвърждава, че лизинговата вещ напълно отговаря на нуждите и изискванията му. Лекият автомобил бил предаден от лизингодателя на лизингополучателя на 03.07.2024 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол, в който било посочено, че вещта се приема без никакви забележки и недостатъци.

В част 2 от Договора били уговорени параметрите и условията за предоставяне на искания лизинг. За сумата от 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева) лизингодателят следвало да закупи от продавача ********* описания по-горе лек автомобил. Срокът на лизинга бил 36 месеца считано от датата на подписване на договора по аргумент от чл. 1, ал. 3 от Договора, а сумата за финансиране била 52 500 лв. (лизингополучателят запалтил авансово сумата от 3 500 лв. от общата цена на актива от 56 000 лв.). Сумата на финансиране от 52 500 лв. била усвоена със заплащането на пълната цена за придобИ.е на лизинговата вещ от лизингодателя на доставчика на 04.07.2024 г., която цена била заплатена по банков път на доставчика с цитираното по-горе платежно нареждане.

По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 30,00 % годишно за времето на ползване на предоставения лизинг, който лизингополучателят дължал на дружеството, а уговореният годишен процент на разходите бил в размер на 30,93 % (невключващ застрахователните премии). Плащанията следвало да бъдат извършвани по банков път, по банкова сметка на лизингодателя, описана в края на част 2-ра (Параметри на лизинга, стр. 5-та).

Възнаграждение за временното и възмездно ползване на лизинговата вещ било уговорено в погасителен план, „Приложение А“ към договора за лизинг.

Твърди се, че лизингополучателят заплатил сумата от 3500 лв. – авансова вноска, сумата от 432.68 лв. – застрахователна премия по застраховка „Г.О.“ и сумата от 2260,70 лв., с която била покрита частично първата месечна вноска по лизинга, след което преустановил плащанията. Лизингополучателят ползвал лизинговата вещ, но не заплатил дължимите лизингови вноски съгласно погасителния план както следва:

• Лизингова вноска № 1 с падеж 05.08.2024 г. – 21.01 лв. (гл. 00.00 EUR, лих. 10.74 EUR);

• Лизингова вноска № 2 с падеж 05.09.2024 г. – 2228.71 лв. (гл. 480.16 EUR, лих. 659.36 EUR);

• Лизингова вноска № 3 с падеж 05.10.2024 г. – 2228.71 лв. (гл. 492.16 EUR, лих. 647.36 EUR);

• Лизингова вноска № 4 с падеж 05.11.2024 г. – 2228.71 лв. (гл. 504.47 EUR, лих. 635.05 EUR);

2

• Лизингова вноска № 5 с падеж 05.12.2024 г. – 2228.71 лв. (гл. 517.08 EUR, лих. 622.44 EUR);

• Лизингова вноска № 6 с падеж 05.01.2025 г. – 2228.71 лв. (гл. 530.01 EUR, лих. 609.51 EUR);

• Лизингова вноска № 7 с падеж 05.02.2025 г. – 2228.71 лв. (гл. 543.26 EUR, лих. 596.26 EUR);

Общият размер на просрочените месечни лизингови вноски възлизал на сумата от 13 393.17 лв. От тази сума общият размер на непогасената изискуема главница по дължимите лизингови вноски била 3067.14 EUR или 5998.77 лв. Дължимата възнаградителна лихва върху сумата на финансиране за периода от 05.07.2024 г. до 05.02.2025 г. била в размер на 3780.72 EUR или 7394.40 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Договор за лизинг № ***/03.07.2024 г., лизингодателят бил длъжен да застрахова лизинговата вещ, като всички застрахователни премии по сключени застраховки „Г.О.“ и „А.“ били за сметка на лизингополучателя. Лизингодателят сключил застрахователен договор „А.“ в „Б.В.И.Г.“ ЕАД, полица № *****************, по силата на който заплатил застрахователна премия в размер на 1815.60 лв. (вноска № 1 в размер на 907.80 лв., платена на 05.10.2024 г. и вноска № 2 в размер на 907.80 лв., платена на 05.01.2025 г.), която сума не била заплатена от лизингополучателя на лизингодателя.

Съгласно договора за лизинг, лизингополучателят бил длъжен да заплаща дължимите данъци за вещта – чл. 2, ал. 6 от договора. Лизингодателят заплатил сумата от 237.09 лв. – данък МПС за 2024 г. (вноска 2), която сума не била възстановена от ответника на ищеца.

Поради липса на доброволно плащане от ответницата на дължимите по договора суми, за ищцовото дружество бил налице правен интерес от и предявяване на настоящия иск. „К.А.т“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми, представляващи непогасени задължения по сключен Договор за финансов лизинг № *** от 03.07.2024 г.:

- 5998.77 лева – дължими главници по лизингови вноски от номер 2 до номер 7, с падежи на 05.09.2024 г., 05.10.2024 г., 05.11.2024 г., 05.12.2024 г., 05.01.2025 г. и 05.01.2025 г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 21.02.2025 г., до окончателното плащане;

- 7394.40 лева – възнаградителна лихва върху сумата на финансиране за периода от 05.07.2024 г. до 05.02.2025 г., дължима съгласно лизингови вноски от номер 1 до номер 7, с падежи на 05.08.2024 г., 05.09.2024 г., 05.10.2024 г., 05.11.2024 г., 05.12.2024 г., 05.01.2025 г. и 05.01.2025 г.;

- 237.09 лева, представляваща данък МПС за 2024 г. – вноска №2, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 21.02.2025 г., до окончателното плащане;

3

- 1815.60 лева – платени застрахователни премии по застраховка „А.“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 21.02.2025 г., до окончателното плащане;

Претендират се и разноските по делото.

Ответницата, чрез особения си представител адв. Б. В., оспорва иска.

От извършения анализ на приложените към исковата молба доказателства се установявало, че ответницата е лишена от правото на възмездно ползване на лизинговата вещ – лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера ГТС“, регистрационен № ******.

Към исковата молба бил приложен талон за регистрация на МПС приложение №10. Видно от съдържанието на т.С от талона (физическо или юридическо лице, което може да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост) ползвателят на автомобила бил А.А.Б.. Това лице не било посочено в текста на договора за лизинг №***, нито в приложенията към него. Не бил ясен източникът на неговото право на ползване.

В изпълнение на задължението му за застраховане на автомобила, ищцовото дружество сключило застраховка „К.С.“ със ЗЕАД „Б. БИГ“ – приложение №11. Видно от текста на приложената полица за ползвател на автомобила бил посочен А.А.Б.. Отново не бил ясен източникът на правото му на ползване.

В хода на изпълнението на договор за лизинг №*** ищцовото дружество проявило необяснимо бездействие, а именно:

Съгласно чл.4, т.7 от договора след настъпването на падежа на третата поредна неплатена месечна вноска клиентът (ответницата) бил длъжен да върне автомобила на ищцовото дружество. Не били представени доказателства, че ищцовото дружество е предприело действия за връщане на автомобила.

Приложение В към договора за лизинг представлявало тарифа за такси събирани от ищцовото дружество. Съгласно т.10 от тарифата, за изпращане на напомнително писмо се събира такса в размер на 50.00 лв. Не били представени доказателства, че такава стъпка е била извършвана.

В светлината на гореизложеното, поради неизпълнение на договора от ищцовото дружество, ответницата била лишена от правото на ползване на автомобила, без да се излага на риск да извърши нарушение на разпоредби на Закона за движението по пътищата.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Договор за покупко-продажба от 03.07.2024 г., Договор за финансов лизинг № *** от 03.07.2024 г. и Приемопредавателен протокол от 03.07.2024 г. се установява, че между „К.А.т“ 4

ЕООД, в качеството му на лизингодател и ответницата Ц. В. Б., в качеството й на лизингополучател, е възникнало правоотношение, при което на ответницата е предадена за ползване собствена на лизингодателя вещ (лизингов актив) – лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера ГТС“, рама № ********************, с рег. № ******.

Съгласно договора за лизинг и погасителния план към него, общата сума за плащане възлиза на 28 632.35 евро /56 000 лева/, при лизингова вноска от 1139.52 евро месечно за период от 36 месеца и авансова такава от 1789.53 евро (платена при сключването на договора). Сумата за финансиране е 52 500 лева или 32211.38 евро. В договора е посочен фиксиран лихвен процент от 30.00 % за целия срок на договора, както и годишен процент на разходите – 30.93 %. Уговорено е също така плщането на такса за одобрение – 102.26 евро, без ДДС и такса за управление – 268.43 евро, без ДДС.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Договора за лизинг, лизингодателят е длъжен да застрахова лизинговата вещ, като всички застрахователни премии по сключени застраховки „Г.О.“ и „А.“ са за сметка на лизингополучателя. От приложената застрахователна полица № ***************** и дебит нота от 17.02.2025 г. се установява, че лизингодателят е направил застраховка „А.“ в Б.В.И.Г.“ ЕАД, като е заплатил застрахователна премия в размер на общо 1815.60 лв. (две вноски от по 907.80 лв.).

Съгласно чл. 2, ал. 9 от договора за лизинг „Всички такси, данъци, налози, парични глоби и други разходи във връзка със сключването на договора, възникнали по време на действието на договора, се заплащат или възстановяват от клиента“. Представена приходна квитанция от 25.09.2024 г. за платени от „К.А.т“ ЕООД 237.09 лв. – данък МПС за 2024 г.

От представеното копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство е видно, че е била извършена предварителна проверка по сигнал на „К.А.т“ ЕООД до 03 РУ-ОДМВР-П. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК – обсебване. В сигнала е било посочено, че на 03.07.2024г. в гр. П., дружеството, в качеството си на лизингодател, е сключило договор за лизинг с лизингополучателя Ц. В. Б., като по силата на договора на лизингополучателя е предоставен за временно и възмездно ползване лек автомобил „П.П.“ с peг. № *********. Лизингополучателят е поел задължение, упоменатото в договора, при неплащане на вноските, да върне лизинговата вещ. Ц. Б. е спряла плащанията, но не е върнала лизинговата вещ. Била е търсена на постоянния си адрес, където не е била открита. Било е установено, че тя и съпругът й А.А.Б. (в качеството на лице управляващо лизинговата вещ) са напуснали страната на 04.07.2024 г. през ГКПП-Калотина с лизинговата вещ. На 06.03.2025 г. е било снето допълнително обяснение от Й.К., който е посочил, че Ц. Б. е върнала автомобила на представител на дружеството в гр. Нюрнберг /Германия/, като е бил в добро състояние и на 05.03.2025 г. е бил докаран на самоход в България.