Решение № 562 от 18.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503659 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 265559 от 30.08.2021г., постановено по гр.дело № 10944/2018г. на Софийския градски съд, I ГО, 9 състав, са отхвърлени предявените от И. М. П. против В. И. Ч., Г. С. Ч.. и С. С. Ч., последните двама чрез законният им представител В. И. Ч., конституирани по реда на чл.227 от ГПК като наследници на С. Г. Ч., обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за плащане на сумата 44 700 лева, платена за погасяване на задълженията на С. Г. Ч. по договор за кредит от 23.10.2006г., сключен с „Райфайзенбанк”АД, и сумата 13 813,80 лева-лихва за забава върху главницата за периода от 15.07.2015г. до 30.07.2018г. и И. М. П. е осъдена да плати на В. И. Ч., Г. С. Ч.. и С. С. Ч., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2760 лева.

Въззивна жалба против решението е подадена от И. М. П., чрез пълномощника адв. П. Р.. Според жалбоподателката съдът е дал грешна правна квалификация на спорното право, посочвайки, че претенцията на И. Г. произтича от неформален договор за заем. Смята, че съдът е смесил отношенията между И.

Г. и синът й В. Г., на когото тя е предоставила пари в заем и отношенията между И. Г. и синът й С. Ч., на когото тя е погасила от свое име, но за негова сметка ипотечен кредит в „Райфайзенбанк” АД-отношения, които представляват неформален договор за поръчка. Сочи, че съдът правилно е установил, че претенцията е основателна, но неправилно е приел, че неоспорената платена сума е 41 700 лева, като не е съобразил, че с нарочна молба от 25.03.2021г. са представени доказателства за платени още 4 вноски по 750 лева всяка, които са 1 приети от съда. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства за датата, на която ищцата е поканила сина си С. Ч. да й върне платените суми, както и извода, че направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане е основателно. Смята, че вноските по кредита, които С. Ч. е плащал към „Уникредит Булбанк” АД са правени в периода от 20.07.2010г. до 20.11.2012г., поради което за последната вноска от насрещното вземане предвидената в закона давност е изтекла на 20.11.2017г. и тъй като възражението за прихващане е направено след изтичането на този срок, то и насрещното вземане е погасено по давност, поради което възражението за прихващане следва да се остави без уважение. Сочи, че дори да се приеме, че възражението за прихващане по отношение на главницата е основателно, то съдът следва да съобрази, че претендираната и доказана по размер главница е 44 700 лева, поради което и ответникът следва да бъде осъден да плати разликата в размер 985,71 лева (44 700 лева – 43 714,29 лева). Смята също, че следва да бъде присъдена и лихвата за забава върху главницата в пълния претендиран размер.

Предвид всичко изложено се иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторени разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ответници В. И. Ч., лично и като законен представител на Г. С. Ч.. и С. С. Ч., чрез пълномощника адв. А.И., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И.М. П.- Г. с искова молба, с която против С. Г. Ч. са предявени осъдителни искове за плащане на сумата 44 700 лева-главница, платена за погасяване на задълженията на ответника С. Ч. по договор за кредит от 23.10.2006г., сключен с „Райфайзенбанк”АД и сумата 13 813,80 лева-лихва за забава върху главницата за периода от 15.07.2015г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба и в уточнителните молби се твърди, че през м. януари 2011г. ищцата се върнала от Либия, където съпругът й работел и имала спестени средства в размер около 45 000-50 000 лева. Сочи се, че при завръщането й двамата синове на ищцата-С. Ч. и В. Г. я уведомили, че имат кредити към банки, в затруднено финансово състояние са и я помолили да им услужи с пари, които да й върнат с лихва. Твърди се, че ищцата и синове й се уговорили първо тя да услужи с пари на сина си В. за извършване на ремонт и обзавеждане на новозакупено от него жилище, а след като той започне да й връща парите, тя да започне да погасява кредита на другия си син -С. Ч. в „Райфайзенбанк”АД, като се уговорили, че С. ще й върне парите при поискване.

2

Ищцата твърди, че в периода от 15.08.2013г. до 15.05.2018г. платила общо 58 вноски, дължими от С. Ч., като изцяло погасила задължението му към Райфайзенбанк, като общо платила 44 700 лева главница. Твърди, че на 15.05.2018г. и в края на май 2018г. поканила ответника да й върне парите, но той не сторил това.

В молба-уточнение от 12.06.2019г. ищцата твърди, че между нея и ответника е сключен договор, по силата на който тя се задължила да погасява от свое име, но за сметка на ответника, банковия му кредит в „Райфайзенбанк България”АД до окончателното му плащане, като договорът бил сключен в началото на 2011г., а изпълнението започнало на 15.02.2013г. Твърди отново, че между страните била постигната уговорка когато другият син на ищцата – В. започне да връща на майка си сумите, които тя му е предоставила през 2011г., тя от своя страна да започне да погасява ипотечния кредит на другия си син С. от свое име за негова сметка. Поддържа, че в началото на 2013г. В. Г. започнал да връща на майка си на части получените суми, след което ищцата започнала да погасява на части от свое име за сметка на С. банковия му кредит. Уточнява, че уговорката била първо ищцата да погаси кредита в пълен размер, след което ответникът да й върне получената сума след поискване. Твърди, че след неколкократни покани от страна на ищцата за връщане на платената сума, ответникът не отговорил, което обусловило правният й интерес да предяви иск за връщане на сумите.

При условията на евентуалност се твърди, че ищцата е платила 58 вноски по кредита на сина си без основание, поради което иска връщането на платените суми.

В срока за отговор на исковата молба ответникът С. Г. Ч. не оспорва твърденията на ищцата, че през 2006г. е сключил договор за банков кредит с „Райфайзенбанк България” АД за закупуване на недвижим имот-апартамент в ж.к.

***. Твърди, че вземането на банката по договора за кредит било обезпечено с ипотека и със запис на заповед, авалиран от брат му В. Г.. Сочи, че през 2007г. по молба на ищцата, допуснал в закупения апартамент сестрите й Т. М. П. и Н. М. П., срещу уговорката Т. П. да прехвърли на ответника собствения си апартамент, намиращ се в кв. ***. Твърди, че Т. П. отказала да прехвърли апартамента си на ответника и той поискал двете да напуснат апартамента му в ж.к. *** или да му плащат наем. Твърди, че те нямали такава възможност, поради което ангажимент за това поела ищцата, която вместо наем плащала вноските по кредита му.

Ответникът оспорва твърденията за липса на основание за плащане на вноските по кредита, като сочи, че основанието е уговорката сестрите на ищцата да живеят в неговия апартамент безвъзмездно. Смята също, че основание за плащане на вноските е изпълнението на един нравствен дълг на ищцата, тъй като апартаментът на Н. П. бил прехвърлен на другия син на ищцата-В. и лелята се отказала от право на ползване върху имота.

Ответникът твърди, че в периода от 20.07.2010г. до 20.11.2012г. платил на „Уникредит Булбанк” АД вноски по договор за ипотечен кредит от 15.04.2010г. в общ размер 43 714,29 лева, който кредит бил отпуснат на ищцата и съпруга й за закупуване на недвижим имот. В тази връзка прави възражение за прихващане с вземането към ищцата, представляващо платените от него вноски по ипотечния кредит в периода от 20.07.2010г. до 20.11.2012г. в общ размер на 43 714,29 лева и лихва 13 275, 89 лева за перидоа от 26.10.2015г. до 22.10.2018г.

На 05.05.2019г. ответникът С. Г. Ч. е починал и с определение от 13.12.2019г.

3 съдът, на основание чл. 227 ГПК, е конституирал като ответници в производството наследниците му по закон съпругата В. И. Ч. и синовете му- Г. С.

Ч.. и С. С. Ч..

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че на 23.10.2006г. между „Райфайзенбанк България” АД и С. Г.

Ч. е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя Ч. сумата 30 000 евро за закупуване на апартамент №17 в ж.к.

*** 2, бл. 231, вх. 5, ет.1 с краен срок на погасяване 15.10.2021г.

Страните не спорят, че в периода от 15.08.2013г. до 15.05.2018г. ищцата е погасявала кредита на С. Ч. в „Райфайзенбанк България” АД.

На 29.04.2010г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 40, том I, рег. № 1069, дело № 33/2010г. , с който Г.С. Г. и И.

М. П., представлявани от пълномощника В. Г. Г., са придобили апартамент № 38, на 6 етаж в сграда № 5 в бл. 317 в ж.к. *** 3, със застроена площ 60,18 кв.м за сумата 53 000 евро, която продавачите са заявили, че са съгласни да бъде платена чрез банков кредит, предоставен на купувачите от „Уникредит Булбанк”АД на основание договор №10-TR 2593980 от 15.04.2010г.

На 29.04.2010г. е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, в полза на „УниКредит Булбанк”АД за обезпечаване вземането на банката по договора №10-TR 2593980 от 15.04.2010г.

По делото са представени 32 броя преводни нареждания, според които С. Ч. е плащал в „Уникредит Булбанк” АД вноски по кредит на Г.С. Г., като платената от него сума е в общ размер 43 714,29 лева.

Представена е разписка от 02.08.2010г., написана и подписана собственоръчно от Т. М. П. с ЕГН **********, според която Т. П. дължи на С. Г. наем за 14 месеца по 500 лева- от юли 20….г. до 15.08.2009г. за жилището му в гр.***, ж.к.***, бл. 231, вх.5, ап.17.

Под разписката, се съдържа изявление на И. М. П.: „уверявам, че Т. и Н. М.

П. няма да бъдат тормозени за парите, които дължат и няма да бъдат изхвърлени от апартамента на сина ми С., находящ се на горепосочения адрес, докато са живи”. Следва подпис и дата - 02.08.2010г.

Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 33, том I, рег. № 2417, дело № 30 от 20.05.2014г. с който Н. М. П. е продала на В. Г. Г. апартамент № 2 в гр.***, намиращ се партерния етаж в сграда на бул. „***” № 75 със застроена площ 43,50кв.м, заедно със зимнично и таванско помещение за сумата 10 000 лева, като според т.2 от нотариалния акт Н. П. си е запазила безвъзмездно и пожизнено правото на ползване върху продавания имот.

На 01.10.2014г. с декларация с нотариална заверка на подписа-акт№64, том първи, рег.№ 47492014г. Н. П. се е отказала от правото си на ползване върху недвижимия имот, предмет на нот.акт№33/2014г.

По делото е представена нотариално заверена декларация от 09.10.2018г., с която Т. М. П. е декларирала, че от 2008г. до настоящия момент, заедно със сестра й Н. М. П. живеят в ап. №17 в гр.***, ж.к.***, бл. 231, вх.5, ет.1, който е 4 собственост на племенника им С. Г. Ч., със знанието, че жилището не е тяхна собственост и без намерение за своене. Посочено е, че нямат сключен договор за наем за жилището през горепосочения период, поради което живеят в апартамента на основание устна уговорка със С. Ч., че се задължават да внасят в „Райфайзенбанк България” погасителните му вноски по договора за банков кредит, сключен за закупуване на апартамента и анексите към него. Посочено е, че част от вноските са внасяни лично, друга част е внасяна за тяхна сметка от сестра им и майка на С. Ч. –И. М. П..