Решение № 36 от 04.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Перник, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно административно наказателно дело № 20231700600039 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по протест и допълнителен протест на Районна прокуратура - П. против решение № 21 от 20.12.2022 г., постановено по НАХД № 116/2022 г. на Районен съд – Трън, с което обвиняемият С. И. К. е признат за невиновен по повдигнато обвинение по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С посоченото решение обвиняемият С. И. К. е признат за невиновен в това на *** г., около 17.40 часа, по път ***, общ. ***, обл. *** с посока на движение от *** към центъра на *** да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел 80 с рег. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2002 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.

В подадения протест и в допълнителния такъв , представителят на държавното обвинение излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин 1 се доказва виновността на обвиняемия и те несъмнено обосновават осъществен от подсъдимия състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, при наличието на предпоставките на чл. 78а от НК, поради което представителят на обвинението твърди, че К. следва да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „Глоба“. На първо място, представителят на обвинението възразява относно възприетото от първата инстанция, че липсва субективния елемент на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. В подкрепа на изложеното се сочат свидетелски показания, които установяват, че обвиняемият К. е бил уведомен както за своето задължение да извърши пререгистрация на закупеното МПС, така и за съответния срок и следващите се санкции при неизпълнение. На следващо място обвинението намира за неправилен и незаконосъобразен извода на първата инстанция, че незнанието за служебното прекратяване на регистрацията и наличието на съответните регистрационни табели изключват както умисъла, така и непредпазливостта. В допълнение прокурорът сочи, че в проведеното съдебно заседание пред първата инстанция К. заявил, че не е съзнавал, че върши престъпление, а единствено административно нарушение. Развиват се възражения, че степента на обществена опасност на деянието надвишава тази на идентичното административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, поради което деянието следва да се третира като престъпление от общ характер. В заключение се твърди, че по безспорен и несъмнен начин е доказано извършеното престъпление и виновността на обвиняемия С. К., поради което се иска последният да бъде признат за виновен и на основание чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или отмяна на решението и прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т. 8 от НПК, поради обстоятелството, че извършеното деяние представлява административно нарушение по реда на ЗДвП.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от страна на обвиняемия С. К. срещу депозирания протест.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Перник в съдебно заседание пред настоящата инстанция заявява, че поддържа протеста единствено в частта, в която е направено предложение решението на районния съд да бъде отменено, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК наказателното производство бъде прекратено, поради това, че извършеното деяние представлява административно нарушение по ЗДвП и същото следва да се изпрати на административно – наказващия орган за изготвяне на наказателно постановление.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, обвиняемият се е явил лично, заедно със своя защитник адвокат Р. З.. Защитникът на обвиняемия моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Твърди, че в акта, съставен на дееца, е допуснато нарушение, тъй като не са изпълнени разпоредбите на чл. 186, ал. 2 от Наредба № 45 от 2000 г., спрямо която при прекратяване на регистрацията на автомобила, деецът следва да бъде уведомен писмено за настъпилото събитие. В допълнение защитникът на обвиняемия сочи, 2 че ако К. е бил уведомен за настъпилото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, същият би предприел действия по отстраняване на причините и едва ли е щяло да се стигне до положение, в което да е обвиняем.

Обвиняемият С. К. поддържа становището на защитника си и моли решението на Районен съд - Трън да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение на Районен съд – Трън, въззивният съд в настоящия си състав, констатира следното:

Делото пред Трънския районен съд е образувано въз основа на внесено от Районна прокуратура гр. П. постановление, с което е направено предложение обвиняемият С. И. К. да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК да му се наложи административно наказание „Глоба“. Видно от приложения по ДП бюлетин за съдимост на С. К., същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.

78а от НК.

Въззивният състав след извършване на служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият С. И. К., с ЕГН:********** живее в ***, българин е, с българско гражданство, с *** образование, неженен, работещ, неосъждан, като същият е притежател на лек автомобил марка „Ауди“ модел 80 с рег.№ РК ***, който преди това бил собственост на З. К. В..

На *** г., около 17,40 часа, по път ***, общ. ***, обл. ***, с посока на движение от *** към центъра на *** обвиняемият К. управлявал процесния автомобил, като същият бил спрян от свидетелите К. Р. В. и Г. А. Г. в качеството им на полицейски служители в сектор ПП при ОДМВР – П.. При извършената проверка, полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от обвиняемия С. И. К., а до него пътувал свидетелят С. Д. П..

При проверката било установено, че автомобилът е служебно дерегистриран, за което свидетелят К. В. съставил АУАН № *** г. за административно нарушение по чл.140 ал.1 т.1., а свидетелят Г. А. Г. го подписал като свидетел. При извършена справка на АУАН № *** свидетелят А. Р. установил, че автомобил „Ауди“ модел 80 с рег. № *** е собственост на обвиняемия С. К., който с договор за покупко - продажба от *** г. го е придобил от свидетеля З. К. В.. От извършената справка се установило, че процесният автомобил е дерегистриран на *** г., като регистрацията е прекратена служебно /по реда на чл.18б, във вр. с чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/. На *** г. след като К. изпълнил и задължението си по пререгистрация на автомобила прекратената служебно регистрация била възстановена.

Изложената фактическа обстановка бе изведена от настоящият състав на съда, въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени и анализирани в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви, допустими и относими към предмета на делото. Фактическите изводи на въззивния съд се извеждат въз 3 основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К. В., Г. Г., С. П., З. В., обясненията на обвиняемия, както и писмените доказателства, съдържащи се в материалите, приложени по ДП № 46/2022 г. по описа на РУ – Т..

Настоящата инстанция намира, че от доказателствената съвкупност по делото по несъмнен начин се установява, че именно обвиняемият С. К. е извършител на инкриминирано от прокуратурата деяние.

Съдът намира, че първоинстанционният съд е правилно е постановил оправдателно решение по отношение на обвиняемия, но основанието за оправдаването му, които настоящият въззивен състав приема е различно от приетото от първостепенния съд. Според настоящата съдебна инстанция, районният съд неправилно е приел, че в съзнанието на обвиняемия не са били налице представи относно факта на дерегистрацията на моторното превозно средство и поради това е приел, че деянието му е несъставомерно от субективна страна. В конкретния случай обвиняемият е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, купувачът – приобретател на регистрирано МПС е длъжен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС. Чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства пък предвижда, че се прекратява регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В случая не се спори, че на посочените в предложението на РП – П. дата и място обвиняемият като водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел 80 с рег.№ *** е управлявал процесния автомобил, негова лична собственост, с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от *** г. Прието е от първостепенния съд, че е било налице незнание, че регистрацията на МПС е била прекратена служебно. По делото, обаче, се установи, че лекият автомобил е собственост на обвиняемия, което обуславя и задължението му като собственик да е наясно със задължението вменено в чл.145, ал.2 от ЗДвП. От друга страна, по делото са събрани доказателства, че при сключването на договора за покупко-продажба, нотариусът е уведомил обвиняемия за задължението му в едномесечен срок да регистрира закупеното от него моторно превозно средство в КАТ /в пледоарията му пред съда С. И. К. е направил изявление, че е знаел за едномесечния срок, в който е трябвало да регистрира автомобила, но не е имал време да го направи поради многото служебни ангажименти/.

Обстоятелството, че обвиняемият е знаел, че следва да регистрира закупения от него автомобил се установява и от показанията на свидетеля З. К. В. – продавач на автомобила, който е заявил изрично, че при сключването на договора за продажба нотариус И.М. е казал 4 на обвиняемия, че има едномесечен срок след покупката на автомобила да го регистрира в КАТ, както и че в края на *** г. обвиняемият му се обадил по телефона и му споделил, че все не намирал време да отиде до КАТ и да регистрира колата.

От друга страна, сравнението на съставите на чл. 345, ал. 2 от НК и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като административно нарушение и престъпление, като разликите са в предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им, но не и в обективната страна на деянията. В закона липсват критерии, установяващи основанията за разграничаване на административното нарушение от престъплението, поради което във всеки конкретен случай следва да бъде преценена от решаващия съд степента на обществена опасност на извършеното като критерий за извод дали деянието съставлява престъпление или административно нарушение/ в този смисъл е и решение № 114 от 26.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 377/2020 г., III н. о., НК, докладчик председателят Л. П./. Ако не се установява засягане на обществените отношения - обект на деянието, или това засягане е явно незначително, не е налице основен признак на престъплението, понеже деянието не е общественоопасно, като степента на обществена опасност на извършеното обосновава и вида на отговорността на извършителя в обсъжданите случаи - наказателна или административна.