Решение № 6116 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6116 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Р. Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19472/26.11.2023 г., постановено по гр.д. № 365/2023 г. по описа на СРС, 33 състав, са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника К. М. Д., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, аб. № *******, суми, както следва:

1709,58 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 05.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

47,76 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 05.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

1

С решението са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и тези по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за горницата до първоначално предявените размери.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 1047,87 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 367054/20.12.2023 г. от особения представител на ответника в първоинстанционното производство – К. М. Д..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Въззивникът счита, че Общите условия не са влезли в сила и не действат в отношенията между страните. Оспорва валидността на протокола от ОС на ЕС, на което е взето решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, както и на договора между ищеца и ЕС. Оспорва доказателствената стойност на т.нар. „извлечение от сметки“. Навежда твърдения за негодност на средствата за търговско измерване, които не са минали метрологична проверка. Поддържа, че вещото лице следвало да работи само по документи, намиращи се между кориците по делото. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковете – изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият – своя отговор на въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2

2079/05.01.2023 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника К. М. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, суми, както следва:

1740,19 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

290,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г. върху главницата за ТЕ;

50,51 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;

11,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до 30.11.2022 г. върху главницата за ДР.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******.

Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. М. Д. чрез назначения особен представител адв. Р. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва валидно сключен договор между ищцовото дружество и ЕС, протокол от ОС на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа, действието на Общите условия на ищеца, представените извлечения от сметки, изправността на уредите за отчитане на топлоенергията, както и количеството доставена ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на съдебносчетоводна и съдебнотехническа експертизи.

Видно е от Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./ № 14, том I, нот. дело № 14/1981 г. от 08.01.1981 г. на първи нотариус П.

Петров, с район на действие Софийски районен съд, че М.К. Д. е признат за собственик на следния недвижим имот: ап. 78, намиращ се в бл. *******, с площ 83,82 кв.м. От удостоверение от ГИС с изх. № 68-00-1584/25.11.2014 г. се установява, че стар адрес ж.к. „*******-320, се отнася за жилищни сгради с пл. № 407 и № 408, като за 407 отговаря настоящ адрес ж.к. „******* – ж.к.

„*******, вх. А и Б. Следователно недвижимият имот, предмет на Нотариален акт № 14 от 08.01.1981 г., отговаря на процесния имот с адрес гр. София, ж.к.

„*******.

Видно е от направената Справка за родствени връзки, издадена по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., че К. М. Д., ЕГН **********, е син на М.К. Д., ЕГН **********.

По делото са събрани още Протокол от 09.08.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на ж.к. „*******, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Т.С.“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокола, от което се установява, че на общото събрание са участвали етажните собственици, сред които М.К. Д. за ап. 78 /процесния имот/, наследодател на К. М. Д., като участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително този на М. Д..

О т Договор от 3183/28.08.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******-320 /възложител/ се 4 установява, че етажната собственост е възложила извършването на дяловото разпределение в сградата. на изпълнителя

От Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Т.С.“ ЕООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за срок от три години, като е предвидено същият да остава в сила между страните за още една година след изтичане на срока, ако няма възражения от страните.

По делото са представени и Съобщение към Фактура № 1005557159 с дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 740,86 лв. – окончателна сума за доплащане, както и Съобщение към Фактура № 1014104558 с дата на издаване 31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 996,56 лв. – окончателна сума за плащане. Представено е и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 1790,70 лв.

Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за получаване в размер на 161,51 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сума за доплащане в размер на 199,36 лв., както и 2 броя главни отчети за периодите от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен 5 счетоводител в сградата е бил „Т.С.“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 4 броя топломери върху 4 отоплителни тела, 1 щранг-лира, за която липсва техническа възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя по изчислителен път, както и два сертифицирани водомера за топла вода за отчитане на потреблението на топла вода. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1755,57 лв.

Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 1790,70 лв., от които 1740,19 лв. за главница за топлинна енергия и 50,51 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от датите на падеж на съответните фактури до 30.11.2022 г. е в размер на 300,83 лв., от които 289,57 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и 11,26 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Според вещото лице задължението за главници за ТЕ и ДР, считано от 05.01.2020 г., възлиза на 1709,58 лв., с ъ о т в е т н о 47,76 лв., за които суми са уважени и исковете в първоинстанционното производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд частта, с която са уважени частично исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ.