Решение № 6565 от 19.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6565 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100510832 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20038428/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2708/21 г. по описа на СРС, 119 състав, е отхвърлен предявения от ЗАД „А.Б.“ срещу И.

Д. С. иск за заплащане на сумата от 1875,62 лв., представляваща платени от ищеца като застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.01.2021 г. до окончателното плащане.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“ срещу решение № 20038428/27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 2708/21 г. по описа на СРС, 119 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че съдът неправилно е приел, че ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *******. Поддържа, че показанията на свидетеля, доведен от ответника, е следвало да се ценят съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед заинтересоваността му, както и че решението е постановено изцяло въз основа на показанията на св. П., който не 1 е пряк очевидец на инцидента, а е гледал видеозапис от камерите на магазина.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Счита, че дори и да се приеме, че ответникът е тръгнал пръв, то това обстоятелство е без значение. Твърди, че преди да предприеме движение назад ответникът не се е уверил, че пътят зад управлявания от него газокар е свободен и не създава затруднения за останалите участници в движението и по време на движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, като по този начин са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Счита, че възражението за съпричиняване, направено с отговора на исковата молба, е неоснователно. Посочва, че от обясненията на вещото лице по САТЕ, дадени в открито съдебно заседание, се установява, че възнаграждението за труд в оторизираните сервизи е по – високо. Твърди, че с оглед уговореното в чл. 10 от Специалните условия към застрахователната полица при частично увреждане на МПС застрахованият има право да избере официален автосервиз на съответната марка МПС в Република България, какъвто е „ТМ А.“ ЕООД за автомобили марка „Тойота“. Посочва, че в случая ремонтните дейности са извършени в посочения в уведомлението за щети сервиз и е извършено плащане на застрахователното обезщетение в размер, посочен в издадената от сервиза фактура. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е оставил без уважение доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение относно гаранционния срок на процесния автомобил. Твърди, че поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила по делото не са установени точно обстоятелствата и спорните факти, касаещи механизма на настъпване на процесното ПТП, приноса и вината за настъпване на процесното ПТП, както и размера на вредите. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемият – И. Д. С. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява 2 въззиваемият да е нарушил правилата за движение /чл. 40, ал. 2 ЗДвП/.

Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че св. М. е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра – в случая – да излезе от рсда на паркираните ППС, следва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават край него и да извърши маневрата като се съобразява с положението им, посоката и скорост на движение. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед на това, че към момента на потеглянето на лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис“, управляван от св. М., управляваният от въззиваемия газокар вече се е движел, то управляваният от нея лек автомобил е следвало да се съобрази с положението на газокара и да го пропусне. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че нарушението на задължението да пропусне движещия се по паркинга газокар от страна на св. М. е довело да причиняването на ПТП. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищецът ЗАД „А.Б.“ твърди, че на 26.06.2017 г. около 17,00 ч. в гр.

София при потегляне с газокар с рег. № 208843 на заден ход ответникът И. Д.

С. е реализирал удар с лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № *******, собственост на „Ф.“ ООД, управляван от Ю.А. М., като виновно му е причинил вреди. Посочва, че за регистриране на ПТП е съставена на 26.06.2017 г. декларация от собственика на газокара „С.“ ООД, в която е посочено, че газокарът не се ползва по пътната мрежа и няма застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е бил управляван от ответника. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП увреденият лек автомобил е имал сключена застраховка „Автокаско“ с ищцовото дружество, валидна за периода от 30.06.2016 г. до 29.06.2017 г. Посочва, че по образуваната в ищцовото дружество щета е изплатено на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ в размер 3 на 1860,62 лв. Твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу причинителя на вредата до размера на обезщетението, ведно с обичайните разноски за определянето му в размер на 15 лв. Посочва, че въпреки отправената регресна покана за доброволно плащане, ответникът не е платил претендираната сума. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1875,62 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за определянето му, в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.01.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът И. Д. С. оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на лицето, управлявало лекия автомобил, застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“, което е извършвало маневра „движение назад“. Оспорва да е извършено плащане от ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на процесния лек автомобил. Оспорва иска и по размер.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Не се спори между страните по делото, а и от представената като доказателство по делото застрахователна полица № 16 – 0300/355/5000145 се установява, че за лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, собственост на „Ф.“ ООД, е била сключена застраховка „Автокаско“ със ЗАД „А.Б.“, за срок от 1 година, валидна за периода от 30.06.2016 г. до 29.06.2017 г.

Не се спори между страните по делото, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 26.06.2017 г. за газокар с рег. № NN208843 не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са събрани гласни и писмени доказателства и е прието заключение на САТЕ.

Според представената като доказателство по делото декларация от 26.06.2017 г. от „С.“ ООД на 26.06.2017 г. в двора на фирмата около 17,00 ч. е настъпило ПТП между лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******, 4 управляван от Ю.А. М., и газокар на „С.“ ООД, управляван от И. Д. С..

Посочено е, че при маневра лекият автомобил, движещ се на заден ход, и газокарът, движещ се на заден ход, са се ударили. Описани са следните щети по лекия автомобил: задна броня, заден калник и заден стоп /всички от лявата страна/. Посочено е, че газокарът не се ползва по пътната мрежа и няма застраховка „Гражданска отговорност“.

На 27.06.2017 г. е заведено в ЗАД „А.Б.“ уведомление за щети от „Ф.“ ООД, в качеството на собственик на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******. В уведомлението е посочено, че при тръгване от паркинг пред магазин за плоскости при показването на автомобила, спрял мотокар тръгва назад и удря автомобила.

По делото са разпитани като свидетели Ю.А. М. и М.С. П..

От показанията на св. М. се установява, че през 2017 г. е управлявала процесния лек автомобил „Тойота“. Заявява, че e отишла да купува от магазина на фирма „С.“ обков и плоскости и спряла на паркинга на Военната рампа в гр. София, който бил с очертани паркоместа за автомобилите, успоредно един до друг. Посочва, че не си спомня дали е била тръгнала или не, когато усетила лек удар отзад. Ударът бил между автомобила, управляван от свидетелката, и мотокара. Заявява, че не си спомня какви повреди е имало по лекия автомобил, управляван от нея най – вероятно е била повредена бронята на автомобила. Потвърждава, че описаното в уведомлението за щета до застрахователя е попъленено от нея и че подписът под уведомлението е неин.

От показанията на св. П. /служител на „С.“ ООД/ се установява, че познава ответника И. Д. С., с когото са работили през 2017 г. във фирма „С.“ ООД. Посочва, че ответникът е работил като мотокарист и че през 2017 г. е имало инцидент с мотокара му. Св. П. заявява, че по време на инцидента е бил с гръб към мотокара, когато чул удар. Обърнал се и видял, че автомобилът, управляван от св. М., и мотокарът, управляван от ответника, са се ударили.

Посочва, че е прегледал камерите, които гледат към паркинга, и видял как се е случил инцидента. Заявява, че от видеозаписа на камерите е видял, че мотокарът се е движел съвсем леко назад, с много ниска скорост.

Същевременно св. М. е дала един път назад, спряла е, тръгнала е втори път и след това автомобилът и мотокарът са се ударили. Заявява, че преди удара 5 мотокарът се е движел назад не повече от 10 секунди. Посочва, че от прегледа на видеозаписите е видял, че мотокарът е тръгнал пръв – когато свидетелката потеглила, той вече се е движел назад. Заявява, че двустранен протокол за ПТП не е бил съставен, тъй като мотокарът не се движи по пътната мрежа и няма застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че за да може да получи обезщетение от застрахователя, св. М. помолила свидетеля да изготви декларация, в която да опише това, което е видял, като такава декларация е била изготвена от него.

Според неоспореното от страните заключение на САТЕ /въз основа на отразеното в декларацията от 26.06.2017 г. и в уведомлението за щети от 27.06.2017 г. / може да направи извод за следния механизъм на настъпване на ПТП – на 26.06.2017 г. около 17,00 ч. водачът на лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид“, с рег. № *******, е предприел маневра за движение на заден ход. В същия момент и място водачът на газокар, собственост на „С.“ ООД, също е извършил маневра за движение на заден ход, при която е настъпило съприкосновение с лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *******.

Според заключението на САТЕ от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са: поведението на водача на лек автомобил „Тойота Ярис Хибрид“, с рег. № *******, който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се съобрази с местоположението на газокара, и поведението на водача на газокара, който е предприел необезопасена маневра за движение на заден ход, без да се съобрази с местоположението на лекия автомобил.