Решение № 218 от 16.06.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1148/2024
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 16.06.2025
- Състав
- Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Ботевград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: И. Ц. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №
20241810101148 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„* Б.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., район И., ул.”К.”№*, с ЕИК:*, чрез пълномощник юрк.М. Р. Й., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Ц. С. Т. с постоянен и настоящ адрес:с.В., ул.В. №* и с адрес: гр.С., бул.Р. №*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1202 от 30.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от общо 686.27лв., представляваща парично вземане за периода от 21.09.2020г. до 09.12.2020г., произтичащо от сключен между страните договор № * със системен партиден номер *, от които сумата от 138.42лв. за неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и сумата от общо 547.85лв., представляваща неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и за сумата от 199.75лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., както и за законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 01.11.2023г./ датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както да се присъдят и разноските по настоящето дело и заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.237/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк.П. П. поддържа исковете и моли да бъдат уважени изцяло и се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът-Ц. С. Т. от гр.С., не е направила възражение по исковете и не е представила писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът е депозирала писмена молба с вх.№ 1123 от 07.02.2025г., изпратена по пощата с п.кл. от 05.02.2025г., с която оспорва исковете като заявява, че е правила справки в офис на ищеца след спиране на договора и оттам й е отговорено, че не дължи нищо, за което се е учудила как сумата е станала 138лв., не е уведомена, но е съгласна да ги плати. Оспорва сумите за неустойки.
1
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 30.11.2023г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 1202 от 30.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 138.42лв., представляваща парично вземане за периода от 21.09.2020г. до 09.12.2020г., произтичащо от сключен между страните договор № * със системен партиден номер * за неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и сумата от общо 547.85лв., представляваща неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и за сумата от 199.75лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., както и за законната лихва върху горната сума-главница, считано от 01.11.2023г./ датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане. В същата е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени първични счетоводни документи, за което са описани отделни данъчни фактури за конкретни периоди от време.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 11.04.2024г., след като е получил съобщение и препис от Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1933/2023г. по описа на РС-Ботевград на 2 2.03.2024г. Във възражението ответникът е заявил, че не дължи сумите.
Ищецът е бил уведомен на 11.06.2024г. за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №750 от 03.06.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1148/2024г. по описа на РС-Ботевград е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, депозирана на 28.06.2024г. в РСБотевград, изпратена по ел. поща на съда с дата от 27.06.2024г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
В исковата молба, по която е образувано настоящето гражданско дело №1148/2024г., е посочено, че между страните има сключен договор за електронни съобщителни услуги с № * от 10.05.2019г. със системен партиден номер *, към който договор са сключени съответните Приложения №1, с които са уговорени следните услуги: на 11.02.2020г. е подписано Приложение 1 за услуга 359882354646 с план „А1 Сърф S Февруари 2020 2г“, за срок от 24 месеца и към него, с оглед двугодишното тарифно обвързване е закупено устройство в брой на преференциална цена, с отстъпка - таблет PrestigioWIZE 3437 4G 1GB/8GB Bia; на 11.02.2020г. е подписано Приложение 1 за услуга 359882216263 с план „А1 Сърф XS Февруари 2020 2г“, за срок от 24 месеца и към него, с оглед двугодишното тарифно обвързване е закупено устройство в брой на преференциална цена, с отстъпка - Al Alpha Black+PH case; на 10.05.2019г. е подписано Приложение 1 за услуга 359888843910 с план „А1 ONE S Април 19 2г“, за срок от 24 месеца; на 24.07.2019г. е подписано Приложение 1 за услуга 359882097854 с план „А1 Сърф XS Май 19 2г“, за срок от 24 месеца и към него, с оглед двугодишното тарифно обвързване е закупено устройство в брой на преференциална цена, с отстъпка - апарат Nok 2.1 BlueCopper+PH ТТЕС cl.
Видно от представените по делото Общи условия (ОУ) на * Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на * Б. ЕАД в чл. 54.12 от ОУ е предвидено правото на * Б. ЕАД да прекрати едностранно Договора за услуги в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от потребителя е продължила повече от 124 дена. В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на 2 индивидуалния договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактурата, а неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно чл.27.2 от ОУ в случай, че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за плащане, * Б. ЕАД има право да преустанови достъпа до абоната до мрежата/мрежите или да прекрати договора за услуги.
Съдът приема, че страните са били в облигационни взаимоотношения, възникнали на основание описания по-горе договор, за който са издадени отделни фактури от ищеца за плащане от ответника, приложени в копия като писмени доказателства по делото.
Ответникът не е представил писмени доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 4787 от 27.05.2025г., изготвена от в.л. В. Л. Т., която страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че правилно са изчислени и фактурирани стойността на електронните съобщителни услуги, предоставени от ищеца и ползвани от ответника и незаплатени за периода от 21.09.2020г. до 09.12.2020г. на обща стойност от 138,42лв., за което са издадени три броя фактури, както следва: фактура № 417776376 от 21.09.2020г. за сумата от 73.07лв. с падеж на плащане 11.10.2020г.; фактура № 419720648 от 19.10.2020г. за сумата от 56.95лв. с падеж на плащане 08.11.2020г. и фактура № 421335584 от 19.11.2020г. за сумата от 8.40лв. с падеж на плащане 09.12.2020г. По отношение на неустойките за четирите отделни мобилни номера/**********, *, * и */ е начислена неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС или общо сумата от 174.90лв.
Също така е начислена и неустойка за всеки един от четирите мобилни номера за дадената отстъпка от цената на месечната такса, която е начислена за остатъчния период на договора или общо сумата от 146.32лв. В.л. Л. е изчислил и посочил в заключението си и размерът на неустойката за дадена отстъпка от цената на взетите от ответника три устройства, който размер е на обща стойност от 226.63лв. Сборът от трите вида неустойки е сумата от 547.85лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава за периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г. за всяко едно от вземанията, като общата стойност е сумата от 199.75лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 21.09.2020г. до 09.12.2020г. по сключен на 10.05.2019г. между страните договор № * със системен партиден номер *, е основателен и следва да се уважи за сумата-главница от 138.42лв./сто тридесет и осем лева и 42 стотинки/ като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземането на ищеца срещу ответника е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите между страните съгласие в сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги № * от 10.05.2019г. със системен партиден номер * заедно със сключените към него Приложения № 1 от 11.02.2020г., от 10.05.2019г. и от 24.07.2019г., за което срещу предоставените услуги ответникът следва да заплати ежемесечно цената им.
По делото е установено, че ответникът е страна по сключен с ищеца договор за далекосъобщителни услуги заедно с Приложения №1, описани по-горе, че са издадени три отделни фактури за стойността на ползваните услуги, които ответникът не е заплатил повече от 124 дни след настъпване на падежа по всяка една от трите фактури, а именно на 3
11.10.2020г., на 08.11.2020г. и на 09.12.2020г. Размерът на посочената по-горе сума е от общо 138.42лв. и е посочена като размер в приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. В. Л., която съдът кредитира като компетентна и обоснована. Освен това в писменото си изложение ответникът заявява, че не е заплатил досега сумата от 138лв., тъй като не е уведомена затова от ищеца.
С оглед на тези обстоятелства се установява съществуване на неплатено задължение по издадената заповед за изпълнение в размер на 138.42 лева, представляваща общата стойност на незаплатена далекосъобщителна услугаПК/Г по сключен между страните Договор за далекосъобщителни услуги № * от 10.05.2019г. със системен партиден номер *.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за съществуване на вземането за законната лихва за забава върху сумата-главница от 138.42лв. за периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г. е основателен и следва да се уважи само за сумата от 41.02лв./четиридесет и един лева и две стотинки/, която съдът изчисли с оглед на приетата по делото ССчЕ, изготвена от.в.л. В. Л.. Установи се, че се уважава искът за сумата-главница от 138.42лв., както и че ответникът е изпаднала в забава и не е заплатила стойността на ползваните от нея далекосъобщителни услуги в периода от 12.10.2020г. до 01.11.2023г., след като вземането е парично и е падежирало, т.е. е станало ликвидно и изскуемо.
Искът за разликата до пълния предявен размер над сумата от 41.02лв. до пълния предявен размер от 199.75лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Вторият главен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от общо 547.85лв. лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на описаните по-горе договори е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 174.90лв./сто седемдесет и четири лева и 90 стотинки/, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за ползваните четири отделни мобилни номера/**********, *, * и */, по следните правни съображения: