Решение № 343 от 13.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103713 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк” АД срещу ЕТ „В. – В. П.“, В. П. П. и Р. С. П., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците за сумата от 21 987.42 лева – главница по договор за банков кредит – овърдрафт № ***/*** г. и анекси към същия, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното й изплащане, за сумата от 276.56 лева – договорна лихва за периода от *** г. до *** г., за сумата от 3 692.95 лева – лихва върху просрочената главница за периода от *** г. до *** г., както и за сумата от 2 000.25 лева – наказателна лихва за периода *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № ***/*** г. на Великотърновския районен съд.

Ищецът твърди, че на *** г. между „УниКредит Булбанк” АД – кредитор, от една страна, и ЕТ „В. – В. П.“ – кредитополучател, и В. П. П. и Р. С. П. – солидарни и ипотекарни длъжници, от друга страна, е сключен договор за банков кредит овърдрафт, по силата на който на кредитиполучателя е отпусната сумата от 60 000.00 лева със срок за издължаване до *** г. Заявява, че длъжниците са преустановили пълното погасяване на дължимите вноски, 1 считано от м. декември 2014 г., като от този момент същите са изпаднали в просрочие.

Ответниците оспорват исковете. Заявяват, че в периода от *** г. до *** г. за погасяване на кредитното задължение са внесени суми в общ размер от 69 638.40 лева, поради което към последната дата няма неплатена главница, която да влече договорна и наказателна лихва. Сочат, че така внесената сума е неправилно разпределяна от банката за покриване на кредитното задължение.

Считат, че клаузите на Анекси № 2, 3, 4, 5 и 6 са неясни, поради което въпросните анекси нямат действие между страните, а в Анекс № 5 има и явно изразено несъгласие. Оспорват клаузите на договора за кредит и тези на Анекси № 2, 3, 4, 5 и 6, с които се посочва начина на изчисляване на дължимите договорна и годишна лихва за просрочие като неравностойни и нищожни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Твърдят, че банката самоволно и без да ги уведоми е променяла лихвения процент по кредита, като е формирала лихвени вземания по неясни правила и неуточнена методика, поради което са завели дело за неоснователно обогатяване.

В допълнителна молба ищецът обръща внимание, че в Анекс № 6 от *** г. е посочено какъв размер от отпуснатия кредит е погасен до този момент, а именно – сумата от 112.58 лева, както и че дължимият остатък възлиза на 59 887.42 лева. В тази връзка сочи, че именно този последен анекс и плащанията след неговото подписване са релевантни за проследяване на остатъка от дължимите суми по кредита. По повод твърдението за наличие на неравноправни клаузи в договора и в неговите анекси сочи, че разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП не намират приложение, доколкото договорът не е потребителски.

В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител и не заема допълнително становище по исковете.

Процесуалният представител на ответниците моли за прекратяване на производството с аргумента, че вземанията са прехвърлени на трето неучастващо по делото лице, поради което ищецът не е носител на същите. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани, а евентуално – като погасени в хода на процеса.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните 2 доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 от Закона за задълженията и договорите.

Възражението на ответниците за недопустимост на производството при твърдението, че в хода на същото процесните вземания са прехвърлени на трето за делото лице е неоснователно по аргумент от чл. 226, ал. 1 ГПК, според която разпоредба ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено на другиго, делото продължава своя ход между първоначалните страни.

От представените писмени доказателства се установява и не се спорно между страните, че на *** г. между „Уникредит Булбанк” АД – кредитор, от една страна, ЕТ „В. – В. П.“ – кредитополучател, от друга страна, и Р. С. П. – солидарен длъжник, от трета страна, е сключен договор за банков кредит овърдрафт, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер от 60 000.00 лева срещу задължение за връщане на предоставената сума в срок до *** г.

В периода от *** г. до *** г. между страните са сключени общо шест анекса към договора за кредит, с които са изменяни и добавяни различни клаузи, включително относно крайния срок за погасяване на задълженията, като с Анекс № 4 като втори солидарен и ипотекарен длъжник е включен В. П.

П., а в Анекс № 6 е посочено, че към датата на сключването му размерът на дълга по кредита възлиза на 59 887.42 лева, както и че крайният срок за погасяването му е *** г.

Съгласно разпределението на доказателствата тежест, за основателността на исковете ищецът следваше да установи съществуването на вземанията, предмет на договора за банков кредит, както и техния размер, а именно – валидно облигационно правоотношение между „УниКредит Булбанк” АД – кредитор, от една страна, и ЕТ „В. – В. П.“ – кредитополучател, и В. П. П. и Р.

С. П. – солидарни и ипотекарни длъжници, от друга, по което е изпълнил поетите задължения съобразно уговореното, както и размера на вземанията и тяхната изискуемост.

В случая въз основа на посоченото в Анекс № 6 от *** г. съдът приема за безспорно установено, че към датата на неговото сключване ответниците са 3 дължали връщане на сумата от 59 887.42 лева, доколкото за погасяване на задълженията си до този момент са изплатили общо 112.58 лева. Съдът приема за установено също, че съгласно посоченото във въпросния анекс крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е *** г., т.е. задълженията отдавна са падежирали. От представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца е видно, че към датата на подаване на исковата молба задълженията по кредита включват 21 987.42 лева – главница, 276.56 лева – договорна лихва и 5 693.20 лева – сборно обезщетение за забава, от което 3 692.95 лева – лихва върху просрочената главница и 2 000.25 лева – наказателна лихва. При това положение в тежест на ответниците беше да установят правопогасяващото си възражение, че в периода от *** г. до *** г. за погасяване на кредитното задължение са внесени суми в общ размер от 69 638.40 лева, поради което към последната дата няма неплатена главница, която да влече след себе си договорна и наказателна лихва, както и възражението, че така внесената сума е неправилно разпределяна от банката за покриване на кредитното задължение. Такова доказване обаче не беше проведено от ответниците, които не установиха съответните възражения, въпреки че за целта съдът уважи искането им за допускане на счетоводна експертиза, която не беше изготвена поради невнасяне на определения депозит.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за неравноправност и нищожност на клаузите на договора за кредит и тези на Анекси № 2, 3, 4, 5 и 6, с които се посочва начина на изчисляване на дължимите договорна и годишна лихва за просрочие, като приема, че кредитополучателят, което е решаващото обстоятелство в случая, няма качеството на потребител по § 13 от ЗЗП, респ. че не може да се ползва от защитата, установената в глава шеста от ЗЗП. За да достигне до този извод, съдът приема, че ответникът В. П. П. е сключил договора в качеството си на едноличен търговец с фирма „В. – В. П.”, предвид на което същият няма качеството потребител, самият договор не се явява потребителски и възраженията в тази връзка не следва да бъдат обсъждани допълнително.

Предвид на горното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълните им размери.

Във връзка с обстоятелството, че въз основа на издадения в заповедното 4 производство изпълнителен лист по молба на ищеца е образувано изп. д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ В. Г., което е приключило с протокол за предявяване на разпределение от *** г., с който в полза на „АПС Бета България“ ООД /частен правоприемник на „Уникредит Булбанк” АД/ е разпределена сума в общ размер от 196 917.42 лева, следва да се има предвид, че съгласно т. 9 от ТР № 4 от 18.6.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, нормата на чл. 235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Или иначе казано, в настоящото производство съдът не може съобрази плащанията по изпълнителното дело и да постанови отхвърляне на исковете, поради плащане в хода на процеса. Обстоятелството, че претендираните суми са събрани от ответниците чрез способите на принудителното изпълнение следва да се съобрази от самия ищец или от неговия частен правоприемник, които следва да се наясно с този факт и да не предприемат опити за повторно събиране на сумите, респ. това обстоятелството може и следва да бъде съобразено от съдебния изпълнил в случай на недобросъвестно поведение от кредитора.

Неоснователно е и възражението, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 19300/2015 г. на Софийския районен съд е прието за установено, че ответниците не само са погасили задълженията си към ищеца, но и са надплатили същите. Видно е от решението по цитираното дело, че същото е с предмет неоснователно обогатяване на кредитора с надвнесени суми за конкретни такси, като в същото никъде не е посочено /а и не е било предмет на разглеждане/, че ответниците са погасили всички задължения по договора за кредит.

По разноските:

Предвид изхода на делото в тежест на ответниците следва да се присъдят направените от ищеца разноски за производството в общ размер от 2 240.55 лева, или 1 145.58 евро, включващи заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.

5

В тежест на ответниците следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, които възлизат на сумата от 1 698.37 лева, или 868.36 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „В. – В. П.“, ЕИК ***, В. П. П., ЕГН ********** и Р. С. П., ЕГН ********** дължат солидарно на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536 сумата от 11 241.99 евро, равняваща се на 21 987.42 лева – главница по договор за банков кредит – овърдрафт № ***/*** г., Анекс № 1/*** г., Анекс № 2/*** г., Анекс № 3/*** г., Анекс № 4/*** г., Анекс № 5/*** г. и Анекс № 6/*** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 141.40 евро, равняваща се на 276.56 лева – договорна лихва за периода от *** г. до *** г., сумата от 1 888.18 евро, равняваща се на 3 692.95 лева – лихва върху просрочената главница за периода от *** г. до *** г., както и сумата от 1 022.71 евро, равняваща се на 2 000.25 лева – наказателна лихва за периода *** г. до *** г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № ***/*** г. на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „В. – В. П.“, ЕИК ***, В. П. П., ЕГН ********** и Р. С. П., ЕГН ********** да заплатят на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536 сумата от 1 145.58 евро, равняваща се на 2 240.55 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 868.36 евро, равняваща се на 1 698.37 лева, представляваща разноските в производството по ЧГД № ***/*** г. на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.