Решение № 341 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 983/2023
- Вид
- Решение № 341
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 12.04.2024
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.127, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 14, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14, ал.4 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 ал.4, ал.5 и ал.6 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 ал.4, ал.5 и ал.6 · Закон за местните данъци и такси
- чл.8, т.1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 341 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330200983 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 67 от 30.06.2022г. на Директорa на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, с което на „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 203791536, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.14, ал.4, вр. чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят, „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ” ООД, по съображения, изложени в жалбата, в допълнително становище и в съдебно заседание чрез адв. Л., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноските по делото.
Административнонаказващия орган – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Не взема становище по делото.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН Серия: 66090000548/20.04.2022г. бил съставен затова, че дружеството-жалбоподател „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 203791536 не е подало информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи 1 значение за определянето на данъка по чл.14, ал.4 от ЗМДТ, вр. чл.14, ал.1 от ЗМДТ, относно новопридобит недвижим имот на адрес: гр. Пловдив, местност „Прослав“ с идентификатор *** в законоустановения двумесечен срок. Същият е придобит чрез покупка с Нотариален акт № 16/01.06.2021г.
Информация по чл.14, ал.4 от ЗМДТ, вр. чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, била подадена в Дирекция МДТ Община Пловдив с декларация с вх. № 10642/ 20.04.2022г. Двумесечният срок е изтекъл на 02.08.2021г. вкл.
Всъщност подадена декларация била и повод да бъде установено нарушението на 20.04.2022г. и да бъде съставен процесния АУАН.
Констатираното нарушение било квалифицирано от свид. М. Х., на длъжност „***“ при Община Пловдив, като такова по чл. 14, ал.4, вр. чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващо жалбоподателя лице.
Въз основа на АУАН, наказващият орган издал обжалваното НП.
Процесният имот представлява земеделска земя и спрямо него не е провеждана процедура по смяна на статута от земеделски в неземеделски нужди.
Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото: писмо изх. № 20-34324/26.07.2023г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър и писмо Изх. № РД -12-02-1378-3/25.07.23г. от Общинска служба „Земеделие“ – Пловдив, писмо Изх. № РД – 12-02-13781/05.06.2023г., писмо от Общинска служба „Земеделие“ – Пловдив Изх. № РД-12-02-2552-1/07.11.23, документ от Дирекция „Устройство на територията“ Район „Западен“ община „Пловдив“, данъчна деkларация по чл.14 ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот, оправомощителни заповеди, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаната в качеството на свидетел в съдебно заседание - актосъставителят М. Х..
Свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи,че процесният имот е в регулация, защото има заверка за поземлен имот, който е в строителни граници, втора зона, не е земеделска земя.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като произтичащи от достоверен източник, но само дотолкова, доколкото съответстват на писмените доказателства по делото и служат за установяване на обективната истина.
Съдът изцяло кредитира приложените и събрани по делото писмените доказателва.
От правна страна:
АУАН и НП са издадени от комптентни органи, видно от приложените 2 по административната преписка оправомощителни заповеди. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на представляващ дружеството-жалбоподател. Дадено е и описание на нарушението и правна квалификация.
Въпреки установеното, съдът намира,че обжалваното наказатено постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По силата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗМДТ предвижда, че за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Според същата с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Изрично в ал.3 на същия член е посочено,че не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
От писмените доказателства по делото - писмо изх. № 2034324/26.07.2023г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър, писмо Изх. № РД -12-02-1378-3/25.07.23г. от Общинска служба „Земеделие“ – Пловдив, писмо Изх. № РД – 12-02-1378-1/05.06.2023г., писмо от Общинска служба „Земеделие“ – Пловдив Изх. № РД-12-02-2552-1/07.11.23г. по безспорен начин се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор идентификатор *** е земеделска земя и спрямо него не е провеждана процедура по смяна на статута и предназначението на земята от земеделска в такава за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи. Отразяванията в кадастралната карта и регистри, че имотът бил урбанизирана територия не доказват реални изменения на статута и предназначението му по надлежен ред, а сочат единствено, че същият, като земеделска земя, се намира в землището на град Пловдив.
В този смисъл отговорността на дружеството-жалбоподател е 3 неоснователно ангажирана, доколкото процесният имот не се облага с данъци, предвид статута му на земеделска земя, съответно и не може на жалбподателя да му се вмени задължение по чл.14, ал.4, вр. ал.1 от ЗМДТ.
За по-голяма прецизност, от страна на съда следва да се отбележи, че неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.127, ал.1 от ЗМДТ, доколкото относима към настоящия казус е разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ЗМДТ.
По разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита от 24.01.2023г. С оглед материалния интерес от 100 лв. и на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата /след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски, за основателна до пълния размер от 400 лв., доколкото е поискан минимумът от Наредбата. Следва да се осъди Община Пловдив за тази сума от 400 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 67 от 30.06.2022г. на Директорa на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, с което на „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 203791536, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.14, ал.4, вр. чл.14, ал.1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ;
ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „КОЛЕГЕР ИНВЕСТ” ООД, ЕИК 203791536, сумата в размер от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4