Решение № 212 от 25.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. ХАСКОВО, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. Н.

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600769 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 45/14.09.2023 г., постановена по НЧХД № 940/2022 г.

Районен съд-Хасково е признал подсъдимата Д. С. Т. от гр.Х. за виновна в това, че в периода 02.09.2022-04.09.2022 година в гр.Х. нанесла публична обида на Г. К. П. от гр.Х., като по друг начин – в социалната мрежа „Фейсбук“ публично употребила изрази, унизителни за честта и достойнството му, поради което и на основание чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.78а от НК е освободил същата от наказателна отговорност, която заменил с наказание „глоба“. Подсъдимата е призната за невинна по част от фактите, включени в първоначално предявените рамки на това обвинение - за това, че престъплението е извършено в периода 01.09.-05.09.2022 година, както и че е извършено чрез разпространяване на обидата в интернет-сайтовете „******* *********“ и „***** ***** * ****“. Подсъдимата е призната за невиновна и по второто й предявено обвинение – за това, че в периода 01.09.-05.09.2022 г. в гр.Х. в съучастие като извършител с И. Е. Б. (помагач) в публикация, разпространена по друг начин – социалната мрежа „Фейсбук“ и в 1 интернет-сайтовете „****** ****“ и „****** **** ** ****“ публично разгласила позорни обстоятелства за Г. К. П., поради което е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Подсъдимият И. Е. Б. също е признат за невиновен в извършването на това престъпление, квалифицирано за него като такова по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.4 от НК. Гражданският иск, предявен от Г. К. П., е бил уважен само против подсъдимата Д. Т. и само относно вредите, произтичащи от престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК и то частично – за сумата 2 500 лева, а до пълния предявен размер до 5 000 лева е бил отхвърлен.

Изцяло е отхвърлен вторият заявен от тъжителя и приет за съвместно разглеждане иск - за равняващо се на 10 000 лева обезщетение за произтеклите от престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.20 ал.2 /съответно чл.20 ал.4/ от НК неимуществени вреди, нанесени от двамата подсъдими. В тежест на подсъдимата Д. Т. са възложени направените от частния тъжител разноски, както и дължимата към бюджета държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Въззивна жалба против тази присъда е постъпила от подсъдимата Д. Т..

Първоначално бланкетна и изразяваща принципно недоволство от постановения акт, жалбата е била допълнена и конкретизирана от назначения служебен защитник след допуснатата правна помощ в отговор на изрично отправеното от подсъдимата искане за професионална юридическа подкрепа, съчетано с декларация за материални затруднения и неспособност за собствено финансиране на такава.

Формулираните от защитника Н. доводи са за неправилност, необоснованост и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Поддържа се, че процесуалните пороци се коренят в липсата на всестранно, обективно и пълно изследване на всички относими към обвинението факти, както и в недостатъците на оценъчната дейност, лишена от задълбоченост и яснота. Акцентът в жалбата са всъщност доводите за допуснатите от съда нарушения на материалния закон и отсъствието на достатъчна доказателствена подкрепа на предявените от обвинението факти. В тази връзка след анализ на значимите за съставомерността на престъплението „обида“ признаци защитникът критикува възприетото от съда относно неприемливия характер на инкриминираните изрази, като счита, че те не могат да бъдат приети за унизителни съгласно общоприетите правила и морал, а именно последните следвало да бъдат решаващи при оценката за неправомерност. Твърди се още, че подсъдимата не е конкретизирала лицето-адресат на писменото изложение, представляващо изява на конституционното й право да изрази 2 отношение и несъгласие към определени явления, в подкрепа на което било и обстоятелството, че текстът бил публикуван в профила на подсъдимата във „Фейсбук“, а достъп до него имали само т.нар. „приятели“, сред които тъжителят не присъствал. В този смисъл липсвало и намерението изложението да достигне до знанието на П., което от една страна изключвало елемента „в негово присъствие“, а от друга – умисъла за увреждане. Наред с това се поддържа, че съдът признал подсъдимата за виновна по непредявен от обвинението период на престъплението и при липсата на доказателства, установяващи начина за узнаване на обидата, доколкото показанията на разпитаната свидетелка С. С. отхвърлили заявената в тъжбата позиция относно механизма, по който инкриминираният текст бил възприет от П.. Така аргументирано, исканото в жалбата е за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна. Независимо от това, искане за цялостно отхвърляне на гражданския иск не се отправя, вместо което се твърди прекомерност на присъденото в полза на тъжителя обезщетение, без заявка за изменение или отмяна на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Недоволен от присъдата е и повереникът на тъжителя, естеството на чиито доводи е идентично с това на защитните, макар и с противоположно на тях съдържание, последното намиращо се в допълнението към депозираната въззивна жалба, където се изяснява и действителния характер на отправеното искане – да се отмени присъдата не изцяло (както първоначално е било заявено), а само относно престъплението „клевета“, в което са били обвинени и двамата подсъдими. Твърди се от повереника, че съдът неправилно не е разграничил в своя акт обидните и клеветническите изрази, като приел за обида и нанесената клевета, с което мотивирал оправдаването както на Т., така и на Б.. Поддържа се още, че в частната тъжба тази диференциация на употребените в писмения текст изрази била категорично извършена, поради което нямало основание съдът да не възприеме предложената от обвинението интерпретация, на която подробно повереникът се спира в своята жалба, описвайки както съдържанието на инкриминираните словосъчетания, така и собственото им тълкувание в контекста на засегнатия обществен облик на пострадалия. Категорично на следващо място се отрича написаното от подсъдимата да представлява упражняване на гарантирано от Конституцията право на свободно слово, доколкото текстът съдържал неистински и в същото време позорни за тъжителя обстоятелства, целящи злепоставянето му в обществото. Що касае подсъдимия Б., то повереникът счита за доказано и предявеното против него обвинение, доколкото този подсъдим бил собственик на 3 двата сайта, а въпросните публикации не упоменавали името на техния автор, нито редакторския екип, който ги е подготвил. Освен това, Б. съзнавал същността на публикациите и следователно целял постигането на увреждащия тъжителя резултат, с което и подпомогнал Т. да реализира престъпното си поведение, сочи още повереникът в подкрепа на искането за осъждане на този подсъдим. Както вече се посочи по-горе, повереникът моли присъдата за бъде отменена в оправдателната й част /относно двамата подсъдими/ и да бъде постановена друга, с която същите да бъдат признати за виновни в извършването на квалифицирана клевета. Относно подсъдимия Б. жалбата не съдържа искане за налагане на конкретно наказание, въпреки че се атакува наложеното на Т. такова, като се настоява да бъде отменено приложението на чл.78 ал.1 от НК и вместо това тя да бъде наказана с глоба в размер на 5 000 лева и обществено порицание. Обжалва се и гражданско-осъдителната част на присъдата, но само относно отхвърлянето на иска за репарация на произтеклите от клеветата вреди, като се отправя претенция за цялостно удовлетворяване на заявения в тъжбата размер.

В съдебното заседание пред въззивния съд защитникът поддържа своята жалба, като се придържа към представените доводи и отправените в нея искания, които допълва с претенцията за цялостно отхвърляне на уважения от първоинстанционния съд граждански иск.

Подсъдимата споделя жалбата на своя защитник. Акцентира върху липсата в писмения текст на ясна заявка относно неговия адресат, както и върху отсъствието на социална или друг род комуникация с тъжителя, която да предполага възможността за нанасяне на обида. Искането й е да бъде оправдана.

Повереникът също поддържа своята жалба. Относимите към предмета на делото доводи, заявени в хода на съдебните прения, са изцяло тъждествени с изложените в писмена форма, а тези, отклоняващи се от фактическите предели, формулирани от самото обвинение, неналагащи детайлното им представяне.

Частният тъжител подкрепя становището на своя повереник. От изказаното в личната му защита значимо за предмета на делото е единствено твърдението за безспорна доказаност на авторството на двете инкриминирани деяния, а без процесуална стойност – ориентираната към собствената му оценка и социален интегритет с претенции за ноторност заключителна реч.

Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

4

Съдебното производство пред Районен съд-Хасково е образувано по тъжба на Г. К. П., в която той е изложил факти за извършени от подсъдимите Д. Т. и И. Б. престъпления против личните му права – правото на чест и достойнство и правото на добро име в обществото, т.е. твърдяло се е, че са извършени престъпленията „обида“ и „клевета“, нанесени чрез изготвянето на писмен текст, публикуван в социалната мрежа „Фейсбук“ (той се приема за обиден) и друг текст – публикуван в сайтовете „****** *****“ и „***** *** ****** * ***“ (приет според заявеното в тъжбата като клеветнически). По-конкретно в тъжбата е било посочено, че подсъдимата Т. в личния си „фейсбук-профил“ е адресила към П. следното обидно за него съдържание: „******, ****** джентълмен от В…“; „многострадално Геновево /клето общинско съветниче/“; „***********. Трансплантираните хора не се напиват през вечер безпаметно…“; „Да помогнем на клетото общинско съветниче да откаже алкохола“; „Следните състояние на пациенти увеличават шансовете от усложнения след трансплантация, употреба на алкохол, цигари и наркотици. Толкоз“; „****** ****** некво клето общинско съветниче за компания…“; „******, жалко общинско съветниче, не само си алкохолик, но си трансплантиран, защото беше алкохолик. Казах“; „В чест на жалкото общинско съветниче, което е с ТЕЛК, но не отрезвява. Наздраве *****. Мазноооо.Чалга;

„Еми ******, алкохолик си и това е. Който трябва го знае и който трябваше го научи. Точка“; „П., разбрах, че си намалил пиенето. Снощи вместо литър, си изпил 750 мл. Има надежда“. Относно клеветящите го обстоятелство, тъжителят е поддържал, че те се съдържат в публикации от два интернет-сайта (горепосочените), от които публикации в тъжбата са представени извадки, без разграничение относно конкретната медия, която ги е излъчила, но с ясно, макар и обобщено описание на текста, който се приема за опозоряващ: „Некви *******, ******** джентълмени от В. да не си въобразяват, че могат да се вихрят в града ни“; „Многострадална Геновево /клето общинско съветниче/ хайде ако обичаш да спреш да ни занимаваш с болестите и телковете си. Много рев, много сълзи, напълни Хасковската река – чак потоп стана. Ако искаш някой да те съжалява, ние няма да сме тези.“; А че специално ти получаваш няколко заплатки вчера вече казахме. Това че си с ТЕЛК, не ти дава никакво предимство да те назначат без конкурс на държавни позиции“; „Изглежда грешно си разбрал, че като си с ТЕЛК всички ние сме длъжни да те търпим и да ти се надупим? Да не ни бъркаш с черния П. Иначе да се знае…. *************. Трансплантираните хора не се напиват през вечер безпаметно.“; „Иначе не е особено велико, че си общински съветник, който се обръща към хората от града с обръщението БОКЛУЦИ“. Уточнено е след това в 5 тъжбата, че гореописаното е цитирано като „пост на гражданка с подпис и профил: