Решение № 123 от 14.02.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100501784 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260085/20.07.2021г., постановено от Районен съд–Айтос по гр. д. № 139/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на Н. Х.

Н., ЕГН: ********** и А. М. Н., ЕГН: **********, двамата от *** с правно основание чл.124 от ГПК да се признае за установено по отношение на М. О. Б., ЕГН: ********** и Ш.

Д. Б., роден на **********г., че ищците са придобили в резултат на спокойно и непрекъснато давностно владение, продължило 10 години правото на собственост върху дворно място с площ от 918 кв. м., находящо се в ***, съставляващо поземлен имот № 164 в кв.17 по плана на същото село при граници: запад – землище на с. Топчийско; север – улица; изток – улица и юг – поземлен имот № 166 като за 738 кв. м. от този имот е отреден УПИ I -164 в кв. 17 по ПУП – ПРЗ на с. Топчийско, целият с площ от 1 047 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 309 кв. м., а 162 кв. м. попадат в УПИ II – 166 в кв. 17 по плана на ПУП – ПРЗ на с.Топчийско, целият с площ от 700 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 18 кв. м. С това решение Н. Х. Н. и А. М. Н. са осъдени да заплатят на М. О. Б. и Ш. Д. Б. съдебни разноски в размер на 1 400 лева.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Атанас Тасков в качеството му на процесуален представител на Н. Х. Н. и А. М. Н. против решение № 260085/20.07.2021г., постановено от Районен съд – Айтос по гр. дело № 139/2020г. Жалбоподателите въвеждат следните оплаквания:

1) Решението е частично недопустимо в частта, в която съдът се произнася по предявен срещу съпруга на ответницата иск. Съдът неправилно и в противоречие с ТР № 3/29.06.2017г. по т. д. № 3/2016г. е приел, че съпрузите – ответници са задължителни 1 другари в настоящото производство. Съдът не е съобразил обстоятелството, че искът не е предявен против съпруга на ответницата и че той не е собственик на имота, тъй като от встъпването в брак на ответниците до издаването на нотариалния акт не са изминали 10 години;

2) Съдът неправилно приема за безспорен факта, че процесният имот е наследствен на страните. Нито една от страните не твърди, че имотът е наследствен и не повдига спор за наследяване на имот. По делото не се съдържат доказателства, че имотът някога е принадлежал на общия наследодател на страните. Свидетелят Ф. Ю. не е достоверен свидетел и показанията му не могат да установят възприетото от съда наследяване;

3) Съдът не е изпълнил процесуалното си задължение, при наличие на две групи противоречащи си свидетели да обсъди задълбочено показанията и на двете групи, да ги съпостави с останалия доказателствен материал и да посочи кои кредитира и кои не;

4) Съдът не е съобразил доводите за недостоверност на показанията на ответните свидетели и съответно достоверността на показанията на ищцовите свидетели;

5) При изграждане на крайните фактически изводи, съдът не е съобразил логическата връзка между отделните факти. Липсва правна логика при изграждане на крайните правни изводи на решаващия състав.

Въз основа на посочените оплаквания, жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да им присъди съдебни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание ищците се представляват от адвокат Тасков от БАК, който пледира за уважаване на жалбата, за обезсилване на решението по отношение на конституирания ответник Ш. Д. Б. и за отмяна на решението в останалата част. Адвокат Тасков прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - М. О. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата по отделните абзаци в нея. Б. иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.

Ответната страна – Ш. Д. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение.

Ответниците не се представляват в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище от процесуалния представител на ответните страни за отхвърляне на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по искова молба на Н. Х. Н. и А. М. Н. против М.О. Б. с правно основание чл.124, ал. от ГПК. Ищците твърдят, че са съпрузи и през целия си живот са живели в жилищен имот, който е собственост на сина им.

В продължение на повече от 20 години ищците владеят и обработват съседен на техния имот, представляващ дворно място с площ от 918 кв.м., находящо се в ***, за част от което е отреден УПИ I в кв.164 по ПУП – ПРЗ с площ от 738 кв.м. при граници: запад – землището на с. Топчийско; север – улица; изток – улица и юг – поземлен имот № 166 с площ на целия имот от 1047 кв.м. Ищците заявяват, че са извършили проверка в имотния регистър и установили, че, ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за имота на основание давностно владение. Поради това, за ищците възниква правен интерес да предявят против Б. положителен установителен иск за правото на собственост върху процесния имот, придобито в резултат на давностно владение.

В отговор по чл.131 от ГПК ответната страна прави възражение за недопустимост на иска поради противоречия в обстоятелствената част на исковата молба. При условията на 2 евентуалност, ответницата оспорва иска и изразява становище за неоснователност на същия.

Б. твърди, че владее имота в продължение на 10 години лично и чрез други лица, заявила е владението си категорично и е отблъснала владението на ищците. Към тези твърдения, Б. допълва, че ищците са живели дълго време в гр. Варна, а свидетелите в нотариалното производство са двете сестри на ищеца, които познават отлично отношенията между страните. Ответната страна иска от съда да отхвърли иска.

С определение № 152/27.02.2020г. Районен съд – Айтос конституира като ответник в процеса съпругът на М.Б. – Ш. Б., който е *** гражданин и няма постоянен адрес в Република България.

В отговор по чл.131 от ГПК Ш. Б. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

В хода на първоинстанционното производство са събрани следните доказателства:

Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че ищецът е чичо на ответницата Б..

Представен е констативен нотариален акт № ***г. на нотариус Бисер Демирев, по силата на който ответната страна се легитимира като собственик въз основа на давностно владение на процесният поземлен имот: дворно място с площ от 918 кв. м., находящо се в ***, съставляващо поземлен имот № 164 в кв.17 по плана на същото село при граници: запад – землище на с. Топчийско; север – улица; изток – улица и юг – поземлен имот № 166 като за 738 кв. м. от този имот е отреден УПИ I -164 в кв. 17 по ПУП – ПРЗ на с. Топчийско, целият с площ от 1 047 кв. м. с неуредени регулационни сметки за 309 кв. м., а 162 кв. м. попадат в УПИ II – 166 в кв. 17 по плана на ПУП – ПРЗ на с. Топчийско, целият с площ от 700 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 18 кв. м. Към делото е приложена и нотариалната преписка по издаване на акта.

По делото са събрани показанията на свидетеля Б. А. А., който твърди, че ищците обработват имота в продължение на 20 години. Според А., той лично е извършвал оран и дисковане на имота, за което е получавал 20 лева. А. посочва, че от четири – пет години, процесният имот е засят с люцерна, а преди това със зеленчуци и люцерна, която ищецът окосявал сам.

В хода на съдебното дирене са събрани показанията на свидетеля З. Ч., сестра на ищеца. Ч. твърди, че съпрузите Н. обработват имота от около 20 години, а ответницата живее в *** от 4-годишна възраст. Ч. посочва още, че е свидетелствала при снабдяването на Б. с нотариален акт, но не е разбрала за какво се подписва. Мислила е, че Б. купува друг, различен от процесния недвижим имот. Според свидетеля, ответната страна не обработва поземления имот и много рядко посещава България.

По делото е разпитан свидетеля Ф. М. Ю., който твърди, че процесният имот е бил собствен на общия наследодател на страните (баща на ищеца и дядо на ответницата) и е обещан на бащата на Б.. Преди смъртта си наследодателят на страните е разделил имотите между тях неформално – двор с къща за Н., който понастоящем е собственост на сина му и процесния имот за бащата на Б.. Ю. посочва, че преди десет години имотът е бил поляна, а от 2018г. се е превърнал в двор. Според свидетеля, имотът е обработван от свидетеля А. Е. по поръчка на ответницата. Свидетелят не знае имотът да е обработван от ищците.

Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетеля А. Е. Е., който също твърди, че е обработвал имота по поръчение на Б.. Е. посочва, че трите сестри на ищеца са свидетелствали пред нотариуса в полза на Б., защото знаят за волята на техния баща, имотът да остане за О. – бащата на ответницата. Според свидетеля, ищцата А.Н. и ответницата се скарват след като последната се снабдява с констативен нотариален акт, но Н.Н. си замълчава. На въпроси на ищцовите страни, свидетелят отговаря, че дворното място е обработвано от дядото до неговата смърт, а след това от бащата на ответницата и от самата нея чрез лице на име А.. Е. отрича мястото да е обработвано от свидетеля Б. А..

По делото е извършена очна ставка между свидетелите Б. А. и А. Е., поради 3 противоречие в показанията им. И двамата свидетели твърдят, че имотът е засят с люцерна от 4 – 5 години, както и че са обработвали имота.

Извършена е очна ставка и между свидетелите Ф. Ю. и Б. А., при която се установява, че А. Е. живее по-близо до процесния имот, който е засят с люцерна през последните 7-8 години. Свидетелят Ю. твърди, че не виждал Б. А. да обработва имота.

По делото е представено удостоверение изх.№ 328200-10370/02.06.2021г., издадено от Главна дирекция „Гранична полиция“, от което е видно, че в периода 24.06.2017г. до 07.03.2021г. Б. е посещавал *** 11 пъти с продължителност от по няколко дни. По делото е прието и друго удостоверение, от което се установява, че в периода от 2010г. до 2017г. Б. е посетила *** три пъти.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за неоснователност на иска. За да обоснове този резултат, районният съд се позовава на съдебна практика и приема, че ищците действително са своили имота, но промяната в намерението им не е манифестирана пред останалите съсобствениците и пред ответната страна.

Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни последици.

Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо по отношение на ответната страна М.Б.. В тази част, решението е произнесено при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

По отношение на допълнително конституирания ответник – Ш. Б., *** гражданин, решението е недопустимо и трябва да се обезсили в тази част. Съгласно ТР № 3/29.06.2017г. на ОСГК на ВКС съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по предявен от или срещу тях иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Като е конституирал съпруга на ответницата Б. – *** гражданин, въпреки изричното противопоставяне на ищците, районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което има за последица недопустимост на постановения краен съдебен акт. Решението в тази част е недопустимо и трябва да се обезсили по отношение на конституирания ответник Ш. Б..