Решение № 67 от 09.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000342 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260055/ 16.06.2021 г., постановено по т.д. № 62/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, гр. София ,ЕИК 121718407, да заплати на ищеца Х. К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, сумата 160 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата 11 099,60 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП с дата 21.02.2019 г. по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2019 г. до окончателното им изплащане;

ОТХВЪРЛИЛ е иска за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за разликата над 160 000 лева до претендираната сума от 300 000 лева – частичен иск от сумата 500 000 лева, както и акцесорния иск за заплащане на 1 законна лихва върху присъдените главници, за периода 28.02.2019 г. до 21.08.2019 г., като неоснователни; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокат П.К. от АК – гр.

София за осъществената безплатна правна помощ сумата 5 676 лева, с ДДС, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на Плевенския Окръжен съд сумата 6 843,98 лева, представляваща държавна такса и сумата 608,61 лева, представляваща заплатени от бюджета на съда разноски за вещи лица, съобразно уважената част от исковете; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца да заплати на ответника сумата 1 118,29 лева направени разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

С Определение от 23.09.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК и влязло в сила, като необжалвано в срок, Плевенският Окръжен съд е изменил решението си в частта за разноските и е постановил на адвокат К. да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, за осъществената безплатна правна помощ на ищеца по делото, по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, в размер на сумата 5 824,65 лева, с ДДС.

Недоволен от постановеното Решение в следните негови части: в частта, в която е бил отхвърлен иска за разликата над 160 000 лева до претендирания размер от 300 000 лева – частичен иск от сумата 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 21.02.2019 г.; в частите, в които е бил отхвърлен акцесорния иск за забава върху присъдените главници за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, за периода от 28.02.2019 г. до 21.08.2019 г., ищецът Х.

К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, чрез пълномощника си адвокат П.К. от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на решението, в обжалваните части. Твърди се, че съдът не е съобразил принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е занижил неговия размер, в противоречие със съдебната практика, несъобразявайки в достатъчна степен конкретни обективно съществуващи факти по делото. Твърди се също така, че съдът неправилно е определил началният момент на лихвата за забава – от 21.08.2019 г., след изтичане тримесечни срок по чл. 496, ал. 1, във връзка с чл.

497, ал. 1, т. 2 от КЗ, като този срок следва да се определи след изтичането на седемдневния срок по чл. 430, ал. 1 от КЗ – от 28.02.2019 г., евентуално – от 2

20.05.2019 г., когато е подадена писмената застрахователна претенция от увреденото лице. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите.

Иска се от въззивния съд да отмени частично постановеното Решение в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 160 000 лева до 300 000 лева, или за сумата 140 000 лева и да постанови Решение, с което да уважи иска за сумата 140 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.02.2019 г., евентуално – от 20.05.2019 г., до окончателното й изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, е подала отговор. Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното с нея Решение.

Претендират се разноски.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4205/ 23.04.2020 г., от ищеца Х. К. Х., ЕГН **********, от гр. Левски, чрез пълномощника адвокат П.К. от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121718407, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 21.02.2019 г., на пътя от гр. Павликени за с. Бутово, управлявайки лек автомобил „Фиат Панда“, с рег. № ЕН 19****, е претърпял ПТП с друг лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег. № ВТ 92****, с валидна застраховка „ГО“ при ответното застрахователно дружество, по вина на неговия водач К. А. К.. Срещу виновния водач е било образувано досъдебно производство, което към момента на подаване исковата молба не е приключило. В резултат на ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: травматичен шок; фрактура на шийни прешлени; фрактура на 3 четвърто, пето, шесто и седмо ребро вдясно; фрактура на дясно бедро; фрактура на ляво бедро; фрактура на лява капачка; изкълчване на дясна капачка; разкъсно – контузна рана на ляв клепач и вежда; паническо разстройство и др.

Пострадалият ищец е бил приет по спешност в отделение за анестезиология и интензивно лечение в търновската болница, в състояние на травматичен шок и загуба на съзнание. След направените му изследвания е бил поставен в медикаментозна кома за пет дни, като по спешност е извършена репозиция на дясна коленна става и е фиксирана с външен фиксатор; поставен е външен фиксатор на ляво бедро, който след два дни е сменен с директна екстензия; обработена е рана и е направен промивен дренаж на дясна коленна става, като е направена и реконструкция на клепач цяла дебелина.

На 05.03.2019 г. пострадалият ищец е бил изписан и насочен за продължаване на лечението към МБАЛ „Св. Панталеймон-Плевен“ ООД, където е настанен в „Клиника по ортопедия и травматология“ и е бил подложен на три оперативни интервенции, при които са извършени смяна на външен фиксатор на дясна коленна става с външен фиксатор на Илизаров, репрозицио сангвинея феморис синистра, ентрамидуларна остеосинтеза и остеосинтеза металика пателе синистра и му е поставена окончателна диагноза.

На 19.03.2019 г. ищецът е бил преместен в отделение по физикална и рехабилитационна медицина към болницата в гр. Плевен за корекция на двигателния дефицит, като е изписан на 26.03.2019 г. с препоръка за щадящ двигателен режим.

На 15.04.2019 г. ищецът е приет отново в клиниката по ортопедия и травматология към болницата в Плевен, където му е било проведено оперативно лечение, като е бил изписан на 21.04.2019 г.

На 21.05.2019 г. ищецът е бил приет повторно в отделението по физикална и рехабилитационна медицина към болницата в гр. Плевен за корекция на двигателния дефицит, като е изписан на 22.05.2019 г. с препоръка за щадящ двигателен режим.

На 09.07.2019 г. ищецът постъпва за пореден път в клиниката по ортопедия и травматология към болницата в Плевен, където му е направен 4 консултативен преглед в ортопедичен кабинет, констатирани са ограничени и болезнени движения в двете коленни стави и му е направено операция за изваждане на метала от дясна коленна става, като е изписан на 12.07.2019 г.

На 03.09.2019 г. ищецът е бил приет в отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. София“ – гр. София, където е бил подложен на операция на дясна коленна става, като на 09.09.2019 г. е преместен в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на същата болница за провеждане на инвазивни диагностични и терапевтични процедури, след което е изписан на 16.09.2019 г.

На 01.12.2019 г. пострадалият ищец е бил отново приет в отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Св. София“ – гр. София, където са били извършени изследвания и е проведено медикаментозно лечение и е извършена оперативна интервенция , като е бил изписан на 07.12.2019 г.

На 20.05.2019 г. пострадалият ищец е подал писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, въз основа на която е образувана застрахователна преписка

№

43072951900130, като застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

В резултат на получените увреждания и на тяхното лечение, ищецът е претърпял много силни болки и страдания. Променил се е обичайния му начин на живот: преди ПТП ищецът е бил в добро здравословно състояние, активен, работоспособен мъж, редовно полагащ грижи за своето семейство, а след това – в продължителен период от време е бил на легло, всеки опит за придвижване бил свързан с много усилия, помощни средства и чужда помощ, разчитал на близките си за задоволяване на ежедневните житейски потребности, трябвало да спазва щадящ режим. Повече от половин година след катастрофата и въпреки операциите и проведената рехабилитация, травмите не са отшумели, като това се отразява негативно на психологическото състояние на ищеца и същият е диагностициран с наличието на депресивен епизод. Ищецът е развил паническо разстройство, изразяващо се в епизодична пароксизмална тревожност. Претърпените от ищеца болки и страдания представляват неимуществени вреди, които ищецът оценява на сумата 500 000 лева, като претенцията му срещу застрахователя е за сумата 25 500 лева – частичен иск от цялата сума.

Ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5

11 099,60 лева, представляващи направени разходи за медицински транспорт, лечение, лекарствени средства, медицински услуги, медицински изделия, изследвания, както и за вакуум, комбинирана и физиотерапия.

Върху главниците от 25 500 лева и 11 099,60 лева се претендира законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното им изплащане.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 62/ 2020 г. по описа на съда, като с Разпореждане от 30.04.2020 г. ищецът е освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото. В о.с.з. на 17.05.2021 г. съдът е допуснал увеличение на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 25 500 лева на 300 000 лева.

В о.с.з. на 19.10.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Б. от АК – гр. София е заявил, че подържа исковете. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Й. от АК – гр. Видин е поискала от съда да уважи исковете, като в представената писмена защита от адвокат К. са изложени доводи за основателността на исковете.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете с довод за липсата на деликт, направил е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, който е управлявал лекия автомобил с превишена скорост и е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение и подаване на писмена застрахователна претенция от пострадалия ищец. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат А. от АК – гр. Плевен е поискал от съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност – ако уважи иска за обезщетение за неимуществени вреди, да определи размер на обезщетението по-нисък от претендирания, като в представените писмени бележки са изложени доводи за неоснователността на исковете, евентуално – за прекомерност на пратендираното обезщетение за неимуществени вреди.