Решение № 558 от 16.11.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2083/2021
- Вид
- Решение № 558
- Подписан
- 16.11.2021
- Състав
- Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 558 гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300502083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Софстрой инвест“ ЕООД, против Решение № 261603/31.05.2021 г., постановено по гр.дело № 6772/2020 г. по описа на РС-Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на Д. Д. Б., сумата от 5420,40 лв., съставляваща представляваща сбор от неплатени месечни възнаграждения за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. по граждански договор от 02.01.2019 г., по който като изпълнител – кредиторът е приел да осъществява дейности и функции на „Оператор на язовирна стена“ към язовир в с.
Р., общ. Ч., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.01.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № 484 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2020 г. по ч. гр. дело № 273/2020 г. на ПдРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „Софстрой Инвест“ ЕООД, развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че съдът е мотивирал решението си с факта, че е останало недоказано възражението, че ищцата не е изпълнявала задълженията си, като по същество счита, че този извод е неправилен.
Счита, че неизпълнението на задължението по договора на ищцата може да бъде доказано единствено с гласни доказателства, каквито са отказани от съда. Претендира 1 отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърлят предявените искове. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Въззиваемата страна Д. Д. Б. е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и развива доводи за правилност и законосъобразност на решението. Посочва, че според нея доказателствената тежест е разпределена правилно, като посочва, че основният спор е дали тя е изпълнявала задълженията си по договора в пълен обем и развива доводи, че с представените доказателства по делото този факт е доказан. Обсъжда представените от нея писмени доказателства и изразява становище, че ответникът не е доказал своите възражения, като не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на същите, касателно че тя е била неизправна страна по договора. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на възнаграждение на ищеца по Договор за от 02.01.2019г. с предмет изпълнение на функциите и дейностите „оператор на язовирна стена“ , предвидени в Закона за водите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 273/2020, ПдРС.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
От фактическа страна по делото е безспорно, а и този факт се установява от представеният договор от 02.01.2019г., че между Д.Б. и „Софстрой инвест“ ЕООД са налице договорни правоотношения, по силата на които Б. се е задължила да изпълнява дейностите на „оператор на язовирна стена“ , а именно : -1. при поискване да предоставя събраните и анализираните данни, въз основа на които прави оценка на комплексното състояние на всички язовири и съоръжения към тях; -2. да извършва оценка на работата и ефективността на язовирната стена и на съоръженията към нея; 2 3. при необходимост от извеждане от експлоатация или ликвидиране на язовирната стена и на съоръженията към нея да докладва пред експертния технически съвет, -4. да изпълнява предмета на договора качествено, да посещава при нужда и периодично язовира, да следи за нивото на водата, -5. да оказва всестранна техническа помощ и консултации за решаване на проблеми в рамките на своята компетентност. Задължение на възложителя е да заплаща възнаграждение за срока на договора – 02.01-31.12.2019г. в размер на по 500лв. месечно. Няма спор, че това задължение не е изпълнявано.
Спорът между страните е изпълняван ли е договора от страна на изпълнителя, при което в тежест на ищцовата страна е да установи, че е изпълнявала възложените й по договора дейности. За установяване на твърденията, че е изправна страна, Б. е представила констативни протоколи от 14.05.2019г. и от 30.09.2019г., съставени съвместно с представител на общ. Ч., от който се установява доброто състояние на съоръжението, както и нивото на язовира. Приложен е и констативен протокол от 17.10.2019г. на комисия от общ. Ч., която е установила изпълнение на възложен ремонт по преливника на язовира. Видно от представения протокол за извършена проверка от ГД „Надзор на язовирни стени и съоръжения“, са извършвани пролетни и есенни технически прегледи, не се констатират нередности по техническата документация. Дадено е единствено предписание за премахване на храстовидна растителност от отводнителния канал. Б. е представила и изготвени от нея Програма за технически контрол на язовира, Инструкция за експлоатация, Авариен план.
При тези писмени доказателства, съдът намира, че по делото се доказва Д. Б. да е изпълнила задълженията си по договора . Констативните протоколи доказват извършвани периодични проверки / пролетни и есенни/ на съоръжението, както и доброто му състояние и експлоатационна годност. По делото не са навеждани твърдения да е изисквана информация от изпълнителя относно събраната от него информация за състоянието на язовира. Поради това и не са събирани доказателства такава информация да е предоставяна с оглед отправено изрично искане. Предвид констатираното добро състояние не е съществувала необходимост от изпълнение на задължението по т.3 – да докладва необходимостта от извеждане от експлоатация на язовирното съоръжение. Липсват твърдения за некачествено изпълнение на задълженията или за неоказване на помощ и консултации при поискване. В същото време страните са договорили в чл.II, абзац последен, изр.2 от договора, че неизпълнението на работата по договора се установява с протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на възложителя. По делото липсват твърдения да е съставян подобен протокол, респ. такъв не е и представян. При това положение следва да се приеме, че работата е изпълнена качествено и съгласно уговорките на страните.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищцата Д. Б. е доказала по делото, че е изпълнила възложената й работа, съгласно уговорките в договора с възложителя.
3
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. Л. К., която се възприема от съда като обективна и компетентна, която установява, че размерът на договореното нетно възнаграждение по договора на страните / след приспадане на дължимите данъци/ е в размер на 5420,40лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се касае за сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на определена работа срещу задължението да му заплати възнаграждение. В самия договор е посочено, че възнаграждението се изплаща ежемесечно след заплащане на задължителните данъци. Съгл. чл.72 от ЗЗД срокът, който е уговорен на месеци изтича в последния ден на месеца. При уговорените срокове не се дължи покана, т.к. в този случай срокът кани. Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно в настоящия случай е налице задължение с посочен падеж, който е настъпил. Доказа се изпълнение на възложената работа, поради което и възниква насрещното задължение за заплащане на възнаграждение. Падежът на същото е настъпил / заявлението по чл.410 от ГПК е подадено след изтичане срока на договора/. Съгл. ССЕ, приета по делото, същото е в размер на 5420,40лв., нетно. Ето защо следва да се приеме, че това е сумата, която възложителят дължи на изпълнителя. Исковата претенция по чл.422 от ГПК за признаване за установено дължимостта на посочената сума се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.-410 от ГПК – 09.01.2020г.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените във въззивното производство разноски в размер на 601,20лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, като размерът е намален с оглед направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261603/31.05.2021 г., постановено по гр.дело № 6772/2020 г., ПдРС.
4
ОСЪЖДА „Софстрой инвест“ ЕООД, ЕИК 115090296, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Ал. Стамболийски №39, ет.2, ап.6, представлявано от С.
К. Т., да заплати на Д. Д. Б., ЕГН **********, гр. Стара Загора, ул. Васил Левски №43, ет.2, ап.2, сумата от 601,20лв. , разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5