Решение № 49 от 22.04.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Самоков, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200475 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. В., с постоянен адрес в с. Б. п., Община Благоевград, обжалва Наказателно постановление № ... о т 23.06.2023 г., издадено от Г.А. Т., на длъжност Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. А. С., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност с искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено по представени писмено формулирани съображения, представени с препис за насрещната страна.

В хода на съдебните прения юрк. С. Г. – пълномощник на въззиваемата страна Директор на НТУ към АПИ изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на

1 преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). Срокът по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП пред съда не е пропуснат, независимо от извършеното отбелязване в него, че на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН то се счита връчено на 17.07.2023 г. Наказателното постановление трикратно е изпращано за връчване по пощата с препоръчана пратка с известие за доставяне на посочения в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) адрес на жалбоподателя и всеки път – съответно на 30.06.2023 г., на 10.07.2023 г. и на 17.07.2023 г. – е връщано от пощенски служител като недоставено с отбелязването „непознат“. Изпращането на НП по пощата не е предвидено в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН като способ за връчването му. Затова не може да се приеме, че използването на този способ и оформянето на върнатите пощенски пратки по горепосочения начин е равносилно на търсене на жалбоподателя на адреса, посочен в АУАН, при което той не е намерен на този адрес. Такива конкретни фактически обстоятелства – жалбоподателят да не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес да е неизвестен, не са намерили отражение и в отбелязването в НП. Поради това не може да се приеме, че НП е редовно връчено на жалбоподателя на 17.07.2023 г. и че от тази дата е започнал да тече срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалването му. С оглед съдържанието на молба от жалбоподателя до Директора на НТУ към АПИ с вх. № 94-0024348/20.10.2023 г. се налага извод, че същият е узнал за издаването на обжалваното НП най-рано на датата на подаването на тази молба (20.10.2023 г.), а жалбата е подадена директно до РС – Самоков чрез куриер на 31.10.2023 г., т. е. срокът за подаването й по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е пропуснат.

По всички изложени съображения жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 30.12.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН, в сравнително четлив екземпляр на л. 22 от делото) №... от св. В. Б. Б., на длъжност „главен инспектор“ в отдел МП „Логодаж“, териториална дирекция „Митница София“, за това, че на 2

19.12.2022 г. в 18,13 ч. на С. път № .., отсечка 46+313, засечено чрез генериран доказателствен запис от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с терминално устройство № .., жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство с регистрационен номер SK .., попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса съгласно приложението към т. 1 от Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. Посочено е в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП (Закон за движението по пътищата).

В обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН, административнонаказващият орган като цяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и в конкретизация относно обстоятелствата на извършване на нарушението е посочил, че след извършена служебна проверка е установено, че движението на посоченото в АУАН превозно средство е отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била получена тол декларация за сегмент .., но декларираните данни са за пътно превозно средство (ППС) с категория над 12 тона с 2 оси, а от снимковия материал, приложен към нарушението от рамка 30821 е видно, че процесното ППС се е движило с общо 5 оси. Затова е счел, че поради установената разлика в подаваните брой оси (ППС над 12 тона с 2 оси) и тези, с които реално се е движило ППС (влекач с 2 оси с прикачено ремарке с 3 оси), не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за пътищата. Изложил е в тази връзка съображения, че конкретно дължимата такса за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането й се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. По тези съображения административнонаказващият орган е приел, че описаното в АУАН деяние съставлява административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и за него е 3 наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 1800 лв.

Така от цялостната и съвкупна преценка на съдържанието на АУАН и НП може да се приеме, че на жалбоподателя е вменено деяние, съставомерно като административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят А. В. да е извършил на посочените в АУАН и в НП дата, час и място вмененото му деяние, съставомерно като административното нарушение, за което е наказан. Достатъчно е да се отбележи, че съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водач на ППС, а от представените тахографски записи (л. 69 лице и гръб от делото) може да се направи извод, че на посочените в АУАН дата и час на твърдяното нарушение не жалбоподателят е управлявал ППС с регистрационен номер SK ..по път № ..на километър 46+313 на територията на Община Самоков. Извод, че жалбоподателят е субект на нарушението, е формиран в административнонаказателното производство единствено въз основа на обстоятелството, че жалбоподателят е пристигнал, управлявайки това ППС, на 30.12.2022 г. на ГКПП „Логодаж“ в направление излизане от територията на Република България (когато е установено нарушението), което обаче е без правно значение за факта на управление на същото ППС 11 дни порано.

И на следващо място, по отношение на наложената на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер 1800 лв. за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61/23 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, 4 включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за водач на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), който го управлява по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, а именно – глоба в размер 1800 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за такова нарушение, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата глоба във фиксиран размер от 1800 лв., наложена с обжалваното НП, е в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Така противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на обжалваното НП.

По всички изложени дотук съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, тъй като при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

По разноските:

Независимо от изхода на делото и отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение такива не му се присъждат поради липса на доказателства за действителното им извършване.

5

По делото двукратно е представен в заверен препис, а впоследствие и в оригинал договор за правна защита и съдействие от 30.10.2023 г., по силата на който между жалбоподателя и процесуалния му представител е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 650 лв. за изготвяне, подписване и депозиране на жалба срещу атакуваното НП и за процесуално представителство в настоящото съдебно производство, но с оглед съдържанието му този договор не може да служи като разписка за плащане на уговореното възнаграждение – в него като начин и срок на плащане е посочено дословно „в брой“, без договорът да удостоверява самото плащане на възнаграждението, а други доказателства в тази насока не са ангажирани от жалбоподателя. Отговорността за разноски не е част от предмета на делото, поради което изводът на съда за недължимост на такива разноски не следва да бъде обективиран в диспозитива на решението.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... от 23.06.2023 г., издадено от Г. А. Т., на длъжност Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 6