Решение № 55 от 05.04.2024, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Чирпан, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от А. Т. Динков Гражданско дело №

20235540100782 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба (ИМ), предявена от ищеца А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя Даскалови, обл.

Стара Загора, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х.О. *** тел. **********, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], против ответника „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. 9700, пл. „О. **, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т..

Ищецът твърди, че на 15.02.2021 г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 767596/15.02.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде паричен заем в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 1844.77 лева.

Твърди, че съгласно договора за кредит бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42.58 %, годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 36 %, при срок на кредита от 24 месеца.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следвало, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, 1 считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде наймалко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

В чл. 27 от договора било уговорено, че ако потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, както и че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката погоре, потребителят следва да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Твърди, че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлиза на 1844.77 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлиза на 2342.67 лв. (127% от общото дължимата сума).

Твърди, че е изтеглил кредит в размер на 1200 лева, а съгласно погасителния план в края на срока на договора е длъжен да върне 4187.44 лв. (над 300 процента от изтеглената първоначално сума).

В ИМ се твърди, че ищецът е направил 11 вноски всяка по 174.48 лева, т.е. ищецът е заплатил на ответното дружество сума в общ размер на 1919.28 лева.

Твърди, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 767596/15.12.2021 г. е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, не е посочено кои разходи формират ГПР, развива съображения за нееквивалентност на престации, нарушаване на добрите нрави, неравноправност на клаузата за неустойка, която била скрита лихва и целяла единствено облагодетелстване на кредитора.

Навежда, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 1200 лв. (главницата), а ищецът бил заплатил към момента на предявяване на иска сумата от 1919.28 лв. Процесния договор за потребителски кредит бил недействителен, а ищецът надплатил 719.28 лв., получени без основание от ответното дружество.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. 9700, пл. „О. **, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т. да заплати на А. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „И.К. **, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, сумата от 719.28 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху забавата от датата на подаването на исковата молба.

Моли съда да осъди „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Ш., п.к. 9700, пл. „О. **, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т. да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както били описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., п.к. 9700, пл. „О. **, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., действащо чрез адвокат Х. Н. от АК - Разград, в който взема 2 становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Твърди, че действително е бил сключен процесния договор за потребителски кредит и била отпусната на ищеца сумата от 1200 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да я върне ведно с възнаграждение. Твърди, че договорът бил сключен от разстояние през интернет, на предварително обявени общи условия. Твърди, че действително в договора била уговорена неустойка, но тя не била начислявана и събирана. Развива съображения за валидност на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при сключването на договора, както и за липса на неравноправност на клаузата за неустойка. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, е предявен насрещен иск от „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *** срещу А. Х. Г., ЕГН **********, с който моли да бъде осъден ответника по насрещния иск А. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, сумата от 1023,98 лв.

(хиляда двадесет и три лева и деветдесет и осем стотинки) оставаща главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 767596 от 15.12.2021 г., ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и изплащане, както и да бъде осъден ответника по насрещния иск А. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ***, сумата от 268.41 лв. (двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) договорна лихва върху главницата съгласно договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 767596 от 15.12.2021 г. , който с Определение № 103/22.02.2024 г. на основание чл. 211, ал. 2 от ГПК е отделен от настоящото производство.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 15.02.2021 г. между ищеца А. Х. Г. и ответното дружество „Стик - Кредит“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 767596/15.02.2021 г. по силата, на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, а кредитополучателят се задължил да върне на ответника сумата от 1844.77 лева. В договора за кредит били уговорени годишен процент на разходите (ГПР), в размер на 42.58 %, годишен лихвен процент (ГЛП), в размер на 36 %, при срок за погасяване на кредита - 24 месеца.

Не се спори, че ищецът е усвоил сумата от 1200 лева, което обстоятелство се установява и от представената разписка за извършено плащане от 15.12.2021 г. (л. 75 от делото).

От представените с отговора на ИМ разписки за извършени плащания и извлечения от сметки се установява, че ищецът А. Х. Г. е направил следните вноски за погасяване на задължението си по процесния договор, а именно: на 21.01.2022 г. сумата от 174.48 лева, на 16.02.2022 г. сумата от 178.24 лева, на 29.03.2022 г. сумата от 176.58 лева, на 18.04.2022 г. сумата от 174.96 лева, на 25.05.2022 г. сумата от 176.10 лева, 24.06.2022 г. сумата от 176.10 лева, 29.07.2022 г. сумата от 177.89 лева, на 01.09.2022 г. сумата от 181.06 лева, на 04.10.2022 г. сумата от 182.11 лева, 28.10.2022 г. сумата от 177.78 лева, на 06.02.2023 г. сумата от 200 лева и на 20.03.2023 г. сумата от 100 лева (л. 76 – л. 87 от делото), т.е. сума в общ размер 2075.30 лева.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следвало, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по 3 чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или 2) предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде наймалко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска.

В чл. 27 от договора било уговорено, че ако потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, както и че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката погоре, потребителят следва да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

В чл. 20 от Общите условия (ОУ) е посочено на какви условия следва да отговаря третото лице поръчител.

При така установените правнорелевантни факти, съдът приема следното от правна страна:

С Протоколно определение № 106 от 23.02.2023 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 15.02.2021 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 767596/15.02.2021 г., с който ответникът се задължил да му даде паричен заем в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, а ищецът се задължил да върне на ответника сумата от 1844.77 лева, както и че ищецът е усвоил кредита от 1200 лева. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, твърденията си за несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, нееквивалентност на престации, нарушаване на добрите нрави, и неравноправност на клаузите на договора за кредит. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът следва да докаже твърденията си, че е заплатил 719.28 лв., получени без основание от ответното дружество. Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.