Решение № 2337 от 09.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2337 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. а. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112607 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Я. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ****, чрез пълномощника му адв. Д. Т., срещу „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя н. а. н., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 556,46 евро (с левова равностойност 5 000,00 лева), представляваща заплатен на отпаднало основание аванс по прекратен договор за строителство от 02.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.09.2025 г. с ответника сключили договор за извършване на строително-монтажни работи в собствения му имот, находящ се в местност ****, по силата на който в срок от 120 дни от датата на авансовото плащане в размер на 5 000 лв., извършено на същата дата, изпълнителят се задължил да изпълни подробно описаните в приложеното към договора ценово предложение строително-монтажни работи. Поддържа, че след подписването на договора изпълнителят започнал работа, но изпълнил частично задълженията си, при това некачествено и в отклонение от договорената технология, като в частност поставил доставените фургони без предварителното изграждане на стабилна бетонна основа, което довело до неправилното им позициониране. Сочи, че в началото на м. октомври 2025 г. изпълнителят преустановил работа без обяснения и прекъснал контакта с възложителя. Излага, че на 19.10.2025 г. бил извършен 1 оглед на обекта, за който са съставени констативен протокол и снимков материал, както и че възложил изготвянето на извънсъдебно техническо становище от строителен инженер. Поддържа, че отправил до ответника изявление за отказ от договора и прекратяване на действието му на основание чл. 32, ал. 2 от същия, ведно с искане за връщане на авансовата сума, което достигнало до знанието на ответника и било последвано от негов отговор.

Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**** е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора, но поддържа, че към момента на сезиране на съда срокът на договора не е бил изтекъл, доколкото от получаването на аванса до предявяването на иска са изминали едва 28 от предвидените 120 дни, поради което счита, че договорът не е могъл да бъде прекратен поради частично и некачествено изпълнение.

Твърди, че възложителят неколкократно променял искането си относно местоположението на фургоните, което налагало започване на работата отначало, както и че по негово искане фургоните били поставени временно върху изградените фундаменти. Възразява, че част от посочените в ценовото предложение дейности не са били калкулирани, тъй като извършването им не е било уговорено. Поддържа, че възложителят не е изправна страна по договора, тъй като не е представил съгласувана с административните органи техническа документация по чл. 2 от договора, и че като неизправна страна не разполага с правото да прекрати договора, а дори да го прекрати, дължи на изпълнителя направените разходи и съответната печалба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приетия по делото Договор за строителство от 02.09.2025 г. се установява, че на посочената дата помежду им е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството на изпълнител, се е задължил да извърши в полза на ищеца, като възложител, строително-монтажни работи в поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в местност ****, изразяващи се в подготовка на терена и позициониране на два броя фургони, съгласно неразделно приложеното към договора Ценово предложение от 02.09.2025 г. Безспорно е, че съгласно чл. 15, ал. 1 от договора изпълнителят се е задължил да завърши и предаде обекта в срок от 120 работни дни, считано от датата на преведеното авансово плащане.

От Ценовото предложение се установява, че страните са договорили конкретни видове и количества строително-монтажни работи на обща стойност 5 276,00 лв. с ДДС, систематизирани в две групи – по т. 1 2

„Механизация и материали“ и по т. 2 „Труд“, включващи багерни работи, доставка и транспорт на бетонни блокове, доставка на земновлажен бетон и инертни материали, доставка на кабели и тръби, работа и транспорт с кран за наместване на блокове и фургони, трасиране и оформяне на парцела с нивелир, ръчен труд, електро- и водопроводни дейности и транспорт на работници. От приетата квитанция към приходен касов ордер от 02.09.2025 г., както и от издадената от самия ответник фактура № 0000000123/08.10.2025 г., се установява и не се оспорва, че на 02.09.2025 г. ищецът е заплатил на ответника авансово сумата от 5 000,00 лв., с посочена и в самата фактура левова равностойност от 2 556,46 евро по официалния фиксиран курс 1 EUR = 1,95583 BGN.

От приетото по делото и неоспорено в съответната част заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Т. Х. О., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че реално извършените на място дейности към момента на огледа се изчерпват с общо подравняване на терена с комбиниран багер, доставка на инертни материали в наличната към момента на огледа част и доставка до обекта на два броя фургони, монтирани върху терена. Вещото лице категорично заключава, че извършените работи не отговарят на строително-техническите правила и нормативните изисквания, тъй като фургоните са поставени върху малки бетонни фундаменти, които са загубили устойчивост и в голямата си част лежат върху неподравнен и неуплътнен терен, поради което в този си вид не могат да бъдат използвани по предназначението си. Според експерта привеждането на обекта в годно състояние налага преместване на фургоните с кран, подготовка и уплътняване на основата, полагане на предвидените бетонни блокчета тип „лего“ и последващ повторен монтаж на фургоните.

Изрично е посочено, че под металната основа на фургоните не са монтирани бетонни блокчета тип „лего“ съгласно т. 3 от Ценовото предложение, както и че парцелът не е трасиран и оформен с нивелир. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че стойността на полезните за възложителя дейности, изчислена по договорни единични цени, възлиза на 2 222,40 лв. в брутен размер, без приспадане на разходите за дейностите, подлежащи на поправка и повторно изпълнение, и на изричен въпрос е заявило, че не е налице завършен, годен и самостоятелно полезен резултат за възложителя, а крайният резултат не може да бъде използван без извършване на корекции.

От показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел п. м. Х. се установява, че същият е възприел непосредствено – чрез провеждани на високоговорител телефонни разговори между ищеца и представляващата ответника в периода 03–07.09.2025 г. – уговорената между страните последователност на работите, а именно изравняване на терена, поставяне на 3 бетонни стъпки и бетонни блокове и едва след това позициониране на фургоните, като изрично заявява, че не е възприел изменение на тази последователност и че не е присъствал на разговори, при които възложителят да възлага допълнителни работи или да променя първоначалното задание.

Свидетелят установява още, че при последвало посещение на обекта теренът не е бил подравнен, липсвали са бетонните блокчета, а фургоните са били поставени некачествено. Съдът кредитира тези показания като логични, последователни и кореспондиращи както с останалия доказателствен материал, така и със заключението на вещото лице, като обстоятелството, че свидетелят е делови познат на ищеца, само по себе си не разколебава достоверността им, доколкото той не се намира в отношение на зависимост спрямо страна по делото.

От показанията на разпитания по искане на ответника свидетел х. м., технически ръководител към ответното дружество, се установяват твърдения, че по искане на възложителя заданието било променяно неколкократно и че предсрочното поставяне на фургоните било извършено също по негово искане. Същевременно този свидетел заявява, че към момента на поставяне на фургоните не са били налични всички предвидени бетонни блокове и че лично не е присъствал при поставянето им, а е изпълнявал разпорежданията на представляващата ответника. Доколкото свидетелят се намира в трудово и служебно правоотношение с ответника, съдът преценява показанията му с оглед на възможната му заинтересованост по чл. 172 ГПК и намира, че в съществената си част – относно твърдяното изменение на заданието и предсрочния монтаж по искане на възложителя – те не намират опора в останалите доказателства и се опровергават от показанията на свидетеля Х..

От представените писмена покана от 21.10.2025 г., товарителници на куриерските дружества и разменената между страните електронна кореспонденция се установява, че ищецът е отправил до ответника изявление за отказ от договора на основание чл. 32, ал. 2 и искане за връщане на авансовата сума. Опитите за връчване на поканата на адреса на ответника чрез куриер са останали неуспешни, поради което на 30.10.2025 г. изявлението е изпратено и по електронна поща, на което представляващата дружеството е отговорила по същество също на 30.10.2025 г., от което следва, че ответникът е получил и се е запознал със съдържанието му.

Съдът, след като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка с предмет строително-монтажни работи по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, по силата на което изпълнителят е поел задължение да 4 изработи на свой риск определения от възложителя резултат срещу възнаграждение. За изпълнителя, който е търговец, сделката има търговски характер, поради което дължимата от него грижа при изпълнението е тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), а съобразно изрично поетото с чл. 10, ал. 1 от договора задължение изпълнението следва да съответства на строителните, техническите и технологичните правила и нормативи.

Уговореното в чл. 32, ал. 2 от договора право на възложителя по всяко време до завършване и предаване на обекта да се откаже от договора съставлява своеобразно субективно преобразуващо право на едностранно прекратяване на облигационното правоотношение с действие занапред. То се упражнява извънсъдебно, чрез едностранно волеизявление на овластената страна, което не се нуждае от приемане от насрещната страна и поражда целеното правопрекратително действие от момента, в който достигне до своя адресат (чл. 14, ал. 1 ЗЗД). За разлика от развалянето поради неизпълнение по чл. 87 ЗЗД, респективно от уговореното в чл. 32, ал. 3 от договора право на разваляне, упражняването на изрично уговореното между страните право на отказ по чл. 32, ал. 2 не е обусловено нито от виновно неизпълнение на изпълнителя, нито от настъпила забава или изтекъл срок за изпълнение, а принадлежи на възложителя безусловно през целия период до приемането на обекта. По съществото си тази уговорка представлява допустимо съгласно чл.

9 ЗЗД преуговаряне на диспозитивното правило на чл. 268 ЗЗД, която същевременно стеснява обема на дължимото от възложителя при прекратяването единствено до стойността на работата, която е изпълнена и приета без забележки.

От доказателствата по делото се установява, че възложителят е упражнил надлежно това свое право. Отправеното от него писмено изявление за отказ, материализирано в поканата от 21.10.2025 г. и възпроизведено в електронното съобщение от 30.10.2025 г., е достигнало до знанието на ответника най-късно на посочената дата, на която представляващата дружеството е отговорила по същество на изявлението. Формата на волеизявлението съответства на изискването на чл. 35 от договора, а съдържанието му недвусмислено обективира воля за отказ от договора и за прекратяване на действието му, поради което съдът приема, че считано найкъсно от 30.10.2025 г. договорното правоотношение между страните е надлежно прекратено занапред на основание чл. 32, ал. 2 от договора.