Определение № 628 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. София, 15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002900765 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Д. З. Х. против решение № 8/09.01.2023г.по в.т.д. № 392/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260006/10.01.2022г. по т. д. № 152/2020г. на Окръжен съд - Пловдив.

С последното решение е признато за установено по реда на чл.422, във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, че Д. З. Х. дължи солидарно с В. Б. К. на „Юробанк България“ АД, в качеството им на солидарни длъжници и със „Си Би Еи Технологии“ ЕООД - кредитополучател, плащане на следните суми по договор за банков кредитен продукт „Бизнес помещения“ № ВL10234 от 21.12.2007г., анекс № 1 от 09.04.2009г., анекс № 2 от 16.03.2020г., анекс № 3 от 20.04.2011г., анекс № 4 от 20.12.2013г., анекс № 5 от 18.12.2014г. и анекс № 6 от 20.07.2016г., сключен между ищеца, „Си Би Еи Технологии“ ЕООД - кредитополучател, и ответниците в качеството на солидарни длъжници, а именно: 217 863.55 евро - главница за периода 21.08.2017г. -16.07.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от 18.07.2019г. до плащането й; 24 049.59 евро - договорна лихва за периода 21.08.2017г. - 20.02.2019г.; 16 896,05 евро - наказателна лихва за просрочие за периода 21.08.2017г. -16.07.2019г.; 513.03 евро - застраховки за периода от 23.03.2016г. до 16.07.2019г.; 570.12 евро - такси за периода от 11.09.2017г. до 16.07.2019г.; 396 лева - разноски за периода 17.04.2019г. - 17.04.2019 г., за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение от 25.09.2019г. по гр.д. № 4109/2019 на СРС; като Д. З. Х. е осъден да плати заедно с В. Б. К. на „Юробанк България“ АД сумата от 36 445.46 лева - разноски за заповедното и исковото производство.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че релевантно за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е обективният факт на неплащане на опредЕ. вноска по договора за кредит на падежа й. В тази връзка се сочи, че банката не е доказала при пълно и главно доказване договореното плащане на посочената 1 анюитетна вноска, настъпването на падежа, нейната изискуемост и неизпълнението/неплащането на вноската от кредитополучателя, за да се установи, че се е сбъднала материалноправната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По делото не са предоставени погасителни планове, които, съгласно чл.3, ал.1 от договора за кредит, са неразделна част от същия, както и анексите към него, а в договора за кредит липсва информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. От приетата и неоспорена по делото ССчЕ не е установено от страна на банката да е изготвен и подписан от двете страни по договора за банков кредит погасителен план, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 от договор за банков кредит от 21.12.2007г., досежно анекс № 2 и анекс № 6. С оглед изложеното, по същество се поддържа, че няма договорено разсрочено плащане на вноските по кредита, поради което падежът на вземанията по договора ще настъпи едва на 21.12.2027г. т.е. вземанията на банката за връщане на кредита не са изискуеми до тази дата, предвид, че съгласно чл.1 от договора, крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, като към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като падежът, съобразно разпоредбата на чл. 1 от договора, не е настъпил, в който смисъл е решение № 6/12.06.2017г. по гр. д. № 50203/2016г. на 2-ро г.о. на ВКС. Същевременно се сочи, че липсата на погасителен план не се отразява на валидността на договор за кредит, доколкото той съдържа всички съществени негови елементи – предмет, цел, срок, размер на възнаграждението на кредитора – лихва, начин на погасяване – разсрочено чрез анюитетни равни месечни вноски в рамките на крайния срок – 21.12.2027г., като е определен падеж на всяка месечна вноска на съответния месец, за който се отнася, но не съдържа размера на ежемесечна дължимата погасителна вноска- главница и лихва, в която част препраща към двустранно подписан погасителен план, липсата на който обосновава извод за липса на забава на кредитополучателя до настъпване на крайния срок на договора.

На следващо място, жалбоподателя счита, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл само по избрани от него доказателства, като другата част от събраните доказателства е игнорирал и не е обсъдил в постановения съдебен акт, поради което е налице противоречие на акта с практиката на ВКС, като в жалбата и приложението към нея не се сочи кои доказателства не са обсъдени. Сочи се, че въпросите са неотносими и поради факта, че апелативният съд е посочил, че възраженията на особения представител са недопустими, тъй като са направени след приключване на устните състезания пред първата инстанция, като особеният представител не може да санира възражения, направени след преклузивния срок. Цитираната практика от касатора има отношение само към потребителската защита, какъвто не е касаторът – съдружник и управител на търговското дружество – кредитополучател. Иска присъждане на направените по делото разноски.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда:

1/ Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен, ако не е настъпил обективният факт на неплащане?; Твърди се противоречие на акта с т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.;

2/ При липса на забава, доколкото падежът на кредита настъпва на 21.12.2027г., кредитът може ли да бъде обявен за предсрочно изискуем и осъдителният иск да бъде уважен, доколкото искът се основава на настъпила предсрочна изискуемост при ненастъпил 2 краен падеж за погасяване на кредита?;

3/ Неподписването / липсата на погасителен план, с който страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски, сроковете за тяхното погасяване и дължимите лихви, обосновава ли наличие на валидна уговорка за размера на месечното погашение и падежа му при наличие на факта, че същият е неразделна част от договора, респ. и анексите към него?;

4/ Погасителният план, който е неразделна част от договора, респ. анекса към него, има ли самостоятелен правопораждащ характер досежно размера на месечното погашение и падежа му?;

5/ Погасителният план, който е неразделна част от договора, респ. анексът към него, и липсата на подпис на кредитополучателя под него влече ли след себе си наличие на валидна уговорка за размера на месечното погашение и падежа му?;

6/ Налице ли са при липса на погасителен план, неразделна част от договора и анексите към него, падежирали вноски към датата на предприето от банката обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. налице ли са обективните предпоставки от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при липса на погасителен план, неразделна част от договора и анексите към него, определящ конкретните анюитетни вноски за изплащане на кредита по размер, основание и падеж, съгласно уговорките в договора и анексите към него или същият не е изискуем, поради настъпил краен падеж?; По тези въпроси се твърди противоречие с решение № 6/12.06.2017г. по дело№ 50203/2016г. на 2-ро гр.о. на ВКС;

7/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, съотнесено към доводите и възраженията на страните?; Следва ли доказателствата да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила?; Поддържа се наличие на противоречие с: решение № 162 по гр.д. № 7320/2013г. на 3-то гр.о. на ВКС, решение № 24 по гр.д.№ 4744/2008г. на 1-во гр.о. на ВКС, решение № 58 по гр.д. № 408/2010г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 24 по т. д. № 1040/2012г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 98 по гр. д. № 952/2010г. на 4-то гр.о. на ВКС и решение № 134/05.08.2019г. по гр. д. № 3482/2018г. на 4-то гр.о. на ВКС.;

8/ Неизпълнението на въззивният съд за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт?; Сочи се несъответствие с: решение № 98/28.01.2020г. по т.д. № 2897/2018г. на 1-во тър.о. на ВКС, решение № 210/09.02.2018г. по т.д. № 1115/2017г. на 1-во тър.о. на ВКС и решение № 338/27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на 4-то гр.о. на ВКС.;

9/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и конкретно, ясно и точно да изложи в 3 решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не, съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК?; Твърди се противоречие с: ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г„ ППВС № 1/1985, ТР № 1 /4.01. 2001г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, решение № 212/1.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г. на 2 -ро т.о. на ВКС, решение № 17/23.07.2014г. по т.д.№ 811/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 111/3.11.2015г. по т.д.№ 1544/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 136/6.11.2015г. по т.д. № 2483/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 180/11.01.2016г. по т.д. № 1618/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 94/13.09.2016г. по т.д. № 3768/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 161/4.10.2016г. по т.д.

№ 2220/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 388/17.10.11г. по гр.д. № 19755/2010 на 4-то гр.о. на ВКС, решение № 217/09.06.2011 по гр.д. № 761/2010 на 4-то гр.о. на ВКС и др.;

10/ Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги предени поотделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?; Твърди се противоречие с: ТР 1/04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2001г. на ОСГК - т.19, решение по т.д.№1106/2010г. на 2ро т.о. на ВКС, решение по гр.д. № 4744/2008г. на 1-во г.о. на ВКС, решение по т.д.№ 674/2014г. на 2ро т.о. на ВКС, решение по гр.д. № 4704/2014г. на 4-то гр.о.о на ВКС, решение по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС;

11/ Действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на въззивния съдебен акт и в настоящия случай действителната воля на съда намерила ли е точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение и въззивният съд произнесъл ли се е по цялото искане на страната?; Сочи се несъответствие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Претендира присъждане на направените разноски.

Постъпила е и частна касационна жалба от ищеца по делото „Юробанк България" АД срещу решение № 8/09.01.2023г. на Апелативен съд - Пловдив - в частта, с която е потвърдено определение № 260254/18.03.2022г. по т.д. № 152/2020г. на Окръжен съд – Пловдив.