Определение № 15666 от 22.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15666 гр. София, 22.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър А. като разгледа докладваното от Александър А. Гражданско дело № 20231100104100 по описа за 2023 година

Ищецът С. С. твърди, че е собственик на недвижим имот, като в периода 11.09.2020 г.

– 11.03.2023 г. този имот се ползва без основание от Р. А. и от ответника А. А.. Посочва и че Р. А. е поставена под пълно запрещение, като неин настойник е втората ответницата А. М..

Ищецът иска да му бъде заплатено обезщетение от ответниците в размер общо на 49 155,47 лв., което включва 42 570 лв. за това, че е лишен от ползването на имота за посочения период, 3 090,47 лв. – заплатена от ищеца цена за потребена топлинна енергия в имота от Р.

А. и от ответника А. А. за периода м. 12.2019 г. – м. 02.2023 г., както и обезщетение в размер на 3 495 лв., представляващо сумата на заплатените от ищеца нощувки в хотел за периода 05.08.2021 г. – 24.02.2023 г. поради невъзможността да ползва имота си. Ищецът твърди, че ползването на имота без правно основание от Р. А. и от ответника А. А. представлява противоправно поведение, в резултат от което са му причинени посочените вреди. Поради това на първо място заявява, че предявените от него искове са за ангажиране на отговорността на ответниците на основание извършено от двете лица непозволено увреждане. При тази правна квалификация на исковете, дадена от ищеца, той претендира ответниците да заплатят солидарно посочените суми (от тази квалификация на иска си ищецът извлича и отговорността на ответницата А. М., която отговаря за вредите, причинени от действията на Р. А.). При евентуалност ищецът претендира ответниците да заплатят посочените суми на основание неоснователно обогатяване на ответниците (без да уточнява в какво се състои обогатяването на ответницата А. М.), при което изрично в уточнителната молба от 15.12.2023 г. посочва, че претендира от всеки от ответниците по половината от посочените по-горе суми.

В дадените на ищеца указания съдът вече е изяснил, че правната квалификация на предявените искове се определя от съда с оглед на твърдените от ищеца факти, при което ищецът не може да избира на какво правно основание предявя иска си (косвено ищецът може да избере правното основание на иска си, като наведе твърдения за съответни факти).

В случая твърдението на ищеца е за това, че собственият му имот се ползва без основание от 1 други лица, за които ищецът единствено е посочил, че е установил, че се намират в имота му, след като го е закупил. Както съдът вече е разяснил в дадените на ищеца указания, вземане, породено от тези факти, представлява вземане за неоснователно обогатяване, при което и правната квалификация на иска може да бъде само чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Логически невъзможно е определянето на поведението на лицето, което ползва чужд имот без правно основание, като противоправно, доколкото законът изрично го допуска и дори предоставя защита на това лице. Такова е положението на недобросъвестния владелец, който държи чужда вещ като своя, дори и да съзнава, че няма правно основание за това. Законът предоставя защита на това положение (чл. 75 и чл. 76 ЗС), както и определени права на недобросъвестния владелец (чл. 73 и чл. 74 ЗС). След като законът изрично позволява едно лице да владее, т.е. и да ползва, чужда вещ без основание за това, като предоставя и защита на това състояние, подобно поведение не може да се приеме за противоправно. Именно поради това практиката възприема, че вземането на собственика за обезщетяването на вредите, произтичащи от лишаването му от възможността да ползва имота си, намира правното си основание в неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а не в непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД.

Следователно заявените от ищеца претенции за заплащане на обезщетения, произтичащи от лишаването му като собственик от ползването на процесния имот, следва да се квалифицират като искове за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че по делото не са предявени искове с различно правно основание за обезщетяване на едни и същи вреди, които са съединени при евентуалност. При изложените от ищеца твърдения за настъпилите факти исковете за заплащане на обезщетения за това, че ищецът е лишен от ползването на имота си, са само такива по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

При това положение следва да се съобрази уточнението на ищеца, че при тази правна квалификация той разделя общия размер на претенцията си (общият сбор на всички заявени суми е 49 155,47 лв.) на половина по отношение на всеки ответник. Така по отношение на всеки от ответниците исковете на ищеца са за по-малко от 25 000 лв. Поради това съгласно чл. 103 вр. с чл. 104, т. 4 ГПК исковете са родово подсъдни на Софийски районен съд.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4100/2023 г. на СГС, І-25 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

2

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3