Решение № 324 от 31.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Варна, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110111784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.М. **** чрез процесуалния му представител – адв. Р. Р., срещу ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „С.Ш.” № ****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 924 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 950 лв. /след допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално заявения частичен иск в размер на 50 лв. от целия в размер на 950 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищeца л. а. марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № *****, настъпили в резултат на реализирано на 01.04.2023 г. ПТП в гр. Варна, *****, причинено по вина на водача на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на задна броня, задна дясна странична част, задна дясна врата и предна дясна врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът Н. А. Б. твърди, че на 01.04.2023 г. водачът на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ***** при извършване на маневра за излизане от паркинг, ударил собствения на ищеца л. а. марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № *****, като в резултат на удара били нанесени вреди в задната и в страничната дясна част на ищцовия автомобил.

Предвид липсата на спор между участниците в произшествието, бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който било посочено, че вина за настъпването му имал водачът на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № 1

*****. Доколкото виновното лице било застраховано при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” с полица № ******, действала към момента на настъпване на ПТП, на 07.04.2023 г. ищецът предявил претенция, за която била образувана щета № ***** На същата дата бил извършен и оглед на увредения автомобил, за който представител на застрахователното дружество съставил опис-заключение за констатираните увреждания по превозното средство, а именно: задна броня за боядисване, задна дясна част за ремонт и боядисване, задна дясна врата за ремонт и боядисване и предна дясна врата за боядисване. В резултат на това в полза на ищеца било заплатено обезщетение в размер на 418 лв. Страната намира, че средната стойност за отстраняване на щетите възлиза на 1370 лв., с оглед на което счита, че е налице разлика от 950 лв., която следва да бъде заплатена от ответника. Отбелязва, че заплащането на обезщетение в посочения размер представлява признание на застрахователя за основателността на претенцията на ищеца. Предвид изложеното моли за уважаване на претенцията. Иска се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Не се оспорва обстоятелството, че е била предявена претенция пред ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, за което е образувана щета № ***** Не се оспорва и фактът, че страната е заплатила застрахователно обезщетение в размер на 418 лв., определено съобразно установените увреждания по л. а. марка „Нисан“, модел „Алмера“, с рег. № *****. Дружеството счита, че така заплатената на ищеца сума покрива изцяло необходимите разходи за отремонтирането на увредения автомобил. Намира претенцията на насрещната страна за завишена, доколкото не отговаря на действително претърпените вреди. Претендират се разноски, като е направено възражение за прекомерност на заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. Р., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото процесуалният му представител – юрк. А.Г. поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 01.04.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, 2 съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че при застрахователя-ответник е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *****, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 01.04.2023 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета № *****във връзка с настъпилото ПТП, за което ищецът е подал съответно уведомление на 07.04.2023 г., както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 418 лв.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 01.04.2023 г. и заключението на вещото лице Г. Д. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *****, при изпълнение на маневра за излизане от паркинг удря и причинява щети на паркиран лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № *****, по дясната му част.

Според вещото лице, от техническа гледна точка в конкретния случай причина за настъпване на щетата по дясната част на процесния лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № *****, е възможно да се получи от съприкосновение/удар от другия лек автомобил – „Дачия Логан“, с рег. № *****, при изпълнение на маневрата за излизане от паркинг – блъснал го странично в дясната му страна.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № *****, е собственост на ищеца Н. А. Б..

Съгласно експертизата, щетите на процесния лек автомобил „Нисан Алмера“, с рег. № *****, са записани в Двустранен констативен протокол за ПТП от 01.04.2023 г., заявени са в Уведомление за настъпило застрахователно събитие до застрахователя, както и са подробно записани от ЗК „Л.И.“ АД в Опис-заключение по щета № ******* при огледа на автомобила, извършен на 07.04.2023 г. по застраховка ГО на МПС, каквато е и обичайната практика в случая. Констатирани са следните увреждания: задна броня – за боядисване, задна дясна странична част – ремонт и боя, задна дясна врата – ремонт и боя, предна дясна врата – за боядисване. Вещото лице в заключението си посочва, че не са налични различия на нито един етап при отбелязване уврежданията по процесния автомобил, като приема, че тези щети са следствие от твърдения механизъм на ПТП, настъпило на 01.04.2023 г. и съответстват на описания механизъм на събитието за мястото на засегнатата зона /дясната страна на увредения автомобил/.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Д.И.Д., управлявал лек автомобил „Дачия Логан“, с ДК № *****, който при извършване на маневра за излизане от паркинг е блъснал странично в дясната страна паркираният лек автомобил „Нисан Алмера”, с ДК № *****. Вследствие на 3 настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 418 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Съгласно експертизата, общата стойност на щетите на процесния увреден автомобил по средни пазарни цени към датата на произшествието – 01.04.2023 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни цени към датата на събитието, се равнява на сумата 1342.88 лв.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент автомобилът на ищеца е възстановен/отремонтиран, в който смисъл е и заключението на вещото лице Д.. Предвид липсата на доказателства за извършени реални разходи и невъзможността да бъдат представени такива, каквото становище поддържа процесуалният представител на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът приема, че дължимото обезщетение следва да бъде определено в посочения от вещото лице размер в приетата по делото САТЕ.

4

Предвид заключението на вещото лице и установения размер на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 924.88 лв., след приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение /1342.88 лв. – 418 лв. = 924.88 лв./, необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно средство.