Решение № 305 от 29.11.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1476/2022
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 29.11.2024
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Петя Димитрова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- § 190 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Ботевград, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20221810101476 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД, гр. София твърди, че е в облигационни правоотношения с ответницата по силата на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “*****” АД на потребители за битови нужди в гр. София, които имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния имот, находящ се в *****, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага, че съгласно чл. 31, ал. 1 от ОУ, в сила от 10.07.2016 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия в 45-дневен от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача, като от същата дата “*****” ЕАД ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ. Поддържа, че ответницата е използвала доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.
Твърди, че съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлоенергия за процесния имот са начислявани от “****” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За процесния топлоснабден имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от 1 изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочени задължения.
Ищецът твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано по ч. гр. д. No 1004/2022 г. на РСБотевград за вземането, като след издадена заповед за изпълнение съдът им е указал, че могат да предявят иск за установяване на вземането си. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 1165.22 лв., от които 985.90 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в *****, за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 179.32 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът- С. И. Т. от с. Рашково, общ. Ботевград в депозиран в срока по чл.
131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва да е собственик на процесния имот, да е ползвала топлинна енергия и да е задължена към ответното дружество.
Ответницата и съпругът й прехвърлили собствеността върху имота на своя син.
Съпругът й е починал и синът й е единствен собственик на жилището и има 1/2 от правото на ползване. Прави и възражение за погасяване на задълженията по давност, тъй като се касаело за периодични вземания, формиращи глобалната сума за целия процесен период. По същество искането към съда е да се отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1004/2022 г. по описа на Районен съд- Ботевград, по заявление на ищеца от 07.01.2022 г. (подадено първоначално в Софийски районен съд и изпратено по подсъдност на РС- Ботевград) съдът е издал заповед No 645 от 01.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответник С. И. Т.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжниците да заплатят на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 985.90 лв., представляваща доставена през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., , но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
“Младост”, бл. 45, вх. 12, ет. 3, ап. 198, инсталация No 809679/аб.80967, както и сумата от 179.32 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2022 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземанията, както и 25.00 лв. за направени разноски за платена държава такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между страните обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна енергия на територията на гр. София, където се намира и процесният топлоснабден имот.
От заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот No 118/1986 2 г. се установява, че на 06.08.1986 г. В***** и ответникът С. И. Т. са дарили на своя син ***** процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, като дарителите В***** и ответникът С. И. са си запазили, заедно и поотделно, до края на своя живот, ползването на дарения имот
По делото не е спорно, че за този имот при ищцовото дружество има открита партида с абонатен Nо 80967 на името на В*****, като последното се установява и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за наследници от 30.04.2009 г. на В*****, същият е починал на 10.12.2003 г., като е оставил законни наследници преживяла съпруга – ответникът С. И. Т. и двете си деца - ***** и Илияна Викторова Димитрова.
От заверено копие на Заявление-декларация от 14.10.2019 г. от ***** до Изпълнителния директор на “*****” ЕАД се установява, че на посочената дата ***** е направил искане партидата за топлоснабден имот на адрес: ж.к. Младост 1, бл. 45, ет.
3, ап. 198, с аб. No 080967, да бъде променена на негово име.
Представенo e заверенo копиe на съобщение към фактура No 0106408214 от 31.07.2019 г., включена в извлечението от сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., видно от която реално консумирана топлинна енергия за посочения период е в размер на 1681.74 лв. по издадени 12 броя фактури на обща стойност 1918.00 лв. и след подадено от ФДР изравнение в размер на -236.27 лв. Видно от същата, платените суми по фактурите са 233.95 лв., и сума за плащане от абоната от абоната за периода в размер на 1447.79 лв.
За месеците от 01.2019 г. до 04.2019 г. сумите по фактурите са съответно следните:
330.65 лв., 242.96 лв., 171.05 лв., 158.64 лв., а последното изравнение е на стойност 140.54 лв.
По делото е представено и заверено копие на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “*****” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение No ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По делото е изслушано заключението на вещото лице Д. В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно. От заключението се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот са начислени съгласно нормативната уредба- Наредба No 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и съгласно Закона за енергетиката, приспадната е мощност за технологични разходи, пресметнати са коректно технологичните разходи съгласно Наредбата за топлоснабдяването и температурите на подаване и връщане на топлоносителя и почвата, като всички приспадания и математически операции са извършени коректно и според Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно заключението, сградата, в която се намира процесният имот, е кубатурна, няма монтирани уреди и се разпределя отоплението на обем. Разпределението на топлинната енергия за отчетния период за абоната е извършено съгласно действащата Наредба за топлоснабдяването от страна на фирма за дялово разпределение “Нелбо Инженеринг” ЕООД. От заключението се установява, че размерът на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е 1917 лв. и 16.63 лв. за дялово разпределение, от които 871.87 лв. – за отопление на имота, 56.56 лв. – за сградна инсталация, 989.55 лв. – за битово горещо водоснабдяване, 0.00 лв. – сума за мощност, 16.63 лв. – сума за дялово разпределение, а стойността на 3 действително изразходеното количество топлинна енергия е следната: 870.38 лв. – за отопление на имота, 56.56 лв. – за сградна инсталация, 754.79 лв. – за битово горещо водоснабдяване, съгласно приложена таблица към заключението. Съгласно същото заключение, през процесуалния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал периодични метрологични проверки през 2017 г. съгласно изискванията на нормативната уредба, като проверката важи за 2 години и обхваща процесния период. В заключението са посочени размерите на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период – по отделни периоди и пера. От заключението се установява, че разпределените мощности за имота са съгласно действащите норми и са коректно начислени.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М. Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по издадената обща фактура 106408214/31.07.2019 г. за процесния период е начислена прогнозно топлинна енергия в размер на 1918.01 лв., като подаденото от ФДР “Нелбо Инженеринг” ЕООД изравнение е в размер на 236.27 лв., или общата сума по фактурата е 1681.74 лв.
Извършено е прихващане със сума в размер на 233.95 лв. (посочена във фактурата като плащане), като е извършено и плащане на 12.02.2020 г. на сума от 461.89 лв., при което задължението по фактурата е останало в размер на 985.90 лв. (1681.74 - 233.95 - 461.89 = 985.90). От заключението се установява, че са издадени 12 бр. фактури за дялово разпределение на обща стойност 16.63 лв., които са платени. Съгласно заключението, лихвата за забава върху главница в размер на 985.90 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г. е в размер на 227.03 лв. В таблица, част от заключението, са посочени размерите на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период – за главницата – общо и по отделни пера – за топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за топла вода – по месечно и общо за периода.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които е издадена заповед No 645 от 01.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1004/2022 г. по описа на РС- Ботевград, а именно за сумата общо от 1165.22 лв., от която 985.90 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 179.32 лв. – мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., Съдът намира така предявените искове за частично основателни.
В чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т.