Решение № 1488 от 17.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. Горна Оряховица, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120100353 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А. Д. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № *** чрез адв. Б. Й., АК София против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5.

Ищецът сочи, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1057117/ 18.04.2024г. Съгласно същия била договорена сума на предоставения от дружеството кредит от 1400лева, която следвало да бъде върната на две вноски по 58.33лева и пет броя по 315.95лева. Между страните бил договорен ГПР в размер на 62.8% и фиксиран лихвен процент в размер на 50%. Първата вноска следвало да бъде направена на 20.05.2024г., а последната на 18.11.2024г. Общата сума за плащане била в размер на 1696.41лева.

Ищецът твърди, че процесният договор е изцяло недействителен , като се позовава на нарушения на ЗПК и ЗЗП. Конкретно се сочат следните обстоятелства.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 3, ал. 4 от ДПК , размерът на ГПР е уговорен съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК и Приложения № 1 към ЗПК. Това се разминавало с условията на чл. 18, ал. 3 от ДПК , в който била посочена дължима неустойка в размер на 1033.59лева.

Неустойката била предвидена в чл. 6, ал. 1 от ДПК , като с уговорената клауза се възлагало в тежест на заемателя да осигури обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция. При неосигуряване на обезпечение в срок до два дни , ищецът следвало да дължи неустойка в размер 1 на 1033.59лева.

Ищецът претендира, че посочената неустойка представлява скрита печалба за ответника. Твърди се също, че изискванията на чл. 6, ал. 1 от ДПК въвежда неизпълними за заемателя условия. Съображения за това се извличат от размера на заема, както и от множеството кумулативни изисквания , а които следвало да отговарят поръчителите физически лица, както и относно банковата гаранция.

Ищецът сочи, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като съдържанието на ГПР не включвало неустойката в размер на 1033.59лева.

В процесния договор било посочено, че дължимата сума е в размер на 1696.41лева – 1400лева главница и възнаградителна лихва в размер на 269.41лева, но действителната сума , която следвало да се заплати била в размер на 2730.00лева, включваща и неустойката.

Ищецът мотивира искането си и с това, че неустойката била изначално предвидена от дружеството , уговорена още при сключване на договора, включена била в погасителния план и била част от месечната погасителна вноска. Тази неустойка излизала извън присъщите й функции, представлявала скрито възнаграждение за кредитора и следвало да бъде включена в общите разходи по кредита. По този начин била нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че дружеството се е задоволило да посочи в ДПК абсолютните стойности на ГЛП – 50% и ГПР – 62.8%, но липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Липсата на конкретност за начина на формиране на ГПР от 62.8% водело до неяснота за това кои компоненти са включени във формиране на размера му. Това водело до нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. При липса на данни за наличие на друго разходи по кредита, можело да се заключи , че единствения разход за потребителя е лихвата в размер на 50% и при това положения не ставало ясно как е формиран ГПР.

Ищецът сочи, че на общо основание към ДПК се прилагат и разпоредбите на чл. 143 -146 от ЗЗП. Претендира се , че се касае за еднотипни договори, върху чието съдържание потребителя не може да влияе.

Ищецът твърди, че с уговорената неустойка ответникът не е изпълнил задължението си да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

Като не е направил това , ответникът е прехвърлил риска от неизпълнение на задължението върху длъжника, като е увеличил размера на задължението му.

В този смисъл била и разпоредбата на чл. 16 от ЗПК.

Ищецът сочи, че ответникът е можел, съобразно чл. 71 от ЗЗД, при непредоставяне на обезпечения да направи целия кредит предсрочно изискуем, но вместо това е начислил неустойка, която е разсрочил заедно с периодичната вноска. Това сочело, че нито една от страните не е имала намерение да бъде представено обезпечение или да се ползва от чл. 71 от ЗЗД.

Прави се искане, с което да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № 1057117/ 18.04.2024г., сключен между А. Д. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № *** чрез адв. Б. Й., АК София и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 е 2 недействителен , като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Представят се писмени доказателства.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Х. М., САК.

Ответното дружество оспорва предявения иск.

На първо място се твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна клауза на договора не водела до недействителност на целия такъв, доколкото съглашението можело да се прилага и без тази му част.

Настоящият случай бил такъв. Ако неустойката се приемела за нищожно, то следвало да се смята, че същата е неуредена между страните , съотв. твърдението за нищожност на целия договор , поради това, че неустойката не е включена в ГПР , било неоснователно.

Ответната страна смята, че са покрити всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Още при подписване на договора заемателят бил наясно с параметрите на договора и сам е избрал условията по него.

По формирането на размера на ГПР били спазени всички изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Твърди се, че както в ДПК , така и в СЕФ ясно било посочено какъв е размер на ГПР и как е формиран същия. Спазени били изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като при максимален размер от 68.95% при сключване на договора , определеният между страните бил 62.80%.

Уговорената неустойка не била включване в ГПР и не следвало да се включва в определянето на размера му. Същата била уговорена като плащане, в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение по главното вземане.

Изначално не било възможно неустойката да бъде включена в ГПР.

Твърди се, че неустойката обслужвала неизпълнението на някое от задълженията по договора, като функцията й била да обезщети страната по сключения договор. Тя била право на изправната страна и подлежала на договаряне между страните. В конкретния случай тя била уговорена във фиксиран размер, като двете страни били наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнението на задължението, което обезпечава. Към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще настъпи основание за плащане на неустоечната клауза. Тя била уговорена като фиксирана сума и разсрочена на вноски изцяло в полза на потребителя, като можела да се изплати заедно със съответната част на главницата и лихвата.

Било направено разграничение между тези плащания, като неустойката не се включвала в ГПР. Неверни били твърденията, че неустойката представлява възнаграждение, като такова била лихвата. Уговорката за начина на изплащане на неустойката не водело до превръщането й в лихва.

Неоснователни били и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка за кредитоспособност на потребителя. Такава проверка била направена при проверка на искането за отпускане на кредита. ЗПК предвиждал само административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не сторел това, но не водело до нищожност на договора.

Оспорената неустойка била действителна. Твърди се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечение била практика съобразена със закона, като ДПК е сключен изцяло по воля на ищеца. Дори да не е 3 обмислил достатъчно добре ангажимента си , ищецът имал възможност в 14 – дневен срок да направи отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК. Друга възможност била да се подаде молба за удължаване на тридневния срок за предоставяне на обезпечение или за предоставяне на заместващо обезпечение като напр. запис на заповед.

Ответникът твърди, че поведението на ищеца сочело, че потребителят не е имал намерение да предостави обезпечение, а с изтеглянето на кредита да се обогати неоснователно за сметка на кредитора си и в последствие за заведе максимален брой искове срещу него. Твърди се, че ищецът опитва да черпи права от собствената си недобросъвестност.

Отхвърля се твърдението за неравноправност по ЗЗП. Не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП.

Твърди се, че през 2024г. ищецът бил сключил четири договора , които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставено обезпечение по кредита. Ищецът бил достатъчно информиран за крайния размер на задълженията си. Сключването на договорите сочело, че ищецът иска да се обогати за сметка на ответника, като ползва сумите, а после заведе искове за недействителност. Ползвайки един кредитен продукт ищецът многократно се е запознавал с условията му. Това изключвало твърденията за неравноправност и липса на индивидуално договаряне.

Ответната страна прави искане за отхвърляне на претенцията.

Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 предявява и насрещен иск против А. Д. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***. С исковата си молба дружеството претендира А. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1200.00лева , представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 1057117/ 18.04.2024г. , ведно със законната лихва от предявяване на иска.

В насрещната искова молба не се спори, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит № 1057117/ 18.04.2024г.

Предоставянето и усвояването на сумата се доказвало с признанието в исковата молба на А. А. бил в неизпълнение да върне заемната сума.

Потребителят бил направил само едно плащане в размер на 200.00лева на 22.08.2024г. Задължението било изцяло падежирало на 18.11.2024г. и било в размер на 3166.83лева – 1400лева главница, 296.41лева възнаградителна лихва, 1033.59лева договорна неустойка и 436.83лева такси.

При условията на евентуалност се иска , ако се приеме, че процесният договор е изцяло недействителен, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.

23 от ЗПК А. Д. А. да заплати на дружеството сумата в размер на 1200.00лева , представляваща неизплатена чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на депозирана на исковата молба.

Ответникът по насрещния иск А. Д. А. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Б. Й. Твърди се, че дружеството не е обявявало вземането по договора за предсрочно изискуемо. По главния иск се иска отхвърляне на претенцията на ищеца, като се сочи нарушението на чл. 11, ал.

4

1, т. 10 от ЗПК, което водело единствено до прилагане на чл. 23 от ЗПК. По тази причина ответникът по насрещния иск признава евентуалния иск по чл.

55, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК - че А. А. дължи на дружеството сумата в размер на 1200.00лева.

В съдебно заседание ищецът и ответник по насрещния иск не се явява.

Предявеният иск и отговора на насрещната искова молба се поддържат с изрична молба от адв. Б. Й., САК. Претендират се разноски.

Ответникът и ищец по насрещния иск „Кредирект“ ЕООД не изпраща представител за участие в съдебното заседание. С изрична молба адв. Х. М. поддържа подадения писмен отговор и насрещната искова молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.