Определение № 758 от 31.10.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 758 гр. Шумен, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500464 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“.....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт И.Н. срещу разпореждане №1447/24.07.2024г. по ч.гр.д. № 20243620100914 на РС – Нови пазар, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. М. К. с ЕГН ********** за сумите от 19.36лева – договорна лихва и 176.62 лева – обезщетение за забава. Жалбоподателят счита мотивите на заповедния съд за неправилни, позовавайки се на редица съдебни актове на окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация, съдържаща се в заявлението и моли съда да отмени разпореждането, в частите в които е отхвърлено и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20243620100914 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“.....“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. М. К. с ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 349.32 лв. – главница; 19.36лв. – договорна лихва за периода от 18.07.2022 г.

1 до 26.10.2022 г.; 176.62 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 19.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем № 698994/29.06.2022г. сключен между „Сити кеш“ ООД и длъжника, като впоследствие вземанията по договора са прехвърлени от страна на „Сити кеш“ ООД, в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на приложение № 01/14.06.2023г. към рамков договор за продажба на вземанията от 14.06.2023г.

С разпореждане № 1394/17.07.2024г. заявлението е оставено без движение и на заявителя са дадени указания в тридневен срок, да посочи извършвани ли са плащания по договора за паричен заем от длъжника и в какъв размер, с платените суми от длъжника какви по вид и размер вземания са платени и извършвано ли е плащане на суми за неустойката за неизпълнено обезпечение, съгл. чл. 11 от договора за кредит и в какъв размер. Със същото разпореждане на длъжника е указано, че при неизпълнение на указанията, искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде изцяло или отчасти отхвърлено. В даденият срок молителя е депозирал молба в която е уточнил, че на този етап от производството, което не е исково не следва да посочва дали са постъпили плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми, тъй като това излизало извън описаните от законодателя рамки на служебното начало. Подобни уточнения, били белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

С обжалваното разпореждане № 1447/24.07.2024 г., по ч.гр.д. № 20243620100914 на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 19.36лв.

– договорна лихва за периода от 18.07.2022 г. до 26.10.2022 г.; 176.62 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 19.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - действителния размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон. В ГПР не била включена сумата в размер на 163.36 лева, представляваща неустойка за непредставено обезпечение в срок, но която сума била включена в погасителния плат. Посочил е, че така договорената неустойка, не е свързана пряко с претърпени вреди, тъй като нямало данни за ищеца да са настъпили вреди от непредставянето на обезпечение и по същество така договорената неустойка излизала извън присъщите си функции, като целяла единствено неоснователно обогатяване. Приел е, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и същата не обвързва длъжника. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 349.32 лева – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 27.06.2024г. до изплащане на вземането.

Настоящия въззивен състав, намира разпореждането в обжалваните му части за 2 правилно. Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от представения договор за кредит е, че в случая в ГПР не са включени всички разходи по кредита, а при включването им, действителният им размер, значително надвишава допустимия от закона. Видно от представения договор е, че за начислената неустойка по чл.

3

11 от Договора за кредит, в размер на 163.36 лева, заемополучателя е следвало да плаща допълнително вноска от 31.88 лева за първите два месеца и 6.64 лева за следващите 15 месеца. Освен нищожна, като противоречаща на закона, както правилно е приел първоинстанционния съд, тази неустойка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен, поради което и съобразно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй к а т о при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г. І т.о., Р №50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№3855/2021г. ІV г.о., и др./.

Ето защо, като е отхвърлил, заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните договорна лихва и законна лихва, заповедния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1447/24.07.2024г. по ч.гр.д. № 20243620100914 на РС – Нови пазар, в частта с която, е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. М.

К. с ЕГН ********** за сумите 19.36лв. – договорна лихва за периода от 18.07.2022 г. до 26.10.2022 г.; 176.62 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 19.07.2022 г. до 26.06.2024г.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________