Решение № 15256 от 20.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15256 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110138208 по описа за 2022 година

Предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД предявени от „С.В.” АД с ЕИК *********** срещу Р. П. И. с ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената по ч.гр.д. 31744/2021 г. по описа на СРС, 57 състав заповед за изпълнение: 1 390,80 лева главница за периода 07.05.2019г. до 05.03.2021г. за потребени ВиК услуги за имота ап. 16, находящ се в гр. София, ж.к. О. 2, бл. *** ет. 3, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 07.06.2019г. до 05.03.2021 г. в размер на 139,97 лева, държавна такса в размер на 30,62 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Претендира бланкетно разноски и в исковото производство.

Ответната страна чрез особен представител адв. Б. И., оспорва исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото са представени доказателства за това, че ответникът се водел титуляр по партидата на ищцовото дружество за доставена и отвеждана вода за следния имот: ап. 16, находящ се в находящ се в гр. София, ж.к. О. 2, бл. *** ет. 3, за процесния период:

07.05.2019г. до 05.03.2021г.

Видно от Заповед № ЖН-04-Р-84 / 16.12.1993г. семейството на Р. П. И. е настанено в общинско жилище ап. 16 на горепосочения адрес. На 16.01.1994г. пък е сключен Договор 1 за наем между ответника в настоящото производство и БКС – Връбница за същото жилище, последван от Договор за наем от 06.10.2006г. и Анекс последно от 15.07.2008г. отново с Р.

П. И., в който вече Столична община – район Връбница като наемодател отдава под наем от 82,59 лева месечно посоченото жилище.

Видно от Споразумителен протокол на л. 8 от делото ищцовото дружество и ответникът са сключили такова за изплащане на натрупани неплатени сметки до 30.06.2020г. /т.е. частично и за исковия период/ общо в размер на 1254,87 лева.

По изготвеното заключение на СТЕ се установява, че стойността на предоставените ВиК услуги в процесния период е определена в съответствие с доставените количества питейна вода. Ищцовото дружество е дало справки за конкретните количества, възпроизведени в заключението.

Приетата ССЕ пък дава заключение, че в имота е извършвано начисляване „на база“ и за процесния период за начислени общо 529,441 куб. метра вода, стойността на които съвпада с исковата претенция – 1390,80 лева главница и 139,97 лева мораторна лихва.

Доставните цени са определените от ДКЕВР, отразяващи регламентираните промени в цената на тримесечие.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

По делото ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на облигационна връзка по повод договор за доставка на ВиК услуги, като ноторно известно е, че ищецът е монополист за град София и за да има качеството на потребител ответната страна доказано е наемател на имота ап. 16 на посочения адрес, за който е начислено вземането.

Доказано по приетите от съда СТЕ и ССЕ съответното количество вода е доставено в определен обем, по партидата няма плащания, и изчислено по административно определените от държавния орган ДКЕВР цени, съвпада с поисканото от ищеца да се плати.

По изложеното съдът приема исковете за основателни и доказани по размер. В случая наемателят на общинско жилище с последно известна цена на наем по-ниска от цената на вечеря за четирима, видно е решил да не плаща доставената му вода, нито да я отчита иднивидуално, в който случай евентуално размерът й би бил различен.

По възражението на особения представител за погасителна давност. За комуналните сметки същата е 3-годишна. Най-старото по време начислено вземане е за м.

05.2019г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 07.06.2021г. Така няма вземания, които да попадат извън три-годишния период преди подаване на заявлението, което прави възражението неоснователно.

По разноските.

2

По изхода на делото разноски се полагат на ищеца. Същият е поискал такива в исковото, но само бланкетно, без да представи списък. Установява се дължимостта на разноските в заповедното производство, които подлежат на присъждане както са постановени в заповедта: 30,62 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 80,62 лева.

Що се касае до сторените в исковото съдът приема, че се дължат 75,02 лева за държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо в размер на 175,02 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, че Р. П. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. О. 2, бл. *** вх. 1, ет. 3, ап. 16, ДЪЛЖИ на „С.В.“ АД с ЕИК ***********, и седалище: гр. София, бул. „Ц. .Б ІІІ“ № **** ет. 2 и 3, Б.Ц.И. Ц. .Б, сумите: 1 390,80 /хиляда триста и деветдесет лв. и 80 стотинки/ лева главница ведно със законната лихва считано от 04.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 07.06.2019г. до 05.03.2021 г. в размер на 139,97 /сто тридесет и девет лв. и 97 стотинки/ лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 31744/2021 г. по описа на СРС, 57 състав ОСЪЖДА Р. П. И. ДА ЗАПЛАТИ на „С.В.“ АД разноски в заповедното производство 80,62 /осемдесет лв. и 62 стотинки/ лева.

ОСЪЖДА Р. П. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „С.В.“ АД сумата 175,02 /сто седемдесет и пет лв. и 2 стотинки/ лева деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3