Решение № 3737 от 23.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3737 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110100866 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „**“ ЕООД, гр. *, с която срещу „**“ АД, гр. *, е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземане за платена без основание такса, с която ответникът неоснователно се е обогатил, за което е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „**“ ЕООД твърди, че с договор за цесия от *г., сключен между него и „**“ ЕООД, последният е прехвърлил вземането си срещу „**“ АД за платена на 07.08.2020 г. без основание цена в размер на 7 848 лв. за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 MW, находяща се в м-ст *, гр. *, поръчка № *, по проформа фактура № *от *г., към която е издадена фактура № */*г. Сочи, че е изпратил уведомление за цесията на цедента, което е получено на 04.12.2024 г., като е отправил и покана за доброволно изпълнение, но такова не е последвало от ответника. Излага във връзка с вземането, че ответникът е получил платената от „**“ ЕООД сума за съгласуване на ФЕЦ с „*“ ЕАД без основание, защото такава не се следвала за централи под 5 МВч, след като не е нормативно определена. В тази връзка цитира чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г., като твърди, че таксата е произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за изискването й. Излага, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката условията и редът за присъединяване към електрическата мрежа се определят с наредба, като операторът няма право да откаже присъединяване на нов обект. Сочи, че събраната такса за съгласуване се явявала втора такса по вече платена услуга и не съставлявала проучване на условията за присъединяване.

Предвиденото съгласуване по чл. 53, ал. 2 от Наредбата не представлявало проучване и не съответствало на включените количества и обем разходи по одобрената от КЕВР с Решение № Ц-27 от 28.07.2016 г. цена по позиция 2.1. „Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 МВ включително на стойност 7848 лв.

За услугата по съгласуване условията на присъединяване на ФЕЦ с *в Наредбата не било предвидено заплащане на такса. Това съгласуване било предвидено с цел информиране на 1

*за възникващото му задължение за присъединяване на конкретния обект. Сочи, че във връзка с горното било постановено влязло в сила Решение № *от *г. по адм.д. № */*г. на ВАС. Счита, че заплатената от „**“ ЕООД сума е недължимо платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Моли съда да установи дължимостта на вземането и да присъди разноските по делото.

Ответникът „**“ АД е подал в срок отговор на исковата, с който оспорва иска.

Твърди, че на *г. „**“ ЕООД е депозирал искане за проучване условията за присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, като операторът е издал становище относно условията за присъединяване и е изпратил до *искане за проучване. На 08.07.2020 г. постъпило писмо от *, с което се предоставила информация, че е необходимо да се заплати цена в размер на 7 848 лв., като след представяне на документ за платена цена за проучване ще се пристъпи към разглеждане на искането. Сочи, че в тази връзка е уведомил клиента, издадена е проформа фактура и сумата е заплатена на 10.07.2020 г. За плащането е издадена фактура, като на същата дата сумата е преведена на системния оператор. Излага, че тази цена не е платена без *, доколкото ЗЕ и приетата в изпълнение на разпоредбите му Наредба № 6 от 24.02.2014 г. предвиждат в процедурата по присъединяване да участва и ЕСО, с които се извършва съгласуване, като за проучването се дължи такса, която е предвидена по размер по позиция 2.1. и е публично достъпна. Счита, че е извършило вменените му по закон задължения и като краен резултат е издал положително становище относно условията по присъединяване. Твърди, че посоченото от ищеца решение на ВАС не е задължителна съдебна практика за гражданския съд. Счита, че не дължи връщане на тази такса. Излага, че тази сума не е останала в неговия патримониум, а е преведена на системния оператор. В тази връзка и не носи отговорност за връщането на сумата. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „**“ АД предявява обратен иск срещу „***“ ЕАД, като в исковата молба излага твърдения идентични в подадения отговор.

Сочи още, че ако се уважи иска на ищеца „**“ ЕООД, ще се окаже, че ЕСО без основание е изискало и получило процесната сума, което ще доведе до неоснователно обогатяване. Моли за осъждане на ответника да върне сумата, ако бъде уважен иска на първоначалния ищец.

В срока за отговор на исковата молба по предявения обратен иск „***“ ЕАД твърди, че съгласно ЗЕ е енергийно предприятие, което е длъжно да присъединява обекти на производители на електрическа енергия, какъвто производител е и „**“ ЕООД. Твърди, че процедурата по присъединяване не може и не следва да се ограничава само със съгласуване по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, а следва да се подаде и искане за проучване на условията за присъединяване, което проучване е направил, и за което е поискал процесната такса. Счита, че не е събрал такса, която не му се следва. Такава такса се дължи и тя е в размера определен с Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР. Излага, че практиката на ВКС и на ВАС не следва да се прилага в настоящия казус. Твърди, че не е налице неоснователно обогатяване, поради което и искът следва да се отхвърли.

В съдебно заседание „**“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Представя писмена защита.

В съдебно заседание „**“ АД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора и исковата си молба срещу третото лице помагач.

В съдебно заседание „***“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора си. Представя съдебна практика.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на вземане за платена без основание такса, с която ответникът неоснователно се е обогатил при начална липса на основание, който е квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

2

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че праводателят му е заплатил на ответника процесната сума в размер на 7 848 лв.

(не се спори). В тежест на ответника е било да установи, че е получил от ищеца сумата, представляваща заплатена такса за съгласуване условията за присъединяване на годно правно основание, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба № 6/24.02.2014 г.

Предявен е и обратен иск срещу третото лице помагач, чиято доказателствена тежест се припокрива с тази на главния.

Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява, че на *г. праводателят на ищеца „**“ ЕООД е заплатил на ответника „**“ АД сумата от 7 848 лв. такса за съгласуване условията за присъединяване с „*“ АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 MW, находяща се в м-ст Овчарци, гр.

Суворово, поръчка № *, по проформа фактура № *от *г., към която е издадена фактура № */*г.

Представени са писмени доказателства, от които се установява, че „**“ ЕООД е подал искане вх.№ */*г. до *-*за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Представена е документацията във връзка с присъединяването, включително писмо от *до *-*от 06.07.2020 г., с което е изискано заплащането на сумата от 7848 лв. за извършване на услуга – проучване условията и начина на присъединяване на обекта. Представено е преводно нареждане, от което е видно, че на 10.09.2020 г. сумата е била наредена в полза на *, съобразно издадената фактура на същата дата.

С Договор за прехвърляне на вземане от 03.12.2024 г. „**“ ЕООД е прехвърлил възмездно на „**“ ЕООД вземането си към „**“ АД в размер на 7 848 лв., произтичащо от платена на 07.08.2020 г. без правно основание фактура № */*г. към поръчка № *. Изпратено е уведомление за цесията до „**“ АД, получено на 04.12.2024 г. по ССЕВ.

Между страните няма спор по фактите, като спорът е единствено правен и той се изчерпва с въпроса – Налице ли е правно основание „***“ ЕАД да изисква чрез „**“ АД плащането от производителите на електрическа енергия на такса за извършване на услуга проучване условията и начина на присъединяване на обекта, съобразно Наредба № 6/24.02.2014 г. и Решение № Ц-27/2016 г. на КЕВР.

В Решение № *от *г. по адм.д.№ */*г. на Върховния административен съд е прието, че в съответствие с чл. 116 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, при условията предвидени в закона, както и да извърши разширението и реконструкцията на мрежата. Съгласно ал. 8 от същия член операторът няма право да откаже присъединяването на нов обект въз основа на възможни бъдещи ограничения на преносната способност.

Прието е още, че съгласуването не съставлява проучване, за което се дължи такса. Касае се за отделни етапи от процедурата по присъединяването и съгласуването не е обусловено от заплащане на цена. Неотносима е разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, която е свързана с присъединяване на оператор във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на мрежата, както и за присъединяване към т ях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия.

Съответно по този въпрос практиката на Варненския окръжен съд също е константна.

В постановените Решение № 1222 от 15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1730/2024 г.; Решение № 10 от 07.01.2025 г. по в.гр.д. № 2139/2024 г.; Решение № 856 от 31.07.2025 г. по в.гр.д. № 1022/2025 г.; Решение № 562 от 23.05.2025 г.; Решение № 303 от 21.03.2025 г. по в.гр.д. № 281/2025 г.;

Решение № 867 от 07.08.2025 г. по в.гр.д. № 879/2025 г.; Решение № 810 от 20.07.2025 г. по в.гр.д. № 962/2025 г.; Решение № 1012 от 11.10.2025 г. по в.гр.д. № 1410/2025 г. и др. се приема, че анализът на цитираната правна уредба налага изводът, че действията по 3

„проучване“ на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа и действията по „съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, по съществото си представляват различни етапи на процедурата по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между понятията „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа централа и „проучване“ на условията и начина за това. В Наредба № 6 не е предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по съгласуване, а само за тези по проучване. Такава цена не е определена и от КЕВР. В случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща инсталирана електрическа генераторна мощност от 0,2 MW, то проучването правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното дружество съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Именно на него е дължима и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл.

51, ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Такова възнаграждение не се дължи втори път на дружеството, собственик на преносната мрежа – „***“ ЕАД, тъй като в конкретния случай то извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване. Да се приеме обратното, би означавало да се допусне двукратно заплащане на възнаграждение за една и съща дейност.