Решение № 613 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Й.а при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело № 20253110112429 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба, подадена Р. И. В. срещу Д. К. К.– син на молителя с твърдения за извършени актове на психическо насилие.

В молбата за защита се излага, че страните майка и син. Сочи се, че страните заедно със съпруга на молителката живеят заедно в апартамент в ж.к. „***“ в гр. Варна. твърди, че ответникът е безработен, когато не полчи пари от молителката става агресивен, замервал я е с предмети, руши семейното имущество, миналата година я причакал пред дома им и започнал да я души. Твърди, че живее в страг, като многократно е сигнализирала полицейски органи, пред които ответникът също е проявявал агресия. Навежда твърдения, че ответникът е изпраща обидни съобщения в мобилните приложения.

Навеждат се твърдения за извършените от ответника актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН

1. Н а 24.11.2025г. около 13.00ч. по повод на въпрос за започната от ответника работа, ответникът започнал да крещи и нарекъл молителката „мърша“

2. На 27.11.2025г., след като молителката отказала да даде пари на ответника, той я заплашил в присъствието на съпруга й с думите „Ще драсна клечката и ще ви запаля. Каквото иска такова да става“.

Сочи, че се притеснява за живота и здравето си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 о т ГПК указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: Молителят следва да установи връзката си ответника / че са майка и син/, че на посочените в молбата дати ответникът е извършил срещу него твърдените актове на домашно насилие, описани сезираща молба.

В тежест на ответника е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да проведе насрещно доказване.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от категорията по чл. 3 от ЗЗДН.

Не се спори между страните, а и се установява и от извършени справки в НБД 1

„Население“– връзка по чл.3, т.5 от ЗЗДН, т.е. молбата за защита е подадена от и срещу легитимираното по закон лице.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

С оглед наведените от молители фактически твърдения за отправяне на обиди и заплахи – съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено емоционално и психическо насилие.

Към сезиращата молба молителката е депозирала и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН касаеща случки от 24.11.2025г. и 27.11.2025 г., като при първата се твърди, че ответникът нарекъл молителката „мърша“, а на втората дата – отправил думите „Ще драсна клечката и ще ви запаля. Каквото иска такова да става.“

Във връзка с установяване на актовете на домашно насилие молителката е ангажирала и други доказателства- разпит на един свидетел, а именно нейния съпруг и баща на ответника – ***К. ***. Въпреки роднинската връзка налагаща преценка на показанията по реда на чл.172 ГПК, съдът дава вяра на показанията на г-н ***, като основаващи се на непосредствени възприятия и отличаващи се с достоверност към момента на депозираните им. Свидетелят е разказал за случката на 24.11.2025г., за която сочи, че при въпрос от страна на молителката и от него страна към сина им във връзка с трудовата му ангажираност, Д. се ядосал и нарекъл молителката „мърша“ и я замерил със запалка.

Разказва, че на 27.11.2025г. отново станал скандал, тъй като Д. им искал пари, а при техния отказ им казал, че ще им драсне клечката и ще ги запали. Разказва, че сина му е агресивен към тях, като в последните месеци отношението му се влошило. Сочи, че ответникът често живее при приятелки и живее в техния апартамент само когато няма приятелка. Когато си изхарчи парите, иска от тях. Посочва, че той и молителката изпитват страх от сина си.

По делото е изискана и постъпила информация от ОД на МВР- Варна, 3 РУ е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.296, ал.1 НК за неспазване на издадената по настоящото дело заповед за незабавна защита.

Видно от справка за съдимост ответникът осъждан вкл. за неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие спрямо трето лице - ***

От правна страна:

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.

В конкретния случай освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочено времето, мястото и същността на извършения акт на насилие, са събрани и гласни доказателства, от които категорично се установява извършването на твърдените актове на домашно насилие и за които съдът посочи, че ги цени с доверие.

Преценени в съвкупност събраните по инициатива на молителя доказателства, липсата на оспорване от страна на ответника и неговото процесуално поведение, съдът намира, че е доказано извършването на твърдените актове на домашно насилие. Твърдените от молителя като отправени към него думи представляват обида / думата „мърша“/, както и заплаха / че ответника ще запали апартамента и родителите си в него/.

По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие.

2

Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство. В допълнение следва да се наложат защитни мерки които да имат превантивното и възпиращо действие спрямо извършителя.

За определяне на мерките за защита и техния срок съдът съобразя същността на извършвания акт, както и характеристичните данни за ответника. Видно от събраните доказателства, ответникът е осъждан за нарушаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН, проявява агресивно поведение спрямо родителите си нееднократно, както и системно проявява неуважение към родителите си, както и ги притеснява чрез нежеланото му присъствие в техния дом. С оглед възрастта на ответника, родителите му нямат задължение да му осигуряват жилище и пари за издръжка.

Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните, основаващи се на дългосрочно и крайно неразбирателство и поведението на ответника, както и че актът на домашно насилие е бил извършен чрез заплаха за увреждане здравето и живота на молителката, както и нейния дом приема, че ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката. /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН/, да отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище / чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН/, както и да му се забрани да приближава пострадалото лице и неговото жилище на по-малко от 100 м. / чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН/, както и да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация / чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН/ за срок от 18 месеца при зачитане периода на действие на заповедта за незабавна защита. Съдът приема, ч е тези мерки в съвкупност ще възпрепятстват посегателство върху молителя и ще способстват за преосмисляне от ответника на поведение му.

При определяне на срока на мерките, съдът съобразява, че поведението на ответника е крайно укорително, с оглед роднинската връзка между страните. С оглед зрялата възраст на ответника той следва да проявява грижа и уважение към родителя си, противно на което нравствено задължение, той проявява агресия и незачитане личността на майка си, които съдът не следва да толерира, поради което и налага мерките за възможно най-дългия срок.

На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 12,78 евро, дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът отговаря и за сторени от молителя разноски, в случая претендираните и доказани разходи за адвокатско възнагражение от 800 лв., които на осн. чл.4, чл.12 и чл 13 ЗВЕРБ съдът посочва в евро – 409,03 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА ***К. ЕГН:********** с адрес: К., гр. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Р. И. В., ЕГН:********** с адрес: гр.В***на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ОТСТРАНЯВА ***К. К. ЕГН:********** з а срок от 18 / осемнадесет/ месеца, считано от 27.11.2025 г.- датата на издаване на заповед за незабавна защита от съвместно обитаваното с Р. И. В., ЕГН:********** жилище с адрес: с адрес: гр. ****, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН

ЗАБРАНЯВА на Деян К. ЕГН:********** с адрес: К., гр. *** з а срок от 18 / осемнадесет/ месеца, считано от 27.11.2025 г.- датата на издаване на заповед за незабавна ***ДА ПРИБЛИЖАВА Р. И. В., ЕГН:********** с адрес: гр.*** , както и ДА ПРИБЛИЖАВА жилището й в гр.Варна, *** на по-малко от 100 метра, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на ***К. ЕГН:********** с адрес: К., гр. *** за срок от 18 / осемнадесет/ месеца, считано от 27.11.2025 г.- датата на издаване на заповед за незабавна защита ДА ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с Р. И. В., ЕГН:********** с адрес: гр.**** под 3 каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА ***К. ЕГН:********** с адрес: К., *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 12,78 евро, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА ***К. ЕГН:********** с адрес: К., гр. В*** да заплати на Р. И. В., ЕГН:********** с адрес: гр.*** сумата от 409,03 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Р. И. В., ЕГН:********** с адрес: гр.В***

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника ***К. ЕГН:********** с адрес: К., гр. *** че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган констатирал нарушението ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписите от заповедите за защита и препис от решението на съда да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в 7-дневен срок от 19.02.2026г., на осн. чл.17, ал.1 ЗЗДН