Решение № 427 от 19.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. С., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500983 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 132 от 28.10.2022 г., постановено по гр. д. № 505/2022 г. по описа на РС – Б., е признато за установено по отношение на „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч.Е.Б.” АД/, че С. Т. С. не дължи сумата от 2400.96 лв., представляваща стойност на електрическа енергия, предназначена за обект, представляващ жилищни сгради в с. Л., община Б., ул. „Ш.С.“ № 30а, клиентски № 310266414470, за периода от 25.04.2021 г. до 22.07.2021 г., както и сумата от 55.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата на главницата за периода от 22.07.2021 г. до 08.12.2021 г. С решението „Е.П.“ ЕАД /с предишно наименование „Ч.Е.Б.” АД/ е осъдено да плати на С. Т. С. сумата от 746.04 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи предявените отрицателни установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че ответникът, в чиято доказателствена тежест е установяването на релевантните факти, не е доказал надлежно съществуването на задължения на ищеца към него със сочените основания и размери. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и се споделят и от настоящата инстанция. Следва да се добави и следното /както във връзка с изложените във въззивното производство доводи от страните, така и с оглед пълнота на изложението/:

Неоснователно е изложеното във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че е налице служебно начислена електрическа енергия. Ответникът не претендирал служебно начислена електрическа енергия, а стойност на реално отчетена такава /доводът за липса на позоваване от съда на нормативен акт въззивната инстанция не коментира като несъстоятелен/. Действително според изложеното в отговора на исковата молба /и впоследствие поддържано в хода на делото/ ответникът твърди, че електрическа енергия на посочената стойност и за посочените периоди е реално потребена и отчетена.

Същевременно, както е прието и от първоинстанционния съд, от доказателствата по делото, при това представените от самия ответник, се установява, че за дълъг период от време, а именно от 25.07.2016 г. до 26.04.2021 г. и впоследствие за периода от 28.07.2021 г. до 21.12.2021 г. не е имало потребление на ел. енергия в обекта /отчетът е нулев за тези периоди според представената от ответника справка, именувана от него като справка за въведени показания при отчет на СТИ/, а за периода от 25.04.2021 г. до 22.07.2021 г. има служебно начислена енергия в големи стойности – в графата „Служебна енергия“ в справката срещу отчетна дата 25.05.2021 г. е записано 2745 /дневна тарифа/ и 704 /нощна тарифа/, като същите показания са записани /в същата графа „Служебна енергия“/ и срещу отчетна дата 23.06.2021 г. Същевременно според справката за тези отчетни периоди няма консумация /тъй като предишните показания са идентични с отчетени на датите 25.05.2021 г. и 23.06.2021 г. показания, видно съответно от графите „Предишни показания“ и „Отчетени показания“/. Във фактурите за ползвана в периодите от 25.04.2021 г. до 25.05.2021 г. и от 26.05.2021 г. до 23.06.2012 г. енергия показанията 2745 и 704 са записани като корекция. В справката срещу отчетни дати 28.07.2021 г. и 03.08.2021 г. в графите „Потребление“ и „Служебна енергия“ са записани показания 0, но в графите „Предишни показания“ и „Отчетени показания“ са записани съответно /т. е. отново са съвпадащи/ показанията 8244 /дневна тарифа/ и 2117 /нощна тарифа/. Срещу отчетна дата 22.07.2021 г. в графата „Разлика по регистри“ е записана разлика 8238 /дневна тарифа/ и 2117 /нощна тарифа/, в графата „Потребление“ е записано 2748 /дневна тарифа/ и 704 /нощна тарифа/, като в графата „Служебна енергия“ са записани отрицателни стойности: -5490 /дневна тарифа/ и -1408 /нощна тарифа/, като тези показания очевидно са получени 2 като разлики между посочените показания за дневна и нощна тарифа в графите „Разлика по регистри“ и „Потребление“ срещу отчетната дата 22.07.2021 г. Във фактурата за ползвана в периода от 24.06.2021 г. до 22.07.2021 г. енергия са посочени показания 832 кВтч и 2620 кВтч, като първото количество енергия според фактурата е използвано в периода от 24.06.2021 г. до 30.06.2021 г., а второто – в периода от 01.07.2021 г. до 22.07.2021 г. Отчетна дата 30.06.2021 г. обаче няма според представената справка. Очевидно е при горните факти, че има служебно начислена енергия, но не е ясно нито по какви правила е начислена /не се твърди, не се и установява да е правена корекция по реда на ОУ поради неточно измерване или неизмерване/, нито на какво се дължи огромната разлика в показанията между предходните и последващите периоди спрямо процесния. Очевидно е също, че има несъответствие между отразеното във фактурите, представените от ответника доказателства за извършени отчети и твърденията на самия ответник, които несъответствия същият е следвало да изясни и да докаже надлежно тезата си. Това обаче не е сторено по делото. Нещо повече – във въззивната жалба се твърди, че месечният отчет на електромера бил невъзможен, тъй като същият се намирал вътре в имота и не бил предоставян достъп до него за отчет, а ищецът не бил подавал заявки за допускане на отчетник и не бил подавал самоотчет, съответно няколко години преди издаване на фактурите ответникът не е можел да отчета показанията на електромера, а самият факт, че е доставяна енергия в обекта и отчетеното нейно количество били достатъчни основания да се приеме, че сумата се дължи. От тези твърдения на ответника може да се направи извод, че според него отчетената енергия е ползвана за минали периоди, просто е отчетена към м. април - юли 2021 г. Липсва обаче уточнение в тази насока, освен това такова твърдение /дори да бе конкретизирано/ не кореспондира с представените по делото доказателства /от справката, представена от самия ответник, се установява, че е имало ежемесечно отчитане в обекта и в периодите от 25.07.2016 г. до 26.04.2021 г., а впоследствие и за периода от 28.07.2021 г. до 21.12.2021 г. не е имало потребление/. Очевидно е, че самият ответник не е наясно с това как точно е отчетена енергия на фактурираната стойност, в кой период е доставена в обекта и въз основа на какво са нанесени показанията в справката, но въпреки това иска да получи стойността , като същевременно излага противоречиви твърдения, които са или недоказани /в случай, че се твърди реално ползвана енергия в периода от м. април до м. юли 2021 г. на сочената стойност/, или оборени от представените от самия ответник доказателства /в случай, че се твърди ползвана за минали периоди енергия и липса на извършван реален отчет за дълъг период от време, предхождащ издаването на фактурите/. Отделен въпрос е, че /както е изложено и в отговора на въззивната жалба/ ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 29 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, при изпълнение на които задължения до електромера би имало достъп още преди придобиването на имота от ищеца. Това задължение според свидетелските показания е 3 изпълнено едва през 2021 г., а според справката - през м. август 2021 г.

Също така следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и изменени с решение на ДКЕВР от 26.04.2010 г. /действали през почти целия отчетен период, за който е представена справката, а именно до одобряването на нови ОУ с решение на ДКЕВР от 04.06.2021 г., като в новите ОУ на чл. 26, ал. 2 от предходните съответства същото правило в чл. 36, ал. 2/ при неосигурен достъп за отчет пренесеното количество електрическа енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година. Очевидно е, че в случая това правило не е приложно – нито се твърди, нито се установява такъв факт.

Факт е, че ищецът не е уведомил ответника, че е придобил имота, с което не е изпълнил свое задължение, но това е ирелевантно за предмета на спора. Релевантното в случая е ползвана ли е /независимо кой е титуляр на партидата/ енергия в посоченото количество и на посочената стойност.

Ответникът не доказва този факт. Не са ангажирани по делото никакви доказателства, че електромерът, от който според твърденията на ответника са снети показанията, представлява годно средство за измерване съгласно ЗИзм. и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /като е преминал през съответния контрол и първоначална проверка/.

Не са ангажирани и никакви доказателства, че на същия са извършвани последващи проверки /съгласно чл. 43 ЗИзм/. В тази връзка следва да се вземе предвид и фактът, че след известяване на ищеца за дължимата от него сума същият в депозираното до ответника възражение /преди подаване на исковата молба/ е направил изрично искане за извършване на метрологична експертиза на електромера /с каквото право той разполага съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, одобрени с одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г. и изменени с решение на ДКЕВР от 26.04.2010 г., съответно чл. 33 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 04.06.2021 г., действащи към момента на подаване на неговото възражение/, но ответникът не е инициирал процедура за това. Нещо повече – електромерът след подмяната му с нов според твърденията на ищеца се съхранява от него /в противоречие с нормативното изискване да се съхранява от електроразпределителното предприятие/, като този факт не е оспорен от ответника.

Неоснователно е и изложеното във въззивната жалба за неправилност на извода на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 16, ал. 3 от ОУ на ответника. Изведените в решението изводи в тази връзка са в посока по какъв начин се удостоверява според ОУ неосигуряването на достъп до обекта за извършване на отчет. Именно според чл. 16, ал. 3 от тези ОУ този факт се удостоверява със съставяне на констативен протокол, какъвто по делото не е представен, не се и твърди да е съставян, въпреки твърденията /опровергани от представената от ответника справка/, че достъп до обекта за отчет не е осигуряван.

4

Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото. Същият е направил разноски само за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 600 лв. Тези разноски следва да се присъдят на страната.

Възражението на въззивника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на исковете е 545.63 лв. Платеното от въззиваемия възнаграждение надхвърля незначително този размер, същевременно съдът намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото това възнаграждение не следва да е в минималния размер.