Решение № 167 от 28.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Благоевград, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и И. Аль. Ф. като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600067 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по жалба ведно с допълнителни съображения към нея на А. Д. – защитник на подсъдимия Д. Д., против присъда № 23/01.12.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 191/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог.

С обжалваната присъда подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в това, че на 18.09.2024 г. около 22:30 часа в гр. Разлог, обл. Благоевград, по ул. „Стара планина“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Опел Астра Г Караван“ с peг. № *, след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и амфетамин, установено по надлежен ред с токсикохимична експертиза № 25/ТЛ-52/22.01.2025 г. на Медицински институт към МВР, като деянието е извършено повторно след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление, а именно: с влязло в сила на 02.11.2023 г. протоколно определение № 84/02.11.2023 г. по НОХД № 550/2023 г. по описа па Районен съд гр. Разлог за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим и му е наложена „глоба“ в размер на 1200 лева.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК от така наложеното на Д. П. Д. наказание „лишаване от свобода“ от една година и шест месеца е приспаднато времето, през което 1 подсъдимият е бил задържан със заповед за задържане на лице за срок от 24. 00 часа, по реда на ЗМВР, като един ден „задържане“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“.

На основание чл.343г от НК подсъдимият Д. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, като на основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспаднал от това наказание времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС – считано от 19.09.2024 г.

На основание чл.343б, ал.5 от НК Д. е осъден да заплати сумата в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща равностойността на лек автомобил марка и модел „Опел Астра Г Караван“ с peг. № *, с рама № ***********, в полза на държавата по сметка на Районен съд – Разлог.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение споразумение, одобрено с Определение № 84/02.11.2023 г. по НОХД № 550/2023 г. по описа па Районен съд гр. Разлог, с което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като съдът е постановил на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС същото да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Благоевград направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 851, 33 лв.

/осемстотин петдесет и един лева и тридесет и три стотинки/, както и 5,00 лв. /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не се внесе доброволно.

С въззивната жалба се развиват доводи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, или при условията на алтернативност - да се измени присъдата, като значително се намали размера на наложените наказания.

В с.з. жалбата се поддържа. Адв. Д. счита, че по делото няма безспорни доказателства, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението от субективна страна. Според защитника са налице предпоставките на чл.55, а именно наличие на многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства и прави искане наложеното наказание да бъде редуцирано до неговия минимум. Според другия защитник на подсъдимия – адв. Д., първоинстанционната присъда е неправилна както по отношение на доказателствената оценка, така и по отношение приложението на материалния закон, поради което моли същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, при условията на алтернативност - същата да бъде изменена като се намали нейния размер до минимум.

Подсъдимият Д. заявява, че иска да бъде до близките си и да им осигури сигурност и бъдеще, а в последната си дума моли за милост.

Представителят на държавното обвинение твърди, че не могат да бъдат възприети аргументите в жалбата за обективна и субективна несъставомерност на деянието, на които е даден отговор с присъдата на районния съд. Намира наложеното на подсъдимия наказание за адекватно и съобразено с предходното наказание, което е в условията на изпитателния срок.

2

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си съдебен състав, след като съобрази изложените от страните правни доводи относно атакуваната първоинстанционна присъда, както и приобщените по делото доказателства, в изпълнение на своите правомощия, установи следното:

Подсъдимият Д. П. Д. е *** сезонно, като през останалото време в България се грижи за своята майка и ****. Същият е правоспособен водач на МПС от 2013 г., като до инкриминираната дата два пъти му е отнемано свидетелството за управление на МПС.

На 18.09.2024 г. свидетелите Ц. Ч. и Н. С. - служители на РУ-Разлог били наряд като автопатрул за времето от 20.30 на 18.09.2024 г. до 08.30 часа на 19.09.2024 г. Същите работели по линия на безопасност на движението. Около 22.30 часа на 18.09.2024 г. полицейските служители се намирали на ул. „Стара планина“ в гр. Разлог в района на Завода за магнитни глави и в изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка лек автомобил, марка и модел „Опел Астра“, с рег. № * с посока на движение от МБАЛ – Разлог към ромската махала, управляван от подсъдимия Д.. По време на проверката свидетелите установили, че Д. Д. е правоспособен водач, а управлявания от него автомобил, е собственост на неговата майка - А. Д.. Забелязали, че Д. има завален говор и разширени зеници, при което същият бил поканен за тестване за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Впоследствие бил направен тест за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Драг Тест 5000“ с фаб. № ARMF-0087, който отчел положителен резултат за метамфетамин. На подсъдимия е съставен АУАН № серия GA АКТ № 1334486/18.09.2024 г. по описа на РУ – Разлог за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, който му е предявен и връчен при отказ. На подсъдимия Д. бил издаден талон за изследване № 126505 от 18.09.2024 г. и същият е съпроводен от полицейските служители – свидетелите Ч. и С. до ФСМП – Разлог, където в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози е отразено, че подсъдимият е дал кръв и урина за проба.

Подсъдимият Д. Д. е осъждан с влязло в сила Споразумение от 02.11.2023 г. по н.о.х.д № 550/2023 на РС – Разлог за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и „глоба“ в размер на 250,00 лв., като наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години. На Д. е било наложено и наказание „лишаване от право на управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като е приспаднато времето, през което последният е бил лишен от това право по административен ред.

От назначената в хода на досъдебното производство токсикохимична експертиза на предоставените за изследване проби (кръв и урина) от подсъдимия Д., се установява наличие на наркотични вещества, техните аналози и психотропни медикаменти - амфетамин и метамфетамин в кръвната проба и амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол - в пробата урина. Установените наркотични вещества са включени в Списък I – растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве, поради вредния ефект злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Наредба за реда и 3 класифициране на растенията и веществата като наркотични. Според вещите лица и трите наркотични вещества нарушават адекватното възприемане на заобикалящата среда и адекватната реакция.

От заключението на назначената по ДП икономическа експертиза се установява, че стойността на лек автомобил марка и модел „Опел Астра Г Караван“ с рег. № *, номер на рама № ***********, управляван от подсъдимия Д. Д., е с пазарна стойност от 2000,00 лв.

Описаните фактически обстоятелства са безспорно установени въз основа на свидетелските показания на полицейските служители Ч. и С., които са детайлни и непротиворечащи, кореспондиращи изцяло със събраните по делото писмени доказателства. От същите безспорно се установяват обстоятелствата, относно управлявания от подсъдимия Д. на процесната дата автомобил, спирането му от служители на МВР, установяване на самоличността му, тестването с техническо средство за употреба на наркотични вещества, която проба реагирала положително за употреба на такива, както и съпровождането му от полицейските служители впоследствие да даде кръв и урина за изследване. Същите са в унисон и със заключението на назначената на етап ДП токсикохимична експертиза, което потвърждава наличието на наркотични вещества, техните аналози и психотропни медикаменти – амфетамин и метамфетамин в кръвната проба и амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол – в пробата урина, взети от подсъдимия Д..

Настоящият съдебен състав се отнесе внимателно и критично при преценката на доказателствената стойност на обясненията на подс. Д., като отчете двойнствената им природа - като гласно доказателствено средство и като средство за защита. Съдът не кредитира обясненията относно факта, че е пушил „вейпове“, без да знае, че в тях има наркотични вещества и настоящият състав се солидаризира със становището на РС и ги цени като изграждане на защитна версия. Това е така, тъй като същите са в противоречие с останалите приобщени по делото доказателства.

В мотивите си първоинстанционният съд обосновано е изложил подробни съображения за причините, поради които е възприел, че изложеното е действителната фактология по случая и че същата съответства на доказателствата. В този аспект логични са изводите относно тълкуване на информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите - полицейски служители, напълно съответстващи на писмените доказателства по делото за употребата на наркотични вещества.

Ето защо, законосъобразно първостепенният съд е приел, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.4 вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК. Деянието, предмет на повдигнатото срещу Д. обвинение е било осъществено след като последният е бил осъден с влязло в законна сила на 02.11.2023 г. протоколно определение № 84/02.11.2023 г. по н.о.х.д. № 550/2023 г. по описа па Районен съд - Разлог за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Приемането на наркотици и управлението на МПС са съзнателни активни действия и подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. Не е възможно подсъдимият да не 4 съзнава, че е употребил забранени вещества, след чиято употреба не следва да шофира.

Законът забранява управлението на МПС след употреба на наркотици, независимо в какъв период от време преди това е станала употребата. Съгласно чл.343б, ал.3 НК подлежи на наказание този, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред. Безспорно е установено, че подс.

Д. Д. на инкриминираната дата е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Астра Г Караван“ с peг. № *, а от извършената токсикохимична експертиза се установява, че това е станало след като е употребил наркотични вещества. Законодателят не е предвидил установяване на количеството на употребеното вещество или въздействието му върху извършителя.

В своите мотиви РС е дал съдържателен и законосъобразен отговор на всички наведени от защитата на подсъдимия доводи и възражения. На тази база въззивната инстанция намира, че в настоящия казус не са налице визираните в жалбата процесуални нарушения на правилата на чл.13 и чл.107 от НПК.