Решение № 52 от 10.02.2023, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 854/2022
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 10.02.2023
- В сила
- 25.03.2023
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Сливница, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20221890200854 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образвано е по жалба на А. И. И., подадена чрез адв. П. Г. – САК, с която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена Заповед рег. № 4078зз-320 от 03.12.2021 г., издадена от К.В.Б., началник сектор ОИД при РДГП - Драгоман, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат необходимите правни и фактически основания за издаването й.
В съдебно заседание оспорващият А. И. И. - редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. Г. - САК, която поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответната страна не е изпратила представител, но по делото са представени писмени бележки от Димитър Пейчев – юрисконсулт и процесуален представител на главен инспектор К.В.Б., с които същият пледира процесната заповед за задържане да бъде оставена в сила като законосъобразна, издадена от компетентен орган в съответната форма, при спизване на материално-правните и процесуалните разпоредби на закона и съобразено с целта на закона.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 141 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
На 02.12.2021 г., в 19.25 часа, е била издадена обжалваната заповед за задържане на лице № 4078зз-320 от 03.12.2021 г. от К.В.Б., началник сектор ОИД при РДГП – Драгоман. На жалбоподателя е извършен личен обиск на 02.12.2021 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона. Задържаният е попълнил декларация на 03.12.2021 г., в 07.07 часа, в която е посочил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не желае адвокатска защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, желае медицински преглед от лекар и желае член на семейството да бъде уведомен за задържането му.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от К.В.Б., като в нея е посочено, че той е началник сектор ОИД при РДГП-Драгоман. По делото не са представени доказателства, от които да се установява материалната компетентност на лицето, издало заповедта.
В заповедта е посочено основанието за издаването – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но същата не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане (съответния административен акт).
По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и да организира защитата си срещу него. В конкретния случай в оспорената заповед е посочено, че има данни, че лицето извършва престъпление. Липсва обаче цялостна конкретика за обстоятелствата около твърдяното престъпление и как се установява съпричастността на задържаното лице, чрез което да се допълнят мотивите на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
2
Следователно, необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.
В конкретния случай в заповедта не е посочено каквото и да било фактическо основание. Не са описани каквито и да било факти и обстоятелства, обосноваващи заключението, че действително за жалбоподателя са налице данни за извършването на престъпление.
Освен това, следва да се има предвид, че проверката е приключила успешно, самоличността на лицето е установена, а видно от протокола за личен обиск, у лицето не са открити вещи и предмети, забранени от закона.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и оспорената заповед за задържане на лице следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски, и доколкото своевременно е заявил искане и е представил доказателства за сторени разноски, то такива следва да му бъдат присъдени общо в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, от които:
400 /четиристотин/ лева – адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие по НАХД № 652/2021 г. на РС-Сливница, 300 /триста/ лева – адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие по КНАД № 943/2022 г. по описа на АССО и 500 /петстотин/ лева – адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие по НАХД № 854/2022 г. на РССливница.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. И. И., ЕГН **********, подадена чрез адв. Г.
– САК, заповед за задържане на лице № 4078зз-320 от 03.12.2021 г., издадена от К.В.Б., началник сектор ОИД при РДГП-Драгоман.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК , РДГП - Драгоман, представлявана от директора Тодор Зимбилев, да заплати на А. И. И., чрез пълномощника му адв. Г., сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-област в 14–дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 3
4